Решение № 110 от 17.11.2023, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Тервел, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Ж.П.Ж. като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20233250100106 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. П. Я. с ЕГН:********** и Я. Г. Я. с ЕГН:********** и двамата с адрес **********************, чрез адвокат Р. Б. АК Добрич, със съдебен адрес за кореспонденция *************** срещу Община Тервел, с ЕИК 000852925 представлявана от кмета Симеон Симеонов с адрес за кореспонденция гр.

Тервел, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 8 с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС, а именно съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, поземлен имот с идентификатор ********, с. П.С., с НТП за друг вид застрояване, с площ 4250кв.м., заповед за одобрение на КККР РД -18-1348/25.07.2018г. на изпълнителен директор на АГКК. Претендират се сторените по делото съдебно деловодни разноски.

С исковата молба ищците твърдят, че покойният вече дядо на Д., С.М.А., починал на 15.09.1968г. бил собственик на дворно място с къща и лозе в с. П.С., общ. Тервел с пл. №16 и №17 с обща площ от 4300кв.м. и тъй като имотите били съседни, същите са обединени и вече съставлявали един имот. След неговата смърт имотът продължил да се владее от бащата на Д. П.С.А. и в този имот той построил и допълнителна постройка /навес/, а след неговата смърт на 02.05.2008год., ищците продължили да владеят имота и го владеят и до днес. Поради това считат, че са придобили правото на собственост по наследство и давност по смисъла на чл.79 от ЗС. Владението осъществявали явно, самостоятелно, без прекъсване и необезпокоявани. Сочи се, че с този имот дядото С.М.А. никога не е влизал в ТКЗС и собствеността върху този имот никога не е била отнемана, но през 1992год. П. - бащата на ищцата подал заявление до тогавашната Поземлена комисия, сега ОС „Земеделие” гр.Тервел, за възстановяване на дворното място и с решение по чл.18ж, ал.1 са признати процесиите 4.300дка като ниви. В началото на 1

2023год. ищците решили да се снабдят с нотариален акт за собственост на имота. При посещението им в Община Тервел /техническа служба/ служители са обяснили, че не могат да издадат скица, защото имотът се води с идентификатор ********, с вид собственост - стопанисвано от общината, с НТП за друг вид застрояване одобрени със заповед РД -18-1348/25.07.2018г. на изпълнителен директор на АГКК и с площ 4250кв.м. При извършена справка по разписен лист за П.С. община Тервел, в него като собственик на имоти с пл. номер №16 и №17 е отразен дядото на ищцата С.М.А..

Сочат, че няма законова основа, на която Община Тервел да е придобила процесния имот.

С разпореждане съдът е разпоредил да се изпрати на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

В законоустановения едномесечен срок е получен отговор на исковата молба от ответника по делото Община Тервел, с ЕИК 000852925 с адрес за кореспонденция гр. Тервел, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 8 , в който изразява подробно и мотивирано становище по предявеният иск, като заявява, че оспорва изцяло същият, счита иска за неоснователен, като излага обстоятелствено мотивите си в тази насока. Твърди, че за имота няма издаден и вписан акт за собственост на общината. Моли съда да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото бяха представени следните писмени доказателства: заверени копия на: разписен лист; удостоверение за наследници на П.С.А.; удостоверение за наследници на С.М.А.; удостоверение за сключен граждански брак; данни от решение на ПК Тервел; скица на парцел извън регулация; удостоверение за данъчна оценка; справка по данни за имот; приложение № 1 от протоколно решение №1/22.12.2008г. и оригинал на скица №15-426936-20-04-2023г.

По делото бяха допуснати и изслушани трима свидетели водени от ищцовата страна - Н.П.С. брат на ищцата, Р.П.Д. и Ж.Г.А. последните без родствена връзка с ищците.

По делото беше допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза неоспорена от страните.

Искът, като предявен от активно легитимирана страна с правен интерес срещу легитимиран ответник, пред надлежния съд се явява допустим.

Разгледан по същество се явява и основателен по следните съображения.

