Определение № 760 от 09.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Б., 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500253 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК по молба с вх.№ 7165/27.05.2024г. от „С.К.“ АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“И.М.“ № 58Д, представлявано от изпълнителния директор М.В.В., чрез пълномощник – адв.П. В., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С молбата се оспорва присъденият размер разноски на основание адвокатско възнаграждение пред двете инстанции. Сочи се, че не е налице основание за изменение на решението в тази част, както и че не са налице условията за определяне на дължимото възнаграждение под минималните размери на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ.Изтъкват се подробни доводи, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, с извършване на редица действия от процесуалния представител на ищеца, събиране на доказателства . Изтъква се, че намаляването на адвокатското възнаграждение е несправедливо, тъй като възнаграждението е било изплатено и съобразено с минималните размери в цитираната Наредба. Оспорва се правото за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като се твърди, че във възивната жалба не е било направено възражение за прекомерност , а последващо направено такова от тази страна в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция било преклудирано. Отделно от това се твърди, че върху 1 присъдения размер се дължи ДДС, тъй като пълномощникът на страната бил регистриран по ЗДДС. При поддържане на подробни аргументи в горната насока се прави искане за изменение на решението по делото, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като на страната се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2892,00 лв. с ДДС, а при условията на евентуалност се иска присъждане на дължимото ДДС от 20 % върху присъденото адвокатско възнаграждение в двете инстанции.

Препис от молбата по чл.248 ГПК е връчена на насрещната страна, която в срока по чл.248, ал.2 ГПК не е подала отговор.

Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима - подадена е от страна по делото, в срока за обжалване на решението и при представен от тази страна списък по чл.80 ГПК.

По същество:

При приключване на делото на всяка страна, която е направила и поискала разноски, й се дължат такива съобразно с уважената, респ.с отхвърлената част от предявените искове. Дължат се само тези разноски, които са реално направени от страната и до приключване на устните състезания са представени доказателства за основанието и размера им.

Основният аргумент, по който жалбоподателят иска присъждане на още разноски за адвокатско възнаграждение е, че определеният размер не съответства на минималните размери на цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ.

В мотивите на съдебния акт, в частта, касаеща разноските, съдът е изложил мотиви защо в конкретния случай не е приложима цитираната от жалбоподателя наредба и защо според решенията на СЕС, които съгласно чл.633 ГПК, имат превес над националното законодателство и имат приоритет, националният съд има право на преценка дали да приложи наредбата или не, ако установи, че с оглед на конкретните обстоятелства по делото размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение ще се окаже несъразмерен, непропорционален на фактическата и правна сложност на делото, от една страна, а от друга – реално свършената работа. Според наредбата, която жалбоподателят иска да се приложи, за определяне на минимален размер адвокатско възнаграждение се държи сметка единствено и само на заявения материален интерес и на броя на исковете. Последното не може и не следва 2 да бъде определящ за размера на дължимото адвокатско възнаграждение на спечелилата процеса страна, тъй като подобни критерии според решенията на СЕС не преследват легитимни цели. Не винаги само цената на исковете и броят им е определящ за дължимото адвокатско възнаграждение.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски, които следва да с разумни и пропорционални, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. " С това решение на СЕС, указва на българския съд, при направено възражение за прекомерност и изрично оспорване на присъдения размер разноски за адвокатско възнаграждение, да извърши проверка дали в конкретния случай определеният и присъден размер разноски съответстват на принципа на пропорционалност и дали същите съответстват на вида и обема на действително свършената работа, като в този случай не е обвързан и не следва да прилага Наредбата за МРАВ, както по отношение минимален размер според интерес, така и кумулативно за всеки предявен иск.

