Решение № 3232 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110110989 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК подадена от Ж. Р. С., ЕГН ********** против А. Й. З., ЕГН **********, в която е обективирано искане за постановяване на съдебно решение, с което:

- да се определи местоживеенето на детето Р. Ж. С., ЕГН ********** при майката А.

Й. З.;

- родителските права по отношение на детето да се предоставят на майката;

- да се определи режим на лични отношения на детето с бащата Ж. Р. С.;

- бащата да заплаща месечна парична издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на 300.00 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение, с падеж от първо до десето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване;

В сезиралата съда молба се твърди, че Ж. Р. С. и А. Й. З. са родители на детето Р.

Ж. С., родено на * г. от съвместното им фактическо съжителство на семейни начала.

Поддържа се, че фактическата раздяла между родителите е настъпила лятото на 2023 г.

Посочва се, че след раздялата непосредствени грижи за детето е полагала майката, а бащата е работил в чужбина – Н. и има възможност да се връща в Р. Б. по два пъти в годината - за около един месец през лятото през м. август и за коледните и новогодишни празници в периода от средата на м. декември до около средата на м. януари.

Преди и след раздялата, бащата е изпращал и продължавал да изпраща на майката пари за издръжка на детето си и е заплащал други лични разходи на майката, за които тя му искала финансова помощ.

По отношение на срещите и личните контакти между бащата и детето, ищецът твърди, че майката осуетява същите под различни неоснователни причини, не отговаря на телефона на бащата, за да се уточнят за ден и час за вземане на детето. Ищецът е правил опити да постигне споразумение с майката по отношение на въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, но безуспешно.

По същество се моли съда да уважи претенциите на ищеца

1

Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва допустимостта на производството.

Не оспорва, че с ищеца са родители на детето Р. Ж. С.; че то е родено от съвместното им съпружеско съжителстване; че към момента с бащата са във фактическа раздяла, считано от 2023 г.; че преди и след раздялата, бащата е изпращал и продължава да изпраща на майката пари за издръжка на детето и е заплащал други лични разходи на майката, за които тя му искала финансова помощ; че след раздялата майката е тази, която полага непосредствени грижи за детето; че е в интерес на същото статуквото да се запази, като то продължи да се отглежда от неговата майка в позната и усвоена среда; че е в интерес на детето то да контактува регулярно с другия родител; че бащата реализира доходи от трудова дейност в чужбина и се прибира в Р. Б. по два пъти в годината.

Оспорва предложения режим на личен контакт, като моли за постановяване на потесен, доколкото поддържа, че това е изцяло в интерес на детето, имайки предвид неговата възраст, здравословно състояние и родителския капацитет, който бащата притежава.

Оспорва размера на дължимата издръжка, като взема предвид влошеното здравословно състояние на детето и невъзможността на майката да работи, моли да бъде постановена издръжка в размер на 400,00 евро месечно.

По същество се моли съдът да уважи исковата молба, в частта, в която се иска да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на майката; да се постанови местоживеенето на детето при нея, а в останалата част молбата да се остави частично без уважение, като се определи по-тесен режим между детето и бащата и се определи месечна парична издръжка в размер от по 400,00 евро месечно.

В хода на откритото съдебно заседание родителите се явяват лично. Ж. С. поддържа исковата молба. Изразява готовност за активно сътрудничество съ с З. по всички въпроси, касаещи интересите на малолетния Р., като заявява желание комуникацията между родителите да бъде насочена към осигуряване на спокойна подкрепяща среда за развитието на детето. Същия посочва, че е склонен да съобразява контактите си с нуждите и ангажиментите на детето. Заявява готовност да участва активно във вземането на решения, свързани с отглеждането на детето, както и да оказва необходимата морална, емоционална и материална подкрепа съобразно своите възможности. А. З. не оспорва молбата на бащата, но иска контактът между детето и неговия баща да се осъществява плавно, като се определи преходен период. Първоначално в нейно присъствие и без преспиване, а след това с преписване. По отношение на размера на издръжката Ж. С. заявява, че няма задължение да издържа друг низходящ; ползва собствено жилище и няма разходи за наем. Съгласен е да заплаща издръжка до 250,00 евро, имайки предвид доходите, които реализира в Кралство Н. и разходите, които има там за дневни и квартирни.

