Решение № 199 от 18.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110208697 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕМ. Т. КР., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 20-4332-016322/24.09.2020 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.183, ал.2 т.11 вр. чл. 188, ал.1 изр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал.1 т. 5 вр. чл. 188, ал.1 изр. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 123, ал.1 т.1 ЗДвП.

В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят – ЕМ. Т. КР., редовно призован се явява лично и пледира за отмяна на НП, тъй като не той е управлявал автомобила, с който са извършени нарушенията.

Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

1

С договор за покупко- продажба от 20.11.2019 г. жалбоподателят ЕМ. Т.

КР., в качеството си на купувач закупил от Е.А. – продавач лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****. Полагането на подписите върху договора за купувач и продавач били нотариално удостоверени от нотариус Н.Х. – рег. № 154 на Нотариалната камара. Тъй като в двумесечен срок от придобиването на лекия автомобил приобретателят Е.К. не регистрирал придобития автомобил на свое име в регистрите на Пътна полиция, на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП на 21.01.2020 г. регистрацията на същия бил служебно прекратена.

На 06.05.2020 г. в с. Владая свидетелят ИВ. Т. Т. управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3“ с ДК № ******, движейки се по ул.

„Плиска“. Тъй като свидетелят живеел в къща на адрес ул. „Плиска“ № 19, същият с автомобила пресякъл пътното платно, за да паркира автомобила си в двора на къщата. По същото време по ул. „Плиска“ с посока на движение от ул. „Китен“ към ул. „Приплат“ се движел лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****, собственост на жалбоподателя ЕМ. Т. КР. и управляван от неустановен по делото водач. Свидетелят Т. бил спрял автомобила си така, че предната част от него била на тротоара, а задната на пътното платно.

Водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ***** подминал автомобила на свидетеля Т., спрял, след това потеглил на заден ход, при което тъй като не наблюдавал непрекъснато пътя зад себе си и не бил осигурил лице, което да му сигнализира за опасности ударил задната дясна врата и задния десен калник на автомобила на Т.. След удара водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ***** не спрял, за да установи причинените вследствие на ПТП вреди. Свидетелят Т. потеглил след ударилия го лек автомобил и го настигнал. От него излезли двама мъже, които предупредили Т. да не се занимава с тях, след което се качили в автомобила и потеглили. Свидетелят Т. позвънил на тел. 112 и пред дома си изчакал пристигането на органите на ОПП- СДВР. На място бил съставен протокол за ПТП с бл. № 1762630/07.05.2020 г., в който били описани щетите, причинени на автомобила на свидетеля Т.. За посетеното местопроизшествие и установените обстоятелства мл. автоконтрольор при ОПП- СДВР А.Й. съставил докладна записка.

На 21.08.2020 г. ЕМ. ЗДР. П. – мл. автоконтрольор в ОПП- СДВР съставил срещу жалбоподателя ЕМ. Т. КР. и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 694413/21.08.2020 г. за нарушения на чл. 40, ал.2 ЗДвП, чл. 123, ал.1 т.1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП, всичките във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП Актът бил предявен за запознаване на К., който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.

Въз основа на така съставения АУАН началникът на група „АНД” при ОПП- СДВР издал обжалваното наказателно постановление. Препис от същото било връчено на К. на 20.05.2021 г., а на 27.05.2020 г. била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля ИВ. Т. Т., обясненията на жалбоподателя ЕМ. Т. КР., както и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: декларация от жалбоподателя ЕМ. Т. КР., протокол за ПТП с бл. № 1762630/07.05.2020 г., Договор за 2 покупко- продажба на МПС от 20.11.2019 г., договор за покупко- продажба на МПС от 24.03.20 г., справка - картон на водач, заповед № 8121К1340/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Г.Б., заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, писмо от началника на ОПП- СДВР, справка от АИС – КАТ.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля ИВ. Т. Т., тъй като същите са обективни, добросъвестно депозирани, подробни и информативни.

Свидетелят пресъздаде пред съда факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел или в осъществяването на които лично е участвал.

