Определение № 8034 от 21.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8034 гр. София, 21.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110153460 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М. за изменение на решение № 19028/20.11.2023 г., постановено по гр.д. № 53460/2022 г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно определено възнаграждението от съда по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Намира, че предвид приетите за разглеждане два иска, следва да бъде определено възнаграждение по всеки от тях. Претендира адвокатско възнаграждения и по предявения насрещен иск, доколкото същия е частично отхвърлен. Твърди, че съдът не е съобразил минималните възнаграждения по Наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв. Излага доводи, че делото е от фактическа и правна сложност, тъй като е налагало допускане на експертиза. Моли да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС над вече присъдените 480 лева с ДДС, както и адвокатско възнаграждения в размер на 480 лева с ДДС съобразно отхвърлената част на насрещния иск.

Ответникът не е взел становище по молбата в предоставения му срок.

Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично на процесуалния представител.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилото искане. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Ищецът е този, който е избрал да сезира съда с два иска, по които съдът е имал задължението да се произнесе. Следва да се отбележи обаче, че не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по главния иск.

При кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава подобна акцесорност, какъвто е и настоящият случай. На следващо място, макар предявения насрещен иск да предполага отделна самостоятелна защита, в настоящия случай, съдът счита, че в решението правилно не е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на 1 ищеца, съобразно отхвърлената част. Доколкото процесуални представител на ищеца – ответник по насрещния иск не е представил писмен отговор по насрещната искова молба, както и не е осъществил различни процесуални действия за защита по него, съдът счита, че отделно възнаграждение в полза на адвокатското дружество по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не следва да бъде присъждано за защита по насрещния иск. Съдът е съобразил и обстоятелството, че процесуалният представител на страната по конкретното дело е встъпил в производството след постановяването на определението по чл. 140 ГПК, а процесуалните действия след този момент са извършвани изцяло в писмена форма.

Съдът не следва да отстъпва от позицията си, че присъденото адвокатско възнаграждение компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във връзка с цялото производство. При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при приключване на производството. С оглед Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С438/2022г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Следва да бъде отбелязано, че с оглед обема и характера на събраните доказателства и извършени процесуални действия, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като съдът отчита и факта, че делото е приключило в едно открито съдебно заседание, на което ангажираният от ищеца процесуален представител не присъствал, а е изпратил молба за провеждане на съдебното заседание в неговото отсъствие. За пълнота следва да се отбележи още, че назначаването на експертиза, поначало не е обстоятелство, обуславящо фактическа сложност на делото, както и да се посочи, че в правната доктрина е възприето схващането, че дори и съдът да разполага със специфични знания, той пак е задължен да назначи експертиза, с оглед спазване на основни принципи в гражданския процес.

Предвид гореизложеното, съдът счита че молбата за допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС над вече присъдените 480 лева с ДДС, както и адвокатско възнаграждения в размер на 480 лева с ДДС съобразно отхвърлената част на насрещния иск, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 315217/07.11.2023 г., подадена от ЕАД Д.

М., с БУЛСТАТ: ******** за изменение на Решение № 19028 от 20.11.2023 г. постановено по гр. дело № 53460/2022 г. по описа на СРС, 176 състав в частта за разноските, депозирана по реда на чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2