Решение № 1501 от 21.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. Плевен, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20214430107102 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 34 ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Делото е образувано по жалба на ЕТ „***- В.М.“ ***, представляван от В. П. М., против отказ на кмета на Община П. за издаване на заповед по реда на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо рег. № *** год. Претендира се отмяна на процесния отказ като незаконосъобразен и се излагат подробни доводи в тази насока.

Ответникът по жалбата- кметът на Община П.- ангажира становище, че същата е неоснователна.

Заинтересованата страна ЦВ. ЦВ. Ц. от *** ангажира становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното:

Видно е, че с жалба с вх. № *** год. ЕТ „***- В.М.“ *** е поискал от кмета на Община П. предприемане на действия по определяне на комисия, 1 която да извърши проверка на място с оглед установяване точно каква площ, принадлежаща на жалбоподателя по споразумение е засята от ЦВ. ЦВ. Ц. от ***. Видно от съдържанието на жалбата е, че независимо от изложените доводи за допуснати нарушения на имотните граници от страна на Ц.Ц. жалбоподателят не е поискал изрично издаването на заповед за изземване на неправомерно ползваните имоти по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, нито е посочил горния текст като основание за подадената жалба.

Видно е, че на основа горецитираната жалба със заповед № *** год. кметът на Община П. е наредил комисия в тричленен състав да извърши проверка на *** год. в землището на *** и да установи има ли неправомерно навлизане от ЦВ. ЦВ. Ц. в посочените в заповедта земеделски имоти с идентификатори *** с площ 6, 901 дка., *** с площ 5, 000 дка., *** с площ 12, 501 дка., *** с площ 7, 424 дка. и *** с площ 16, 001 дка., да измери частта на неправомерното ползване и състави констативен протокол за резултатите от проверката.

Видно от приложения констативен протокол с дата *** год. е, че комисията е констатирала неправомерно навлизане от страна на ЦВ. ЦВ. Ц. на площ от общо 4, 794 дка. от процесните пет земеделски имота, посочила е, че средното рентно плащане за стопанската 2020/ 2021 год. в землището на *** за имоти с идентичен начин на ползване е в размер на 49, 00 лв./ дка., и е предложила Ц.Ц. да заплати на ЕТ „***- В.М.“ сумата от 235, 00 лв.

Видно е, че с жалба № *** от *** год. ЕТ „***- В.М.“ е поискал от кмета на Община П. да издаде заповед по реда на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване от ЦВ. ЦВ. Ц. на посочените в жалбата неправомерно ползвани земеделски имоти в землището на ***.

Видно е също така, че с писмо изх. № *** от *** год. кметът на Община П. е уведомил жалбоподателя, че отказва издаването на заповед по чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване по административен ред на описаните по- горе земеделски имоти с мотива, че към датата на откриване на административното производство реколтата върху неправомерно заетите площи е била прибрана и ползването без правно основание от страна на ЦВ.

ЦВ. Ц. е било прекратено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

Оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на установената форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира, че същата е съобразена с материалния закон. С разпоредбата на чл.

34 ал. 1 от ЗСПЗЗ е предвидена бърза административна процедура за защита на собственост/ ползване върху земеделска земя. Кумулативните материалноправни предпоставки за издаване на заповед за изземване на земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост, са следните: 1/ направено искане до компетентен административен орган от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот; 2/ ползване на същия този имот от трето лице и 3/ това ползване да се осъществява без правно основание. В настоящия случай визираните по- горе законоустановени условия не са налице. Видно от данните по делото е, че жалбоподателят ЕТ „***- В.М.“ е ползвал процесните пет земеделски имота в землището на *** на две правни основания: сключен договор за наем с К. А. Т. от гр. П. и споразумение на масиви за ползване на земеделските земи за землището на ***, изготвено на основание чл. 37в ал. 2 от ЗСПЗЗ. Видно е, че и двете правни основания- договорът за наем и споразумението- са със срок за една стопанска година- 2020/ 2021 год. С изтичането на този срок- 01. 10. 2021 год. /§2 т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието/ правното основание за ползването на жалбоподателя е отпаднало. Следователно към настоящия момент жалбоподателят не е лице- ползвател на правно основание по смисъла на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ и не е материалноправно легитимиран да претендира изземване на имотите чрез предвидената в горепосочената разпоредба процедура. Отпадането на качеството ползвател е новонастъпило в хода на административното производство обстоятелство, което следва да бъде съобразено от съда при постановяване на неговото решение съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК, който намира субсидиарно приложение по силата на чл. 144 от АПК. В тази връзка следва да бъде отчетен и безспорният факт, установен и с показанията на разпитаните свидетели *** и ***, че към момента на иницииране на административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ, което е станало с втората жалба с дата *** год., реколтата върху неправомерно 3 заетите имоти е била прибрана, т. е. противоправните действия на заинтересованата страна вече са били прекратени. При това положение правилно административният орган е преценил, че издаването на заповед за изземване на имотите се явява безпредметно, тъй като ползване без основание вече не е налице. Казано с други думи, упражняването на административна принуда при условие, че вредното въздействие върху имотите, ползвани от жалбоподателя, е прекратено и неправомерните действия на заинтересованата страна са били преустановени, би било „удар в празно пространство“ и не би реализирало целите, заложени в разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че отказът на кмета на Община П., който е предмет на обжалване, се явява законосъобразен, като постановен в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и административнопроизводствените правила, поради което депозираната жалба от ЕТ „***- В.М.“ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл. 143 ал. 4 о т АПК жалбоподателят следва да заплати на заинтересованата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Разноски в полза на Община П. не следва да бъдат присъждани, доколкото не е налице хипотезата на чл. 78 ал. 8 от ГПК: в процеса общината е защитавана не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо образование по смисъла на чл. 32 т. 3 пр. 2 от ГПК, но в този случай възнаграждение не се дължи.

По тези съображения и на основание чл.172 ал. 2 от АПК съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „***- В.М.“ ***, представляван от В. П. М., против отказ на кмета на Община П., обективиран в писмо рег. № *** год., за издаване на заповед по реда на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване от ЦВ. ЦВ. Ц. от *** на земеделска земя с обща площ 4, 494 дка., представляваща част от поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и *** по картата на землището на ***.

ОСЪЖДА ЕТ „***- В.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представляван от В. П. М., да заплати на ЦВ. ЦВ. Ц. от 4

***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. П. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5