Решение № 452 от 14.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502871 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260382 от 24.06.2024г., постановено по гр.д.№ 3040/2021г. по описа на СГС, ГО, 27 с-в, са частично уважени искове с правно основание чл.558 вр.чл.557 ал.1 т.1 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати в полза на Т. Г. К., сумата от 24 000лв., представляваща допълнително обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от претърпени вследствие на ПТП от 12.05.2019г. телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 24 000 лв. до 90 000лв., както и за лихвата, считано от 12.05.2019г. до 26.10.2019г., като неоснователен.

Присъдени са разноски, като ГФ е осъден да заплати на СГС сумата от 960 лева на осн.чл.78 ал.6 ГПК д.т., а в полза на адв. Т. Г. Г. сумата от 1250 лв. на осн.чл.78, ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение.

По компенсация Т. Г. К., е осъдена да заплати на Гаранционен фонд, сумата в размер на 570лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Я. Г. И. на страната на ответника Гаранционен фонд .

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник Гаранционен фонд оспорва решението в неговата осъдителна част и моли искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен, а в условие на евентуалност - да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Изтъква факта, че не притежава пасивна материално правна легитимация, тъй като преди първото о.с.з. с молба от 29.03.2022г, Фондът е приложил доказателство, че за л.а. с per. № ******** е имал валидна застраховка Гражданска отговорност при ADMIRAL Insurance Company Ltd (GB - 434) и е c обичайно местопребиваване на територията на Великобритания, както и с искане за конституирате в качеството на трето лице - помагач на сраната на ГФ на "ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК: 000694286., което искане е оставено без уважение.

В първото по делото о.с.з, отново е релевиран довод, че за увреждащия л.а. има валидно сключена застраховка, но СГС не се е произнесъл в тази насока с атакуваното съдебно решение, нито е ценил като нововъзникнало обстоятелство а именно: предоставените с молбата от 29.03.2022г. писмо от 25.03.2022г. от Motor Insurance Bureu, Linford Wood House 6-12 Capital Drive, Milton Keynes, MK14 6XT от 24.03.2022г. и информация за кореспондентите за уреждане на претенции в България от интернет страницата на НББАЗ, от които е видно, че кореспондент на територията на България на застрахователя са "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, и Марине Интернешънъл ЕООД за автомобил с per.№ ******** е имал валидна застраховка ГО при ADMIRAL Insurance Company Ltd (GB - 434) и е c обичайно местопребиваване на територията на Великобритания. Твърди, че СГС неправилно и необосновано при съществено нарушение на процесуалните правила вместо да отхвърли предявената искова претенция, с оглед факта, че са налице основанията по чл.513 ал.1 вр.чл. 511 ал.1 т.1 КЗ, съгласно които увреденото от ПТП лице, реализирано на територията на РБ от МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата "Зелена карта", може да реализира правото си на обезвреда спрямо кореспондента за територията на РБ на застрахователя на виновния водач. СГС не е приел е, че в случая са налице условията на чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ, доколкото застрахователят на виновния водач има кореспондент на територията на Република България.

Затова твърди, че не притежава пасивна материално-правна легитимация, тъй като НББАЗ участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл.513 ал.1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл.511 ал.3, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Обичайното местопребиване на увреждащия л.а. към датата на ПТП е Кралство Великобритания. Затова исковете срещу ГФ следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Отделно от горното счита решението за недопустимо, тъй като е дадена погрешна правна квалификация. СГС е постановил решение, разглеждайки спора на непредявено 2 основание, вместо да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, произтичащо от разпоредбите на КЗ, а именно чл. 557 ал.1 т. 2 б. „б" КЗ.

В хода на делото не се твърди наличие на неизвестен водач, управлявал неустановен автомобил. В своята задължителна и константна практика ВКС последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон, в т. ч. и квалифициране на спорното право. Решаващият състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като в доклада по делото е извършил неправилна правна квалификация по чл. 558 от КЗ, вместо чл.557 ал.1 т.2 б.„б" КЗ, съответно не е разпределил доказателствената тежест за доказване на обстоятелствата, обосноваващи ангажирането на отговорността на ГФ на основание чл. 557 ал.1 т. 2 б. „б" КЗ. Допуснатото процесуално нарушение е лишило ответната страна от възможност да наведе твърдения и да ангажира доказателства, които са относими към изхода на спора. Посочва, че размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е прекомерно завишено с оглед установените болки и страдания на ищеца, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Претендира разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Т. Г. К. и третото лице-помагач не изразяват становище по жалбата в писмен вид. В о.с.з. не се явяват и не изпращат представител.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „б“ КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД, но в хода на производството се установи, че правилната квалификация следва да е чл.513 ал.1 вр.чл.511 ал.1 т.1 и 2 КЗ.

