Решение № 1612 от 18.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1612 гр. Пазарджик, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220101676 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.11, чл.19 и чл.22 от ЗПК - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и при условията на евентуалност - иск за прогласяване нищожността на клауза от същия договор.

Предявен е и насрещен иск по чл.55 ал.1, т.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Ю. Ю. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, чрез адв.С. М. от АК-Пловдив, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“****** против „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“****** с искане да се установи в отношенията между Ю. Ю. Ш., с ЕГН ********** и "СТИК КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №989012/02 септември 2023г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради несъответствие с изискването на чл.11 ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, евентуално да установи в отношенията между страните нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние

№989012/02.09.2023г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне и 1 противоречие със ЗПК.

В условията на евентуалност се иска да се установи и прогласи в отношенията между страните нищожността на разпоредбите на чл.27, във връзка с чл.17 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №989012/02.09.2023г., като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, евентуално същите като нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречието им с добрите нрави.

Претендират се разноските по делото.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка по чл.27 от договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и неспазване изискванията на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП. Оспорват се твърденията на ищеца за недействителност на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние №989012 от 02.09.2023г. на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК и нарушаване разпоредбите на чл.19 ал.4 ЗПК, чл.11 ал.1, т.10.

Подадена е насрещна искова молба - с искане да бъде осъден ответникът по насрещния иск Ю. Ю. Ш., с ЕГН ********** да заплати на ищеца по насрещния иск „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 сумата от 871,76 лв. оставаща главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №989012 от 02.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещния иск до датата на окончателното й изплащане, както и сумата от 103,95 лв. - договорна лихва върху главницата, съгласно Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №989012 от 02.09.2023г. за периода от 02.09.2023г. до 14.06.2024г.

Искането е да бъде отхвърлена главната искова претенция като неоснователна и да бъде уважен изцяло предявеният насрещен иск.

Претендират се направените от дружеството разноски.

Насрещният иск е приет за съвместно разглеждане в настоящето производство с Определение №2692/18.09.2024г., постановено по делото.

2

Ответникът по насрещния иск и първоначален ищец по делото оспорва насрещната исковата молба като неоснователна. В случай, че насрещната искова претенция бъде уважена - то сумата в размер на 339,50 лева, платена от ответника по насрещния иск по процесния договор за кредит да се прихване от главницата по кредита.

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По главния иск:

Искът е допустим, тъй като е предявен о т страна по едно договорно правоотношение срещу другата страна по това правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, тъй като при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

Не е спорно между страните по делото, че на 02.09.2023г. между ищеца Ю. Ю. Ш., като потребител и ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД, като кредитор е бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №989012, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем, при следните условия: 1.Общ размер на кредита: 950 лв., представляващ размера на предоставената главница; 2.Условия за усвояване на кредита: подаване на заявление за кредит, одобрение от кредитора и сключване на договор за кредит; 3.Лихвен процент по кредита: 36%; 4.Годишен процент на разходите /ГПР/: 42,58%; 5.Обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 1082,45 лева; 6.Срок за погасяване: 7 месеца; 7.Информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение 2 - Погасителен план към договора; 8.Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания:

10%; 9.Обезпечения: Да - поръчител или банкова гаранция. Потребителят се е задължил да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, както и такси, неустойки, обезщетения и други разходи /ако такива се дължат/ в сроковете и при условията на договора и погасителния план.

Кредитът се погасява на седем месечни вноски, съгласно изготвения погасителен план. Падежът на последната погасителна вноска е 03.04.2024г.

3

Според чл.17 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на договора, да: - осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договора за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или; предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице поръчител, както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл.27 ал.1 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди, в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. С чл.27 ал.2 от договора страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че по процесния договор са извършени плащания в общ размер на 339,50 лева на датата 30.10.2023г. В договорения ГПР 42,58% е включена само договорената възнаградителна лихва 36%. Сумата, посочена в погасителния план към процесния договор, за неустойка за липса на обезпечение, е в размер на 662,24 лева, дължима на 7 броя месечни погасителни вноски. Ако същата бъде включена в общите 4 разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 606,40%.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по смисъла н а чл.9 и сл. от ЗПК. За този си извод, съдът има предвид предмета на договора - предоставяне в собственост на пари в определен размер срещу поемане на задължение за връщането на сума в същия размер в посочения в договора срок, както и страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.

Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит.

Следователно спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими особените изисквания за действителност по чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на договорите, съгласно чл.26-33 от ЗЗД.

Съгласно чл.6 ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства, във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ електронният документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 на 5

Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28.08.2014г.), а съгласно чл.3 ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

В случая процесният договор за потребителски кредит е подписан от ответника с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ, във връзка с чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва - три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярът би следвало да има достъп. Така посоченото не е спорно между страните по делото.

Съгласно чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В случая такава уговорка между страните се съдържа в клаузите от процесния договор и ОУ, съгласно които ответникът е дал изричното си съгласие кодът за потвърждение, предоставен от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов собственоръчен подпис. Налага се изводът, че е налице надлежно изпълнение на специалните изисквания на ЗПФУР за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.