Решение № 91 от 21.09.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. С., 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Е. Д. Н. като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20241870200081 по описа за 2024 година "ДГ Ф“ ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.“И. Г.“ № 47,представлявано от управителя Д. И.в Д.,чрез пълномощника адв.Н. Г., е обжалвал с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на наказателно постановление № 23-2100073 от 11.01.2021 год.,издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област, с което на основание чл.414,ал.3 от Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление поради незаконосъобразност.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В с.з. адв.Григоров –пълномощник на дружеството жалбоподател „ДГ Ф“ ООД-гр.С. поддържа жалбата и в хода на съдебните прения заявява становище за нейната основателност.Счита,че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си Е. Х.а А. – началник на отдел "АИПО" в Дирекция "Инспекция по труда С. област", оспорва жалбата и в хода на съдебните прения заявява становище за нейната неоснователност, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът,като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните ,намери за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок 1 против подлежащо на обжалване пред РС–С. наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление № 23-2100073 от 11.11.2021 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област ,на „ДГ Ф“ ООД,със седалище и адрес на управление–гр.С., ул.“И. Г.“ № 47, представлявано от управителя Д. И.в Д. ,в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ ,на основание чл.414,ал.3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.61,ал.1, във връзка с чл.1,ал.2 от КТ,за това ,че при извършената на 08.10.2021 година около 12.00 часа проверка в магазин Л.-С., гр.С., бул.“И.“ № 2Б и в периода от 12.10.2021 год. до 19.10.2021 год. по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област,със седалище и адрес на управление–гр.С., бул. “В.“ № 6,ет.2 ,е установено ,че "ДГ Ф“ ООД, със седалище и адрес на управление–гр.С.,ул.“И. Г.“ № 47, представлявано от управителя Д. И.в Д. ,в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ не е уредило като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила,като не е сключил трудов договор преди постъпването на работа с лицето И. А. М., ЕГН:**********,на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ и е започнал работа на 02.10.2021 годна, а трудовият договор с него е сключен на 14.10.2021 година.В хода на проверката на 08.10.2021 година, контролните органи са изискали дневник за приемане и сдаване на обекта магазин Л.-С., за периода от 27.07.2021 година до 05.09.2021 година и от 12.09.2021 година до 08.10.2021 година,видно от който е наличен запис ,че И. М. е започнал работа на 02.10.2021 година в обекта на контрол.Впоследствие, работодателят е декларирал в регистъра на трудовите договори администриран от ТД на НАП,че е сключил трудов договор с лицето на 14.10.2021 година с основно трудово възнаграждение в размер на 650 лев. Посочено е ,че нарушението е извършено на 02.10.2021 година и е констатирано към момента на приключван на проверката.

В обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган e посочил, че то се издава въз основа на АУАН № 232100073 от 19.10.2021 год., съставен от К. Г. К., на длъжност "главен инспектор" в дирекция "Инспекция по труда С. област" със седалище гр.С..Административнонаказващият орган изцяло е възприел фактите, описани в АУАН № 23-2100073 от 20.10.2021 год., съставен от К. Г. К.. Счел е, че нарушението е извършено на 02.10.2021 г.; приел е, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл.61,ал.1 ,вр.чл.ал.1,ал.2 от КТ и на осн.чл.414,ал.3 от КТ му е наложил на жалбоподателя за това административно нарушение имуществена санкция в размер 2000 лв.