Поради това съдът е определил дължимите адвокатски възнаграждения на страната пред всяка от инстанциите, воден от горните критерии, установени от приложимото право на СЕС и посочени в Решения № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, потвърдено с Р. № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав/ размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическата и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно. Ето защо е неоснователно искането на страната за определяне на дължимия размер на възнагражденията в двете инстанции само на база на минимални размери по отношение на наредба, която решенията на СЕС указват на националния съд да не я прилага, ако е направено възражение за 3 прекомерност и ако се ползва като единствен критерии именно тези, посочени в цитираната наредба – материален интерес и брой искове. При определяне на конкретния размер адвокатско възнаграждение пред всяка от инстанциите съдът е съобразил кумулативно действителната фактическа и правна сложност на делото и съответно извършената реално работа пред всяка една от инстанциите. Именно, поради по-големия интензитет на свършената пред първата инстанция работа е определен по-висок размер възнаграждение.

Делото не е от фактическа и правна сложност, доколкото са упражнени класически институти на материалното и процесуално право. Пред въззивната инстанция извършената работа на пълномощника на жалбоподателя се изчерпва с подаване на отговор на въззивната жалба и становище по хода на делото. Не са извършвани процесуални действия по събиране на нови доказателства, представител на страната не се е явила и делото е приключило с провеждане на едно съдебно заседание. Аргументи, че се дължи по-висок размер възнаграждение, тъй като такова е договорено и платено между страните е неотносим. Това е въпрос на договорна свобода между страните, сключили договора, която не обвързва съда при определяне на размера разноски и не е сред посочените по-горе критерии, при които се определя дължимият размер адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението, че липсва възражение от въззивната страна за прекомерност на поисканото от въззиваемия адвокатско възнаграждение във въззивната жалба и за настъпила преклузия да се искат разноски след това. Преклузия за искането за разноски, респективно за възражението за тяхната прекомерност не настъпва с изтичане на срока за подаване на въззивна жалба. Такова искане с представяне на доказателства за разноски и възражение за прекомерност могат да се направят най – късно именно в заседанието, в което се дава ход на делото по същество към който момент става ясно какви разноски, на какво основание и в какъв размер действително са направени от страните. Такова възражение е направено от пълномощника на насрещната страна в заседанието, в което е даден ход на делото по същество.

Ето защо, искането за присъждане на по-висок размер разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, следва да се остави без уважение.

4

Неоснователно е и евентуалното искане - за присъждане на 20 % ДДС върху присъдените пред двете инстанции възнаграждения за адвокат. При данни, че адвокатът, осъществил процесуалното представителство и защита по делото е регистриран по ЗДДС, върху договорения размер се дължи и ДДС и в този случай дължимият ДДС е винаги част от адвокатското възнаграждение. Макар и изрично в решението, в мотивите в частта за разноските да не е посочено, че в присъденият размер се включва и дължимото ДДС, това не означава, че такова не е взето предвид при определяна на присъденият размер разноски, на основание адвокатско възнаграждение.

В случая, с определяния размер за адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите следва да се счете, че е включен и дължимият ДДС.

Определеният размер адвокатско възнаграждение е съобразен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ищеца са присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът е съобразил всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на свършената работа , от една страна, а от друга правната и фактическа сложност на делото. В тази връзка, определеният размер следва да се счете за съответен и при правилно балансиране на посочените два критерия. Също така следва да се държи сметка, че отговорността за разноски е производна от принципа за неоснователно разместване на блага, но същевременно е и своеобразна санкция спрямо загубилата спора страна заради неоснователно предизвикания правен спор, но с оглед принципа на чл.3 ГПК не може да бъде източник за неоснователно обогатяване за насрещната страна, чиято теза е била призната за основателна.

По изложеното молбата за изменение на решението, в частта за разноските, следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молба вх.№ 7165/27.05.2024г. от „С.К.“ АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр.Б., 5 ул.“И.М.“ № 58Д, представлявано от изпълнителния директор М.В.В., чрез пълномощник – адв.П. В., с искане за изменение на решение № 224/29.04.2024г. по в.гр.д.№ 253/2024г. на ОС Б., в частта за разноските.

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6