Решение № 118 от 10.06.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Сливница, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200298 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. И. С. с адрес за кореспонденция гр.*********, ЕГН: ********** е подал жалба срещу наказателно постановление № 7983/09.01.2023г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, оправомощен със Заповед №РД-11-246/31.03.2022г., на Председателя на управителния съвет на АПИ, с което му е наложено на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), административно наказание „глоба” в размер на 800 лева за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, във вр. чл.8, ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ /Наредбата/.

Жалбодателят счита процесното НП за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което претендира отмяната му. Счита, че неправилно е приложен закона, твърдейки, че няма задължение за водача на да проверява параметрите на ППС. Твърди, че субект на нарушението по чл.26 ЗП могат да бъдат собствениците на ППС или лицата, които извършват превозите, но не и водачите на такива, какъвто е жалбодателя. Твърди, че контролът се осъществява от органите на АПИ със съдействие на съответната служба за контрол на МВР, т.е. изисква се присъствието и на двата органа, което в случая не е налице. Алтернативно претендира за приложение на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“1 гр.София, чрез процесуалния си представител, юрк. Н., по подробно изложени в пледоарията правни съображения, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че не са налице допуснати процесуални нарушения при издаването му и правилно и законосъобразно е приложена санкционната правна норма, както и предвид събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства е доказано по безспорен начин извършено от жалбоподателят административно нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Претендира разноски.

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съд прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.12.2022г. при извършвана проверка от свидетелите, Б. К. П. и колегата му, З. С. З. и двамата служители на Д"АРОК" при АПИ в 14:10 часа на път А6, км 31+500, в посока гр.Сливница-гр.София, спират за проверка МПС „СКАНИЯ“, с рег.№ ***. МПС е с четири оси с две управляеми оси.

Установили, че проверяваното МПС е управлявано от жалбодателя и е натоварено с фракция. В процеса на проверката е било направено измерване на разстоянието между осите, при което било установено, при измерено разстояние между осите 1,36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос (3-4) на МПС е 21.900 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата.

Измерването било извършено с техническо средство ролетка №1307/18/за 5м/ и електронна везна PW-10 № К0200009. Констатирали са, че превишаването е с 2.900 тона. С оглед измерените от длъжностните лица параметри на ППС същите са установили, че последното е "тежко" по смисъла на чл.3, т.2 от цитираната наредба. За така измерените параметри на ППС жалбоподателя, който е управлявал същото не е представил на контролните органи валидно разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). С оглед на това контролните органи са приели, че към момента на проверката жалбоподателя е осъществявал движение на тежко ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ без разрешение издадено по реда на раздел ІV на наредбата от администрацията управляваща пътя /АПИ/. Въз основа на така установеното контролните органи са съставили на жалбоподателя АУАН № 0009436 от 13.12.2022г. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, във вр. чл.8, ал.1 и ал.2, чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата.

АУАН е съставен на място в присъствие на жалбоподателя, предявен му и препис от него му е връчен срещу разписка. Саморъчно, жалбодателят не е възразил. В законоустановеният срок, жалбодателят не е депозирал възражение срещу съставеният му АУАН. Към съставеният АУАН е приложено копие от талона на МПС „СКАНИЯ“, модел Г420, с рег.№ **, от който е видно, че собственик на ППС е „Д**. Приложена е и кантарна бележка от извършеното измерване.

Въз основа на така издадения АУАН административно наказващия 2 орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № 7983/09.01.2023г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, оправомощен със Заповед №РД-11-246/31.03.2022г., на Председателя на управителния съвет на АПИ, с което му е наложено на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, административно наказание „глоба” в размер на 800 лева за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, във вр. чл.8, ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата.

По делото са приложени заявление за последваща периодична проверка и паспорт на електронна везна PW-10 № К0200009.

Приети са заповеди относно компетентността на актосъставителя и АНО.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетелите Б. К. П. и З. С. З., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и от приложените писмени доказателства.

От правна страна:

На първо място относно наведените в жалбата доводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира от правна страна следното:

При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Както акта така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва в НП пълно и точно описание на твърдяното нарушение на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят.

Съгласно чл.139 ал.1 ЗДВП „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: т.2. пр.1 с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;“ Тоест разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП по същество съдържа изискване за спазване на установените допустими параметри за размери на пътните превозни средства, съобразно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни ППС. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА "Пътна инфраструктура" за движение с извънгабаритно ППС, каквото е процесното. Съгласно Раздел II. Норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, съответно чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ от 3

Наредбата допустимото максимално натоварване на двойната задвижваща ос е 19тона. Следователно в конкретният случай с оглед установеното, че установенто натоварване на двойната задвижваща ос на ППС управлявано от жалбоподателя е 21.900тона, което сочи превишаване на допустимият натоварване с 2.900т. Проведеното от контролния орган измерване е извършено с одобрен тип средство за измерване, преминало съответната метрологична проверка за техническа изправност с поставен знак за валидност, поради което настоящият състав приема констатираните от АНО данни като верни.

В случая административно – наказателната отговорност е правилно насочена именно към шофьора, който е извършил движение по републиканската пътна мрежа на установеното извънгабаритно пътно превозно средство без да направи проверка преди това дали управляваното ППС отговаря на всички установени законови правила за извънгабаритните ППС, включително и да провери дали процесното ППС има издадено разрешително да се движи по републиканската пътна мрежа.

Субект на това нарушение може да бъде всяко административнонаказателно отговорно лице, имащо качеството на водач на ППС, което наруши забраната установена в разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр.1

ЗДвП.

Именно заради това административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, съгласно, която разпоредба „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;“ и поради това именно водачът на съответното ППС е нейн адресат. За да е правомерно движението по пътната мрежа на ППС, с установените стойности относно – натоварването на управляваното ППС превишаващи максимално допустимите е необходимо да притежава разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя - АПИ, с каквото жалбодателят към момента на движението не е разполагал. Следователно след като водача жалбоподател е привел в движение едно извънгабаритно в ППС в нарушение на предписаните изисквания, по чл.177 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП то отговорността, следва да се понесе от него, понеже е бил длъжен преди да предприеме управление на ППС да се увери, че всички законоустановени правила са спазени, в това число да провери дали за извънгабаритното ППС, което следва да управлява, има издадено РАЗРЕШЕНИЕ да се движи по пътищата. В случая жалбоподателят не е положил дължимата грижа на водач на ППС, и като не сторил това, е осъществил от субективна страна, виновно състава на описаното нарушение, поради което правилно е бил санкциониран с процесното наказателно постановление.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение засяга изключително важни обществени отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, 4 поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Като е управлявал извънгабаритно ППС без необходимото разрешение жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в движението по пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура. По тази причина съдът счита, че процесното нарушение не представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В случая не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се до формално нарушение, при което фактът, че законодателят е въвел същото в самостоятелен състав на административно нарушение, без да е предвидил настъпването на някакви вредни последици, сочи на това, че се засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая обществени отношения.

При индивидуализирането на наказанието наказващият орган е съобразил критериите, установени с чл.27, ал.2 ЗАНН.Както вече се посочи по горе съгласно чл.177, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП за извършеното от нарушителя деяние е предвидено наказание глоба „от 500 до 3 000 лева.“ В конкретния случай на жалбоподателя е наложена глоба към минималният размер от 800.00 лева, тоест наложената санкция е към минимума предвиден в закона. Наказанието е наложено към минималният предвиден в закона размер, и с това наказващият орган е съобразил конкретни факти и обстоятелства, от значение за преценка на наложеното наказание глоба.