Контролираща страна ДСП – гр. Варна не се представлява в о.с.з.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в първоначалната и насрещната молба и отговорите на същите и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото не се спори, че Ж. Р. С. и А. Й. З. са родители на детето Р. Ж. С.; че то е родено от съвместното им съпружеско съжителстване; че към момента родителите са във фактическа раздяла; че след раздялата бащата е изпращал на майката пари за издръжка на детето си; че след раздялата майката е тази, която полага непосредствени грижи за детето; че е в интерес на същото статуквото да се запази, като то продължи да се отглежда от неговата майка в позната и усвоена среда; че е в интерес на детето то да контактува регулярно с другия родител; че бащата реализира доходи от трудова дейност в чужбина.

Видно е от изисканата справка от Община Ванрна, дирекция „Местни данъци“, че А.

З. няма декларирани имоти, МПС, патент, куче, туристически данък.

Справката от дирекция „Местни данъци“ е в унисон с тази, която е изисканата от 2

Агенция по вписванията и ОДМВР-гр. Варна, сектор „Пътна полиция“.

Видно е от изисканата справка от ТД на НАП – гр. Варна, че към месец ноември 2025 г. А. З. реализира доходи от трудова дейност по силата на трудови договори, сключени с „*“ ЕООД; „*“ ЕООД; „*“ ЕООД.

От справката, изискана от БНБ е видно, че А. З. има открити разплащателни и спестовни сметки в *“ АД; „*“ ЕАД; „*“ АД.

От спраквата, изискана от ТП на НОИ – гр. Варна е видно, че А. З. в периода от м.01.2023 г. до м.10.2024 г. е получила обезщетения по държавното обществено осигуряване в общ размер на 16 515,65 лева.

От представената епикризиа на л. 123 е видно, че Ж. С. е постъпил на 01.01.2023 г. в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „*“ ЕАД и е изписан на 06.01.2023 г. с поставена окончателна диагноза „*“.

По делото е представена заповед за незабавна защита № 196 от 25.09.2025 г., издадена по гр. д. № 10102/2025 г. по описа на РС-Варна, от която е видно, че срещу Ж. С. са наложени мерки за защита спрямо А. З. и детето Р. С. по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. На съда служебно му е известно, че производството е приключило с Решение № 3899/04.11.2025 г., постановено по гр. д. № 10102/2025 г. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена подадената от А. З., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Р. С., молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Ж. С., за извършен акт на домашно насилие на 29.07.2025 г., като неоснователна.

От представената справка за съдимост на ответника е видно, че същият е осъждан многократно за изъвршени противоправни деяния с висока степен на обществена опасност – престъпления против собствеността, престъпления по транспорта и съобщенията – кражби, грабежи, отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване.

От изисканата справка от ТП на НОИ – гр. Варна е видно, че на Ж. С. не са изплащани обезщетения по държавното обществено осигуряване.

Видно е от изисканата справка от Община Ванрна, дирекция „Местни данъци“, че Ж.

С. също няма декларирани имоти, МПС, патент, куче, туристически данък.

Справката от дирекция „Местни данъци“ е в унисон с тази, която е изисканата от Агенция по вписванията и ОДМВР-гр. Варна, сектор „Пътна полиция“.

От изисканата справка от ТД на НАП – гр. Варна е видно, че за Ж. С. няма деклариран осигурителен и облагаем доход по трудови правоотношения.

