Решение № 58 от 03.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. М.а Павлова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500464 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260054 / 06.12.2021 г. по гр. д. № 838 / 2015 г.

Костинбродският районен съд е допуснал делба на 21 бр. земеделски земи (ниви и ливади) между К. Т. К. при дял 32/48 ид. ч., В. М.а В.а при дял 4/48 ид. ч., А. М. Л. при дял 4/48 ид. ч., М. Х. И. при дял 2/48 ид. ч., Д. Ц.

Т. при дял 4/48 ид. ч., С. Д. В. при дял 1/48 ид. ч. и С. Д. И. при дял 1/48 ид. ч.

След постановяване на първоинстанционното решение съделителите В. В.а и Д. Т. са починали, като на тяхно място са били конституирани законните им наследници – съответно Г. В. В. и Т. В. П. като наследници на В. и Е. А. Т. и Е. А. Т. като наследници на Д..

Решението се обжалва от ответника съделител А. Л. със съображения за нищожност и неправилност. Поддържа довода си по отговора на исковата молба за нищожност на завещанието поради неспособността на завещателката С. С. да изразява правновалидна воля. С въззивната жалба твърди също така, че нотариалното завещание е нищожно поради опорочаване на неговата форма (чл. 24, ал. 2 ЗН), тъй като отразените в завещанието изявления са несъвместими с устното изявяване на волята на завещателката с разговорни изразни средства.

1

Ищцата К. К. и останалите съделители не са подали отговори по чл.

263, ал. 1 ГПК.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд. Решението не е нищожно. То е мотивирано.

Районният съд е разгледал релевантните факти и е направил своите правни изводи.

Първият спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали нотариалното завещание от 06.04.2000 г., от което ищцата К. К. черпи права, е нищожно поради неспазване на предписаната от закона форма – чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2 ЗН. Това възражение е наведено за първи път с въззивната жалба. Жалбоподателят твърди, че завещателката С. С. не е могла да възпроизведе цялата информация, свързана с притежаваното от нея имущество, по начина, по който тази информация е била записана в завещанието. Твърди се, че е житейски нелогично човек да може да възпроизвежда информация, представляваща пълно и подробно описание на 21 бр. недвижими имоти, на трите имена на ползващото се лице и на неговите ЕГН, данни по документ за самоличност и точен адрес. Оттук прави извод, че завещателката не е изразила устно своята воля пред нотариуса, а ако това е било сторено, то волята й не е била записана дословно.

Във връзка начина на изразяване на волята от страна на С. и действията на нотариуса при изготвяне на завещанието въззивната инстанция е разпитала Т. Т., която е била един от свидетелите при изготвянето на нотариалното завещание. Другият свидетел не е бил допуснат от съда предвид забраната на чл. 166, ал. 3 ГПК.

Свидетелката Т. като цяло не си спомня подробности, тъй като завещанието е било извършено преди повече от 23 години. Спомня си, че С. е отговаряла на въпросите на нотариуса. Не е имало спор и не е имало нещо, на което тя да не е могла да отговори. Няма спомен дали С. сама е чела нещо от документи и да е диктувала прочетеното на нотариуса.

Свидетелката обаче помни, че завещателката е изброявала нивите, както и границите на имотите. Помни също така, че „нотариусът четеше, тя се съгласяваше и казваше „да“.

Нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание – изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност

2 на завещателното разпореждане. Тези въпроси са разяснени в Решение № 88 от 9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2017 г., II г. о. Касационната инстанция посочва още, че законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които нотариусът ще запише устно изразената воля на завещателя, нито изисква прочитането да е непосредствено след записването. След записване волята на завещателя нотариусът може да препише чисто и четливо текста или да го напечата, която възможност е изрично предвидена в чл. 578, ал. 2 ГПК и към която препраща изречение четвърто на чл. 24, ал. 2 ЗН. Без значение е дали преписването или напечатването на записаната воля на завещателя се извършва пред него и свидетелите или на друго място, тъй като обстоятелството, че нотариусът точно е записал волята на завещателя, се удостоверява чрез прочитането на завещанието пред завещателя и свидетелите и полагането на подписи от тяхна страна.

Устното изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и кому. Нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написване на завещанието може да прави стилистични поправки, но употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания.

Завещанието е волева, цЕ.сочена мисловна дейност, която се изявява устно (при нотариалното завещание) или писмено (при саморъчното завещание). Изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН завещателят да изяви устно своята воля и нотариусът да я запише така, както е изявена, не означава, че нотариусът следва да запише буквално това, което му диктува завещателят. Изискването е завещателят устно да изрази волята си, а нотариусът да запише именно тази воля.

Регламентирайки формата на нотариалното завещание, законодателят е приел, че изявяването на волята на завещателя не е еднократен акт. То е процес, който включва подготвителни и действия, пряко насочени към съставянето на документа, материализиращ последната воля на съответното лице относно разпореждане с притежаваното от него имущество.

С показанията на свидетелката Т. се установява, че завещателката С.