Ищцата Т. Г. К. твърди, че на 12.05.2019г. около 12,40ч. в с. Милево, на кръстовището, образувано от ул.“23-та“ и ул.“3-та“, Я. Г. И. - водач на л.а.“Опел Зафира“ per.№ ******** при преминаване през кръстовището, образувано от равнозначни пътища, не пропуска движещия се от дясната му страна л.а.“Лада“ рег.№ ********, управляван от нея. Твърди, че за л.а.“Опел Зафира“ към датата на ПТП няма валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Вследствие на настъпилото ПТП на пострадалата са нанесени множество увреждания, поради което претендира обезщетение в размер на 90 000 лв., ведно със законните последици. Уточнява, че вината на деликвента е безспорно установена с одобрено споразумение по НОХД № 921 /2019г. на PC - Асеновград, имащо 3 значението на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, съгласно чл.300 ГПК. Признава, че ответникът й е заплатил доброволно сумата от 21 000лв., която е недостатъчна за репариране на причинените вреди.

Ответникът ГФ оспорва предявените искове, като твърди, че не е пасивно материалноправно легитимиран, а в условие на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, както и относно началната дата, от която се претендира присъждане на лихва, като счита, че такава, в случай, че съдът счете претенцията за основателна, се дължи от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 12.05.2019т. около 12,40ч. в с.Милево, на кръстовище между ул.“23-та“ и ул.“3-та“ е настъпило ПТП между л.а.“Опел Зафира“ рег.№ ******** с водач Я. Г. И., без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и л.а.“ВАЗ 2104“ рег.№ ******** с водач Т. Г. К., която пострадала, като получила фрактура на таза.

Видно от протокол от 15.06.2020г. /л.42/ по НОХД № 921 /2019г. по описа на PC Асеновград, се установява, че е одобрено споразумение, по силата на което Я. Г. И. /трето лице помагач/ се е признал за виновен в това, че на 12.05.2019г. в с.Милево, обл.

Пловдивска, при управление на МПС - л.а.“Опел Зафира“ рег.№ ******** е нарушил правилата за движение: чл.20 ал.1 ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, ал.2 с.р. - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.48 ЗДвП - На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства, независимо от местоположението и посоката им на движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Г. К., изразяваща се в счупване на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долните крайници престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 НК, като му е било наложено наказание „пробация“, а на основание чл.343г вр.чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.37 ал.1 т.7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Съгласно чл.300 ГПК споразумението е задължително за настоящата инстанция досежно въпросите за деликта, противоправността и вината на деликвента.

Видно от заключението по допуснатата СМЕ /л.102/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на процесното ПТП Т. К. на 56 г., е получила следните травматични увреждания: „Фрактура на горното рамо на лявата срамна кост на таза. Мозъчно сътресение с последвал световъртеж с централен произход. Контузии в областта на гърдите. Малки разкъсно-контузни рани на горната трета на лявата мишница. Линейно двустранно кръвонасядане - 12см на предната част на гърдите. Кръвонасядане на горната трета на дясната подбедрица.“. Описаните 4 травматични увреждания често се срещат при пострадали водачи от ПТП, когато ударът е бил челен за двете МПС. Докато фрактурата на тазовата кост се дължи на директен удар в твърд ръбест предмет, то мозъчното сътресение може да се получи и без контакт/удар/ в главата, а само от рязкото движение на главата в предна посока по механизма на т.нар.“камшичен удар“. Поради отнето предимство от друг автомобил, е последвал почти челен удар между двете МПС. Вследствие на този удар са възникнали мощни инерционни сили, които внезапно са изместили тялото на К. в предна посока. Това е довело до удар на долната част на корема и предната част на таза в ръбестия кръг на волана, а крайниците, които са свободни за движения, са получили удари и насинявания от стоящите отпред твърди детайли вътре в купето. Същите инерционни сили са довели до внезапна и силна флексия на главата и шията, което обяснява полученото мозъчно сътресение. Получената фрактура на горното рамо на лявата срамна кост на таза е довела на ищцата „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 3 месеца). Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен (обнобилацио), защото на първия преглед тя е била контактна и адекватна. Последвалият временно световъртеж е причинил на ищцата „разстройство на здравето неопасно за живота“. Претърпените контузии в областта на гърдите с линейното кръвонасядане, малки разкъсно-контузни рани на горната трета на лявата мишница и горната трета на дясната подбедрица са причинили „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където на 12.05.2019г., на пострадалата е била извършена оперативна манипулация - закрито наместване на счупената тазова кост, след което пострадалата е била поставена при условията на строг постелен режим с включена инфузионна, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. Счупената срамна кост на таза е зараснала за срок до 45 дни, след което е последвала рехабилитация. Мекотъканните увреждания (малките рани и кръвонасяданията) са отзвучали за срок до 2 седмици. Общооздравителният период на всички увреждания до пълното възстановяване на пострадалата е приключил за срок до 3 месеца. Все още има затруднения при изкачване на стълби и при клякане. Установените увреждания на междупрешлените дискове в поясната част на гръбначния стълб нямат причинна връзка с процесното ПТП, а се обясняват с възрастовите промени, които настъпват при жените. Те представляват уплътнение и снишаване на хрущялите на прешлените, както и малки ръбести деформации (зашипявания). Последните периодично ще й причиняват болка в поясната област и известни затруднения при навеждане и вдигане на по-големи тежести.