Решение № 5 от 21.05.2026, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Г.Т., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно наказателно дело № 20263220200018 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производството е образувано по жалба от В. Д. Д. ЕГН ********** от гр.Д., ул. „***, чрез пълномощник адв. П. Т. с адрес за призоваване гр. В., бул. „В. В.“ №***а срещу Електронен фиш Серия К № 11717176, издаден от ОД МВР Д., с който за извършено нарушение на чл.21, ал.І, от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100, 00 лв. на осн. чл.182,ал.4 във вр. с ал.2.,т2 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че на посочената дата не е управлявал процесното МПС, поради което деянието не е несъставорелно от субективна страна.

Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано 1 лице в законоустановения срок, като разгледана по същество същата се явява основателна.

В поднадзорния електронен фиш са изложени следните констатации: На 10.06.2025г. в 16: 22 часа, по път втори клас II-29 на км.65+676, общ. Г.Т. до бивши оранжерии, при ограничение 90км/ч е установено нарушение за скорост и заснето с АТСС ARH-CAM-S1 насочено в посока гр. Д..

Нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8980895 на 27.06.2024г. Извършеното нарушение за скорост е с МПС- т.а. „Дачия Докер“ с рег. № *** . Разрешена скорост 90км/ч, установена скорост 104 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 14км/ч.

За извършено нарушение на чл.21, ал.І, от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100, 00 лв. на осн. чл.182,ал.4 във вр. с ал.2.,т2 от ЗДвП.

По делото са приложени следните документи по издаването на електронния фиш: протокол за проверка, протокол за използване на АТС и снимков материал.

Видно от приложения по делото трудов договор жалбоподателят изпълнявал длъжността шофьор –куриер от 29.05.2025г. в търговското предприятие на „С.Д.Т.“ ЕООД .

В ЕФ К/11007554 като собственик на процесното МПС е посочен „Д.Д.А.ЕЛ“ ЕООД със законен представител Д.Г.И., който приложил декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП и посочил, че на посочените дата и час процесният автомобил бил управляван от жалбоподателя.

На основание жалбоподателя. тази декларация наказващият орган санкционирал

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Наложеното на жалбоподателя административно наказание е постановено при липса на категорични и безспорни доказателства относно авторството на извършеното деяние. Установено е, че жалбоподателят изпълнявал длъжността шофьор –куриер в търговското предприятие на „С.Д.Т.“ ЕООД, а процесният автомобил е собственост на друго търговско дружество, с което той няма никакви правоотношения. В декларацията по чл.189,ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е идентифициран с ЕГН.

2

Предвид тези обстоятелства следва да се приеме, че не е установено по несъмнен начин, че на посочените дата и час жалбоподателят управлявал процесния автомобил. Деянието е несъставомерно от субективна страна, поради което издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски в размер на 750, 00 лв., равностойност на 383.47 евро, за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.1т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл.63д,ал.1 от ЗАНН в съдебното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК е предвидено когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененеия акт.

Предвид изложеното искането за присъждане на разноски по делото е основателно.

Като съобрази изложените фактически констатации и правни изводи и на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш Серия К № 11717176, издаден от ОД МВР Д., с който за извършено нарушение на чл.21, ал.І, от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя В. Д. Д. ЕГН ********** от гр.Д., ул. „***, е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100, 00 лв. на осн. чл.182,ал.4 във вр. с ал.2.,т2 от ЗДвП.

Осъжда ОД на МВР Д. да заплати на адв. П. Т. личен №**********, АК В., с адрес за гр. В., бул. „В. В.“ №***а сумата от 383, 47 лв. разноски по делото при условията на чл.38,ал.1т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 3

4