С. е изразила устно, смислено и пълно свята воля пред нотариуса и пред свидетелите. Тя е казала, че иска да завещае нивите си на К. К., изброила е тези ниви и дори е посочила техните граници и съседи.

По делото са представени и материалите по нотариалната преписка.

От писмената молба по чл. 467 ГПК (отм.), с която е било сложено началото на нотариалното производство, е видно, че завещателката е 3 представила пред нотариуса документите за собственост на имотите, които тя притежава. Следователно на нотариуса е била предоставена възможност прецизно да индивидуализира имотите в завещателни акт по тяхното местоположение, граници, съседи и номер по устройствен план.

Същественото е, че завещателката устно е изброявала нивите, предмет на завещанието, и е отговоряла на уточняващите въпроси, които той й е задавал за изясняване на волята й.

Процесът на изготвяне на нотариално завещание приключва с прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Последните действия съставляват гаранция и удостоверяват, че нотариусът точно е записал устно изявената пред него и свидетелите воля на завещателя (Решение № 135 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2017 г., II г. о.) Установява се с показанията на свидетелката Т., че нотариусът е прочел завещанието след неговото записване, а завещателката по време на четенето се е съгласявала и е казвала „да“.

Дори и да не се ценят свидетелските показания, самото нотариално завещание съставлява доказателство за всички обстоятелства, които нотариусът при условията на чл. 179, ал. 1 ГПК е удостоверил: че съдържащите се изявления са направени устно от посоченото в акта лице пред нотариуса и то по начина, по който са обективирани; че е записана устно изразената воля на завещателя; че завещанието е прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите; че при съставянето на акта са участвали посочените свидетели; че завещанието е подписано от завещателя, нотариуса и свидетелите; че завещанието е съставено на посочената в него дата.

Жалбоподателят не проведе пълно и главно доказване, че удостовереното от нотариуса не отговаря на действително осъществилите се факти, включително че завещателката С. С. не е изявила устно своята воля пред нотариуса. Следователно възражението за нищожност на нотариалното завещание, от което се ползва ищцата К. К., е неоснователно.

Следващият спорен въпрос е за унищожаемостта на завещанието на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят твърди още в отговора си на исковата молба, че при изготвяне на нотариалното завещание завещателката не е могла да разбира и да ръководи действията си и да изразява правновалидна воля. Твърди се, че тя не е била способна да завещава.

Във връзка с възражението за унищожаемост на завещанието районният съд е назначил и приел две послесмъртни съдебнопсихиатрични експертизи, изготвени от вещите лица д-р Ц. П. и д4 р Е. И..

Според заключението на вещото лице д-р П., не се установява завещателката С. да е страдала от деменция към м. април 2000 г., когато е било извършено завещателното разпореждане. Завещателката е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи, съответно могла е да се грижи за себе си и да защитава своите интереси. Сърдечносъдовите заболявания и анемията не са били в тежка степен и не са могли да се отразят на базисните когнитивни способности на личността. В обствоятелствената част на експертизата вещото лице разяснява, че от значение за завещателната годност е дали човек е имал придобито или вродено слабоумие или психична болест, изключваща тази годност. В конкретния случай освидетелстваната не е имала тежки соматични заболявания, които да са попречили на правилното развитие, както и не е имала вродено слабоумие.

Деменцията представлява придобито слабоумие, но вещото лице изключва тази форма на заболяване по отношение на завещателката С. С..

Според заключението на вещото лице д-р Е. И., наличието на заболявания на сърдечносъдовата система, каквито заболявания се установяват при завещателката от 2001 г. насетне съгласно представените медицински документи, може да бъде предпоставка за развитието на мозъчносъдова болест. Липсата на медицински документи за предходен период не изключва това заболяване като възможна хипотеза. При разглеждане на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице И. разяснява хипотетично, че наличието на сърдечно заболяване може да окаже влияние на състоянието и функцията на нервната система, както и да се развие съдова деменция като мозъчносъдова болест. Вещото лице подчертава пред районния съд, че даденото разяснение представлява предположение, а не категоричен извод за наличие на мозъчносъдова болест при завещателката.

По делото е била приета и послесмъртна съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р Д. Б. – специалист по вътрешни болести и кардиология. При изготвяне на експертизата вещото лице е ползвало четири амбулаторни листа от 2004 г., които са били представени по делото и в които се съдържат данни, че през 2001 г. на завещателката С. С. е бил поставен пейсмейкър. Според заключението, по делото има данни, че С. С. е страдала от исхемична болест на сърцето, артериална хипертония и сърдечна недостатъчност, които потенциално могат да нарушат менталните пособности. Наличинието на исхемична болест повишава вероятността от мозъчна атеросклероза със засягане на когнитивните функции. Вещото лице Б. дава и заключение, че завещателката е имала възможност да разбира свойството и значението на постъпките си, доколкото не са установени психични заболявания и тежки органични 5 мозъчни увреждания. Това обаче не изключва дискретен когнитивен дефицит, който се наблюдава почти повсеместно при пациенти, преживяващи осма и девета декада на живота. Последния извод вещото лице прави на база свои лични констатации и клиничен опит.