Съдът кредитира показанията на тримата свидетели тъй като същите са еднопосочни и взаимно-допълващи се, поради което ги счита за обективни. И тримата свидетели потвърдиха изнесеното от ищците в исковата молба, а именно, че винаги и единствено дядото и бащата на ищцата, а сега тя с нейният съпруг са владели процесния имот и то съвместно повече от 50 години, както и че никой не е имал претенции по отношение на него.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза става ясно, че между имоти с пл. № 16 и пл. № 17 по КРП на с. П.

С. от 1955 г. и имот с КН ******** по КК на с. П. С., общ. Тервел, графично има съвпадение между двата имота и е безспорно, че се отнася за един и същ имот по двата плана. Парцела е ограден по четирите си страни, като по лицето на парцела към улицата има гаражна двойна врата, а от всички страни е с 2 остатъци от оградна мрежа и бетонни колове. В имота са заснети съществуващите: едноетажна жилищна масивна сграда с площ 36 кв.м. и навес с площ 24 кв.м.

Общо измерената владяната на място от ищците площ е 5247 кв.м., а площта на имот с КН ******** по КК на с. П. С., общ. Тервел е 4250 кв.м.

Владяната в повече площ е 997 кв.м. разположена изцяло северно от кадастралната граница на имота.

По тези съображения съдът приема, че предявения от ищците установителен иск за собственост е основателен, и като такъв следва да се уважи в пределите и по площ в които е поискан.

Съдът е мотивиран да приеме, че предявения установителен иск е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността допустим способ за придобиване правото на собственост.

Няма данни имотът да е бил отнеман юридически или фактически от ищците, нито да са променяни границите на имота. По делото не е спорно, а и от събраните гласни доказателства, се установи по безспорен начин, че ищците са завладели имота преди повече от 50 години и го владеят непрекъснато от тогава до настоящия момент. Това са много повече от десет години, а съгласно чл.79 ал.1 от ЗС Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. При тези установени факти и обстоятелства съдът приема че ищците са придобили по давност процесния имот.

Конституционният съд на РБ отмени мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти. През 1996 г. е въведена промяна в Закона за собствеността, която влиза в сила от 1.06.1996 г. От този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. Мораториумът беше наложен с ново изменение в ЗС от 31.05.2006 г. Спирането на давността, считано от 31.05.2006 г. обаче означава, че след влизане в сила на решението на КС от 2022 г., което е влязло в сила на 08.03.2022 г., има случаи, при които на владеещите държавни и общински имоти ще им трябва само един ден, който да добавят към вече изтеклата преди повече от 10 години давност, какъвто е и настоящия случай, тъй като ищците са владели имота през периода когато имотите частна общинска или държавна собственост са можели да се придобиват по давност, а именно за периода още преди 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и го владеят както към момента на влизане на решението на КС - 08.03.2022 г., така и до настоящия момент.

По тези съображения съдът намира предявения от ищците установителен иск за основателен и само на това основание, а именно осъществено от нея давностно владение повече от 10 години върху процесния имот по установени граници площта на имот с КН ******** по КК на с. П. С., общ. Тервел 4250 кв.м., поради което са ги придобили по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС.

С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, разноските сторени от ищците в общ размер на 2058 лева, представляващи 50 лева държавна такса, 508 лева възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и 1500 лева платено адвокатско възнаграждение следва да се възложат изцяло на ответника 3

Община Тервел.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Тервел, с ЕИК 000852925 с адрес за кореспонденция гр. Тервел, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 8, че Д. П. Я. с ЕГН:********** и Я. Г. Я. с ЕГН:********** и двамата с адрес **********************, са собственици по давностно владение на основание чл.79, ал.1 от ЗС на недвижим имот, поземлен имот с идентификатор ********, с. П.С., с НТП за друг вид застрояване, с площ 4250кв.м., заповед за одобрение на КККР РД -18-1348/25.07.2018г. на изпълнителен директор на АГКК.

ОСЪЖДА Община Тервел с ЕИК 000852925 с адрес гр.Тервел, ул.

„Св.Св.Кирил и Методий“ №8 да заплати на Д. П. Я. с ЕГН:********** и Я. Г.

Я. с ЕГН:********** и двамата с адрес **********************, сторените от последните разноски в размер от 2058 лева (две хиляди петдесет и осем лева).

Указва на ищците в месечен срок след влизане в законна сила на настоящото съдебно решение на осн. чл. 112 от ЗС да впише същото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички районен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 4