Решение № 335 от 28.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Перник, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Хр. Ангелова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ В. КАЛЕЙНА като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно наказателно дело № 20261720200500 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи .

Образувано е по жалба на С. В. К. против Заповед за задържане на лице с рег. №1920зз-108/06.03.2026 година, издадена от ******* при 01 РУ Перник Н. Л. С..

В жалбата се изтъкват доводи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. В съдебно заседание К., редовно призована се явява лично и с адв.В.-АК-гр.Перник, който доразвива доводите й, изложени в жалбата.Твърди, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи нейната отмяна.

Жалбоподателят С. В. К. се присъединява към заявеното от своя защитник.

Изслушана последна заявява,че децата й не желаят да се виждат със своя баща от около две години. Заявява, че не е препятствала реализирането на режима на лични контакти с децата. Предлага издадената заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбата Н. Л. С., редовно призована се явява лично в съдебно заседание. Излага доводи за правилност и законосъобразност на издадената заповед и потвърждаването й като такава. Предлага жалбата срещу 1 същата да бъде отхвърлена.

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Районен съд-гр.Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.

По фактите:

С оспорената заповед за задържане на 06.03.2026 година в 19,45 часа ответникът Н. Л. С. е разпоредил задържането на С. В. К. за срок до 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК. Жалбоподателката е освободена на 07.03.2026 година в 15,10 часа. При задържането на К. й е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от същата дата. Издадената Заповед за задържане е подписана от задържаното лице и от полицейския орган.

Съставена е Декларация за правата на задържано лице на основание чл.74 ал.3 от ЗМВР. Върху декларацията е положен подпис на задържаното лице, на адвокат, съгласно направено от същото искане в тази насока и на полицейски орган.Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.Като фактическо основание е посочено наличие на данни за извършено престъпление по 196 ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна преписка, приета, като годно доказателство.

Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират поради което и съдът ги кредитира.

От правна страна:

В настоящото производство на основание чл.168 от АПК при проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съдът въз основа на събраните доказателства е длъжен да провери както основанията,посочени в жалбата, така и законосъобразността на заповедта на всички основания по чл.146 от АПК.

Според съда оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби, посочени като основание за издаването му.

Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице ,за което има данни, че е извършило престъпление. По силата на разпоредбата на чл.22 от ЗАНН задържането на основание на посочената разпоредба от ЗМВР представлява по характер принудителна административна мярка, която има за цел да се предотвратят и 2 преустановят условията за извършване на престъпление и противоправните последици от него. С издаването на заповедта следва да се предотврати възможността на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление да се укрие и да осуети провеждане и приключването на наказателно преследване спрямо него. И законовата разпоредба и съдебната практика са категорични, че при издаването на заповедта следва да са налични конкретни данни и факти ,които да обосноват обосновано предположение, че лицето е извършило конкретното престъпление. Полицейското задържане не следва да бъде акт на произволна държавна принуда, почиваща само на предположения.

В чл.5 ал.1 б.с от КЗПЧОС Европейския съд по правата на човека е въвел изискване лицата да се задържат не по общо и абстрактно подозрение, а по предположение, обосновано от обективен наблюдател за осъществен състав на конкретно престъпление. Обосноваването на акта е гаранция за спазване на чл.5 от КЗПОЧС за защита на личността от произвол и именно изискването за такова обосноваване обуславя законността на задържането.

Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Данните, обосноваващи основателно предположение за авторство следва да бъдат установени и оценени от административния орган към момента на задържането на заподозряното лице. За прилагането на тази принудителна административни мярка не се изисква да са събрани доказателства, установяващи по безспорен,категоричен и несъмнен начин осъществяване на престъпление. Няма изискване и за това данните, обосноваващи предположение за авторство да са достатъчни по смисъла на НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Задържането при упражняването на полицейски правомощия е само първоначално и подлежи на последващ контрол от съда.

От събраните по делото гласни доказателства,посредством показанията на свидетелите А. В. Г., М. В. Г., Р. Л. К., Р. Г. Г., И. М. С. и от писмените такива, приложени по административно наказателната преписка не се установява при издаването на оспорената заповед полицейски органи да са разполагали с конкретни данни, обосноваващи основателно предположение, че жалбоподателката е извършила престъпление по чл.196 ал.1 от НК. Не са налице обективни данни за съпричастност на същата към извършване на това престъпление, а данни за наличие на конфликт в семейството, свързан с осъществяването на лични контакти между родителите и децата и отношението на всяко от децата във връзка с горното. Поради това и задържането се явява необосновано.

Доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е на ответника, съобразно чл.170 от АПК.Доказателствата, ангажирани от същия не обосновават наличието на правнорелевантни факти, съобразно изискванията на главно и пълно доказване. Процесното задържане е в противоречие с разпоредбата на чл.5 ал.1 б.“с“ от КЗПОЧС, според която никой не може да бъде лишен от 3 свобода,освен в съответствие с процедури, предвидени от закона.

Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдия при Районен съд-гр.Перник,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С. В. К. ЕГН:********** жив. в ******* съдебен адрес: ******* адв.Ал.В.-АК-гр.Перник Заповед за задържане на лице с рег. №1920зз-108/06.03.2026 година, издадена от ******* при 01 РУ Перник Н. Л. С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред

Административен съд-Перник в 14-четиринадесет дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4