Определение № 510 от 08.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. Варна, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500045 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 80444/30.10.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Д. П. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу решение № 3119/26.09.2023г. постановено по гр.д.№ 817/2022г. на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от жалбоподателя против С. Б. И.а – Г. иск с правно основание чл.72, ал. 1 от ЗС, във вр. с чл. 74, ал.2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9778,25 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в периода м.януари – м.юли 2019г. в следния недвижим имот: апартамент №1, находящ се в гр. Варна, ул. „С. в." № 20, ет. 2, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ......... по КККР на гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба - 26.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението; ОСЪДЕН е жалбоподателят да заплати на С. Б.

И.а – Г. сумата от 1800 лева, представляваща сторени от ответницата разноски и е ОСЪДЕН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 640 лева, представляваща внесен депозит за вещо лице

Въззивникът – Д. Д., чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност, необоснованост и постановяване в противоречие с материалния закон.

Възразява срещу дадената от съда квалификация на предявения иск като такъв по чл.72, вр.чл.74 от ЗЗД и формираните мотиви по въпроса за качеството му на добросъвестен владелец на процесния имот. Твърди, че в изпълнение на указания на съда е уточнил с молба от 27.01.2022г., че разходите за ремонтните дейности е направил в качеството на гестор и претендира за тях сумата, с която се е обеднил, т.е разходите, които реално е направил за ремонтните и подобрителните дейности.

Твърди, че основанието на претенцията му е забраната за неоснователно обогатяване, поради което моли обжалваното 1 решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.61, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен. Претендира за присъждане на съдебноделоводните разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. Б. И., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Счита наведените във въззивната жалба възражения срещу дадената от съда правна квалификация на предявения иск за неоснователни, включително и с оглед липсата на оспорване на доклада на делото изготвен в първото по делото съдебно заседание. В случай на извод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, моли на страните да бъде предоставена възможност да ангажират относими към спора доказателства. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 80444/30.10.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Д. П. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу решение № 3119/26.09.2023г. постановено по гр.д.№ 817/2022г. на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 45/2024г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2024г. от 1 0:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3