В обжалваното НП е посочено, че АУАН с № 23-2100073 е съставен от свидетелката К. Г. К. на 19.10.2021 г.По делото не се установява 2 съществуването на АУАН, съставен от свид.К. на тази дата.Посочването в наказателното постановление на датата на съставяне на акта, въз основа на който то се издава, както и на името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, са императивни изисквания, въведени с чл.57,ал.1,т.3 от ЗАНН към съдържанието на наказателното постановление.Всяко от тях е въведено като гаранция за единството на административнонаказателното производство, състоящо се от етапите по установяване и по санкциониране на конкретно деяние, съставляващо административно нарушение, както и като една от гаранциите за правото на твърдяния нарушител да научи за какво административно нарушение, за което му е съставен конкретен АУАН, е санкциониран с НП.В случая съдът намира ,че не може да се приеме ,че се касае за допусната техническа грешка относно датата на съставяне на акта,която не съставлява нарушение на чл.57,ал.1,т.3 от ЗАНН.Липсата на такава възможност произтича от това, че АУАН с № 23-2100073 от 20.10.2021 г. е съставен при неспазване на изискванията на разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН,съгласно която -При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.Безспорно се установява от протокол за извършена проверка № ПР2132986 от 19.10.2021 год., че свидетелката А. С. К., на длъжност "старши инспектор" в дирекция "Инспекция по труда С. област“, е участвала в извършването на проверка в обекта на жалбоподателя, следователно тя е свидетел при установяване на твърдяното нарушение.Актът за установяване на административно нарушение с № 23-2100073 от 20.10.2021 год. не е съставен в нейно присъствие и не е подписан от нея като свидетел при установяване на нарушението.Това обстоятелство се установява от разпита на свидетелката Т. А. К. ,дадени пред друг съдебен състав в съдебно заседание на 16.02.2022 год. и прочетени от настоящия съдебен състав в съдебно заседание на 16.04.2024 год.,от които е видно и се установява,че двата подписа в акта са на свидетелката К..Същата не е присъствала на проверката ,а е присъствала само при съставяне на акта ,но се е подписала и като свидетел при извършване на нарушението.При такава невъзможност АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, актът е следвало да бъде съставен съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН в присъствието на двама други свидетели, чието качество на свидетели при съставяне на акта е следвало изрично да бъде посочено в него. В случая тези изисквания не са спазени – актът е съставен само в присъствието на Т. А. К. в качеството й на свидетел при съставянето му, т. е. на друг свидетел по смисъла на чл.40,ал.3 от ЗАНН, не е посочено в акта. Неспазването на изискванията на посочената разпоредба относно броя и качеството на свидетелите, в чието присъствие се съставя актът, го лишава от удостоверителната му функция за обстоятелствата, при които той е съставен със законоустановените последици, свързани с надлежно установяване на административно нарушение и образуване на 3 административнонаказателно производство.Затова при липса на категорична яснота въз основа на кой акт е издадено обжалваното НП не може да се приеме, че това е именно АУАН с № 23-2100073, съставен от св. К. Г. К. на 20.10.2021 г. и не може да се приеме, че посочването в наказателното постановление, че този акт е съставен на 19.10.2021 г. е резултат от техническа грешка, която не съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателното производство.

На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение на чл.61,ал.1,вр.чл.1,ал.2 от КТ на 02.10.2021 год., както е посочено в АУАН и в НП.Това нарушение се изразява в допускане на физическо лице от страна на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ да изпълнява опредЕ. трудова функция при условия, типични за съществените елементи на трудов договор, преди сключването на такъв договор с това физическо лице.

Както контролните органи ,извършили проверката и съставили акта, така и административнонаказващият орган в наказателното постановление, извеждат извод,че жалбоподателят е извършил такова нарушение на 02.10.2021 год. въз основа на запис в дневник за приемане и сдаване на обекта магазин Л. – С., бул. "И. " № 2Б, за периода от 27.07.2021 г. до 05.09.2021 г. и от 12.09.2021 г. до 08.10.2021 г.Оригиналът и копие от такъв дневник са приобщени като доказателство по делото, но дори за посочените в АУАН и в НП периоди – от 27.07.2021 г. до 05.09.2021 г. и от 12.09.2021 г. до 08.10.2021 г. – този дневник е непълен. Липсват записи за периода от 06.09.2021 г. до 11.09.2021 г. включително. Очевидно е, че този дневник не е воден редовно, а и при безспорното обстоятелство, че охраната на магазин Л. в гр.С. не е осъществявана денонощно, не става ясно какви обстоятелства удостоверяват записите в наличните части от този дневник.При наличното писмено възражение на жалбоподателя срещу АУАН административнонаказващият орган е следвало на основание чл.52,ал.4 от ЗАНН да разпореди разследване на спорните обстоятелства, като при анализ на допълнително представени от жалбоподателя доказателства (напр. графици за работа, отчетни форми за явяване/неявяване на работа за м. октомври 2021 г. и др.) да може да се направи извод дали записите за конкретните дати в този дневник съвпадат с явяване на работа на онези от лицата, посочени в него, които по това време са били в трудови правоотношения с жалбоподателя, за да може да се изведе по косвен път и явяване на работа на И. М. като охранител без трудов договор в останалите дати, в които той фигурира като "сдал" и/или "приел" обекта. Това обаче не е сторено и от наличното съдържание на посочения дневник не може да се установи, че на 02.10.2021 г. И. М. е допуснат в обекта да упражнява трудовата функция на охранител при определено работно време, почивки и трудово възнаграждение, без между него и жалбоподателя да е бил сключен трудов договор.

По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото 4 доказателства не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил на 02.10.2021 г. вмененото му нарушение на чл.61, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ,за което му е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева,поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на основание чл.63,ал.3,т.1 и т.2 ,вр.ал.2,т.1 от ЗАНН, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон и в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

По разноските:

Независимо от изхода на делото разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на представени доказателства за действителното им извършване.Представеният от пълномощника на жалбоподателя списък на разноски е едностранно процесуално изявление, конкретизиращо искането за присъждане на разноски за платени адвокатски възнаграждения, но доказателства за плащането на такива възнаграждения в брой или по банков път не са ангажирани.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-2100073 от 20.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда С. област" със седалище С. към Главна дирекция Инспектиране на труда в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", което на основание чл.414,ал.3 от Кодекса на труда на "ДГ Ф“ ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.“И. Г.“ № 47,представлявано от управителя Д. И.в Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.