Решение № 2568 от 18.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2568 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100512838 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №15315 от 07.08.2024г., постановено по гр.дело №55392/2023г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, е признато за установено по предявени по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът „Дакс Консултинг“ЕООД с ЕИК:202436895 дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД с ЕИК:103533691, следните суми: 271,49 лева- незаплатена стойност на потребена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно издадени фактури за периода от 12.08.2022г. до 12.04.2023г., въз основа на договор за доставка на електрическа енергия за небитови нужди до имот- сграда за търговия, находящ се в гр.Шабла, ул.

„Добруджа“, с клиентски №7200008502 и абонатен №32Z420901304199J и 15,46 лева обезщетение за забава за периода от 24.08.2022г. до 03.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.07.2023г. до окончателно изплащане, за които суми по ч.гр.дело №39220/2023г. по описа на СРС, 81 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Ответникът е осъден да заплати и разноски в размер на 75 лева за заповедното производство и 1055 лева за исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Дакс Консултинг“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че не оспорва както доставянето на електрическа енергия до собствения му имот, така и стойността на тази енергия, и размера на претендираната мораторна лихва. Заявява, че 1 възраженията му са единствено относно неиздаването на фактури от страна на ищеца, което според него препятства плащането, както и несъответствията между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Твърди, че ищецът знаел за промяната на собствеността на процесния обект, поради което следвало да сторнира издадените на предишния собственик фактури и да издаде нови на новия собственик- ответника в настоящото производство. В тази връзка твърди, че ответникът не е дал повод за завеждането на иска и не следва да се присъждат разноски в негова тежест. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.

Съгласно чл.98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от последния и одобрени от КЕВР. Обратно на твърденията на жалбоподателя ответник, договор в писмена форма не е необходим.

Съгласно ал.4 на същата разпоредба, общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В случая приложими са ОУ на ищеца, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-061/07.11.2007г. Липсват както твърдения, така и доказателства по делото, ответникът да е подал заявление в предвидения 30-дневен срок, с което да предложи 2 специални /индивидуални за него/ условия за доставка на електрическа енергия от ищеца.

Както правилно е посочил и първостепенния съд, целта на уредбата в ЗЕ е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява електрическа енергия за собствени нужди, т.е. действително ползва имота на законово основание. Ответникът не оспорва, че през процесния период е притежавал правото на собственост върху процесния имот. Съгласно пар.1, т.33а от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа, топлинна енергия или природен газ за небитови нужди.

В случая електроснабденият обект е сграда за търговия и ответникът е в облигационно правоотношение с ищеца по силата на закона, с предмет продажба на електрическа енергия за този обект. Неизпълнението от страна на ответника на задължението му в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността, съгласно чл.17, т.3 от публично известните ОУ на дружеството- ищец, не може да опровергае изводите за дължимост на стойността на потребената електрическа енергия, доколкото обратното би означавало ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Издаването на фактура също няма отношение към дължимостта на сумата, макар на практика такава да е била всъщност издадена, а получателят не е било дружествотоответник именно поради неизпълнение на посоченото по-горе задължение за съобщаване промяната на собствеността.

Настоящият състав не споделя доводите на ответника относно разноските. Макар да признава иска, в случая не е налице второто кумулативно необходимо условие- като не е заплатил дължимата от него сума за доставената електрическа енергия в собствения му имот, ответникът е дал повод за завеждането на иска.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски за адвокаско възнаграждение в размер на 480 лева или 245,42 евро, които следва да му се присъдят изцяло. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото от една страна възнаграждението е в минималния размер с ДДС, а от друга страна е равно на заплатеното и на процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение за една инстанция.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №15315 от 07.08.2024г., постановено по гр.дело №55392/2023г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в.

ОСЪЖДА Дакс Консултинг“ЕООД с ЕИК:202436895 да заплати на „Енерго-Про 3

Продажби“АД с ЕИК:103533691 сумата от 245,42 евро /480 лева/ - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4