Свидетелят посочи датата и мястото на реализиране на пътно-транспортното произшествие, изясни неговия механизъм и участващите автомобили, като разказа и за последвалите събития – неговите лични действия и тези на пътуващите в другия автомобил, сигнализирането на тел. 112 и пристигането на екипа на ОПП- СДВР. Свидетелят Т. потвърди, че нито един от двамата пътници в лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ******, който е ударил автомобила на свидетеля не е бил жалбоподателят Е.К.. Кореспондиращ с показанията на свидетеля е и протокола за ПТП с бл. № 1762630/07.05.2020 г., в който са отразени причинените на автомобила на свидетеля щети.

По отношение обясненията на жалбоподателя К., че през месец април 2020 г. продал процесния на Д.К., който впоследствие му дал и представения по делото договор за покупко- продажба на МПС, съдът намира, че нито заявеното от К., нито представения договор от 24.03.2020 г., „за покупко – продажба на МПС” удостоверяват надлежно прехвърляне правото на собственост на автомобила в патримониума на посочения в договора приобретател, доколкото не е спазена изискуемата от закона писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите. Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП п ри прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm3, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени тоест посочената в закона форма е форма за действителност на договора – за да породи той целените от страните правни последици или иначе казано, за да се прехвърли собствеността върху лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ****** от жалбоподателя Е.К. на посочения като купувач Г.Р. . При неспазване на предписаната в закона форма договорът не поражда правни последици, следователно собственик на лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ****** към 06.05.2020 г. е бил жалбоподателят Е.К..

От представения по делото договор за покупко – продажба от 20.11.2019 г., с нотариална заверка на подписите на страните се установи, че жалбоподателят ЕМ. Т. КР. е придобил собствеността върху лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ****** на 20.11.2019 г. Видно от справката от ОПП - СДВР се установи, че поради неизпълнение на задължението на К. да регистрира автомобила на свое име регистрацията на същия е служебно прекратена. От заповед № 8121К-1340/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Г.Б., заповед №8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи съдът извлече информация относно материалната компетентност на актосъставителя и АНО (първият да съставя АУАН на ЗДвП, а втория да издава НП).

3

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Този извод на съда следва от приложеното по делото копие от издадената на основание чл. 189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Съобразно т. 1.3 от нея заемащият длъжност „младши автоконтрольор” Е.П. е бил оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП, а компетентността на АНО следва от т. 2.10 от цитираната заповед.

При съставяне на АУАН е спазен давностният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е съставен на 21.08.2020 г. – датата, на която собственикът на лекия автомобил „Ауди” А6 с рег. № ****** е попълнил декларация, в която е посочил, че е продал автомобила и не е посочил лицето, което е управлявало автомобила на 06.05.2020 г. Именно на тази дата - 21.08.2020 г. органите са узнали срещу кое лице следва да се състави АУАН. Наказателното постановление е издадено около месец след съставяне на АУАН, очевидно при спазване на срока по чл. 34, ал.2 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, при които се твърди да са извършени нарушенията, като им е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. По отношение и на двете нарушения в НП е посочено, че на жалбоподателя К. се налагат административни наказания на основание чл. 188, ал.1 изр. 2 ЗДвП тоест като собственик на автомобила, с който са извършени нарушенията, а не за това, че лично е извършил установените нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. По делото беше безспорно установено, че на 06.05.2020 г. водачът на лек автомобил „Ауди” А6 с рег. № ****** – неустановен по делото не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, поради което при извършване на движение назад е реализирал ПТП със спрелия лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3 с рег. № ******. Нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че не наблюдава непрекъснато пътя зад себе си /в противен случай би видял автомобила на свидетеля Т./ и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, но въпреки това е извършил маневрата движение на заден ход, при това със значителна скорост, при която е реализирал ПТП с автомобила на свидетеля Т..

Съгласно чл. 183, ал.2 т.11 ЗДвП на водач, който нарушава правилата за движение назад се налага глоба в размер на 20 лева. