Определение № 189 от 20.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Благоевград, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Крум Динев като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500147 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от П.к.Б.

ЕООД против разпореждане № 2214/25.12.2023 г., постановено по ч.гр.д.

1446/2023 г. по описа на РС - Сандански, в частта с която е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Н. Г. за вземанията за сумата от 1442,74 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.07.2020 г. до 04.08.2021 г. и за сумата от 1054, 10 лв. - законна лихва дължима от 04.08.2021 г. до 31.10.2023 г. /или за разликата от писъдените 783,95 лв. до пълния претендиран размер от 1838,05 лв./ Жалбоподателят сочи, че разпореждането в атакуваната част е незаконосъобразно. Сочи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от която/които заявителят черпи права, каквито правомощия за съда не произтичат и от чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Според него заповедният съд не е направил задълбочен анализ на критериите за неравноправна клауза и не е отчел чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми. При условие, че са спазени законовите изисквания досежно ГПР няма как да се приеме 1 поведението на кредитора за недобросъвестно. Моли разпореждането в атакуваната част да се отмени и се постанови уважаване на исканията за вземанията.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За да се произнесе по основателността й БлОС съобрази следното:

Пред РС- Сандански П.к.Б. ЕООД депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Н. Г. за суми, призтичащи от Договор за потребителски кредит №30039562033, сключен на 23.09.2019г.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1442,74 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.07.2020 г. до 04.08.2021 г. и за сумата от 1054, 10 лв. - законна лихва дължима от 04.08.2021 г. до 31.10.2023 г. /или за разликата от присъдените 783,95 лв. до пълния претендиран размер от 1838,05 лв./

Видно от съдържанието на приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение Договор за потребителски кредит №30039562033 от 23.09.2019г., на кредитополучателя Д. Н. Г. е предоставен заем в размер на 3700 лв. за срок от 36 месеца, при уговорен годишен процент на разходите от 49.04% и годишен лихвен процент от 41%, при обща дължима сума по кредита 6357.06 лв. и размер на вноската по кредита – 176.62 лв. на месец.

Уговорено е и закупуването на пакети от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на обща стойност 3700 лв., като сумата е разсрочена на равни части от по 102.77 лв. към всяка вноска. РС е посочил, че е следвало, но не са включени при формиране на посоченото ГПР таксите за услугите Фаст и Флекси, които са в общ размер от 3700 лв. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му многократно се оскъпява, поради което РС е счел, че е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора.

Затова предвид, че п о с о ч е н и т е в договора проценти за възнаградителната лихва от 41% и годишният процент на разходите от 49.04% не са реалните им размери, които реални размери, е изчислил, че са в пъти по-високи и надвишават максималния праг ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК е 2 приел, че това води до нищожност на клаузата за договорна лихва и ГПР на основание чл.19, ал.5 от ЗПК. А констатираните недействителни проценти на ГПР и възнаградителната лихва, е окачествил като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика; клаузи, които са във вреда на потребителя, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Затова е отхвърлил заявлението за претендираното договорно възнаграждение от 1442,74 лв.

Според въззивният законосъобразно. съд отхвърлянето на претенцията е

Правилно и законосъобразно е становището на първоинстанционния съд, според което възнаграждението за закупуването на допълнителния пакет услуги Фаст“ и „Флекси“ на обща стойност 3700 лв. е следвало, но не е намерило отражение в посочения в договора размер ГПР, които ако бяха отразени би се превишил законодопустимия предел ГПР, фиксиран в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Жалбоподателят не твърди размерът на претендираното възнаграждение за допълнителния пакет да е включен в посочения в договора ГПР. В тази връзка следва да се отбележи, че необходимостта и смисъла от посочване на ГПР е да се предостави на потребителя ясна и точна информация за цената на кредита, за да може да сравни отделните предложения и да направи информиран избор. С неточно посочения в процесния договор размер ГПР потребителят е въведен в заблуждение за действителната цена на договора, което следва да се оцени като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Затова е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПКр., което съгласно чл. 22 ЗПКр. води до недействителност на договора . При недействителност на договора съгл. чл. 23 от ЗПКр. се връща чистата сума, като не се дължи лихва и други разходи по кредита. Това е самостоятелно основание за неуважаване от РС на вземането, което е предмет на въззивното производство, за което е без значение обсъждането на въпроса за наличието или не, на равноправни клаузи, от които т о произтичат, в каквато насока са доводите в жалбата. .

Видно е, че РС предвид становището си е изчислил посредством 3 онлайн калкулатор дължимата лихва върху размера на вземането за главница, което е уважил, претенцията за 783.95 лв. и я е отхвърлил над този размер до претендирания от 1838.05 лв. или отхвърлянето е за 1054,10 След като са неоснователни доводите в жалбата срещу претендираната сума за възнаграждение, то и претендираната върху нея законна лихва също не се дължи.

Поради изложеното за законосъобразност на атакуваното разпореждане в атакуваната му част и несъстоятелност на доводите в жалбата, БлОС го потвърждава.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 2214/25.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. 1446/2023 г. по описа на РС - Сандански, в частта с която е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Н. Г. за вземанията за сумата от 1442,74 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.07.2020 г. до 04.08.2021 г. и за сумата от 1054,10 лв. - законна лихва дължима от 04.08.2021 г. до 31.10.2023 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4