От ангажираната Карта за функционална оценка на индивидуалните потребности на дете или ученик със специални образователни потребности и с хронични заболявания на основата на ICF-CY /л. 179/ е видно, че детето Р. С. е с повишена физичекса активност; нуждае се от индивидуално внимание; избягва да общува с други; играе сам; колеблив при започване на задача; не разбира инструкциите; необщителен; тревожен.

Видно е от представената служебна бележка изх. № 1245/04.02.2026 г. на л. 131, че детето Р. С. ползва социални услуги в КСУД „*“ – гр. В. Детето получава логопедична и психологическа подкрепа един път седмично, предоставяна от специалисти към услугата.

Констатира се, че детето има необходимост от допълнителна специализирана подкрепа, включително консултация и проследяване/работа с ерготерапевт, както и прегледи при детски невролог и детски психиатър. Служебната бележка е в унисон с представена по делото етапна епикриза, издадена от Медицински център „*“ ЕООД.

По делото е представена ел. кореспонденция, водена чрез мобилно приложение „вайбър“, от която е видно, че майката заплашва бащата с това, че няма да си види детето, ако не изпраща пари за неговата издръжка /л. 174/, както и с това, че ще се преместят да живеят на друго място, където той няма да може да ги открие, вкл. че никой няма да му повярва, доколкото не е с чисто съдебно минало.

По делото са ангажирани и два социални доклада, изготвени от ДСП-гр. Варна и ДСП-гр. Карнобат.

От социалното проучване се констатира, че ежедневни, преки и непосредствени грижи за детето полага майката в гр. В., която получава подкрепа от нейните родители и 3 брат. Бащата пребивава в Кралство Н.. По време на отпуските си, които обичайно ползва два пъти годишно, Ж. С. пребивава в наследствен имот, находящ се в *. Жилището представлява двуетажна масивна сграда, която се обитава от майката на С.. Общото състояние на двуетажната сграда позволява неговото използване за жилищни нужди. Имотът разполага с необходимите битово-хигиенни условия, спокойна семейна среда и достатъчно пространство за осъществяване на лични контакти между детето и бащата по време на престоя му в страната. Ж. С. споделя пред социалния работник, че реализира доходи от трудова дейност в размер от около 2 000,00 – 2 500,00 евро месечно. Детето се отглежда от майката и видимо е привързано към нея. Търси я, гуши се в нея, разпознава я като основна родителска фигура. В хода на разговора майката споделя, че детето познава и баща си като част от обкръжението.

Детето не ги назовава "мама" и "тати". Не говори, произнася думи, които няколко пъти му се повтарят, но механично и не ги употребява по смисъл. Детето е с дефицити в поведението, но поради рА.та възраст, все още е в процес на обследване от специалисти. Липсва стериотипност в движенията, но поведението му е хаотично. Не осъществява очен контакт и не реагира, назовавайки го по име. Диалог с детето не може да се осъществи. Същевременно е любвеобилно и реагира с усмивка на внимание, ласка и закачки. Поведението му изисква търпение, спокойствие, внимание и любов, което майката осъзнава и се старае да му дава. В хода на проведеното социалното проучване, се установява, че майката е загрижен и любящ родител, осъзнавайки проблемите в поведението на сина си. Детето е в състояние наподобяващо индикации от аутистичния спектър, но все още не му е поставена окончателна диагноза. Това, от една страна, възпира майката да го отделя от себе си и да го оставя самостоятелно на бащата. Дирекция "Социално подпомагане" - Варна счита, че констатираните дефицити в поведението на детето Р. са основателен мотив майката да не желае режим с преспиване в дома на бащата. На този етап не е в интерес на детето да бъде отделяно продължително от майката. Промяна в обстановката, ритъма и режима на живот на детето ще се отрази негативно на състоянието му. Същевременно се подкрепя съхраняването на връзката между детето и бащата и желанието му за пълноценен контакт със сина си. ДСПгр. Варна счита, че бащата може да взима детето си самостоятелно след продължителен плавен и поетапен период на адаптация на Р. и запознаване на родителя с неговите специфични потребности, навици и дневен режим.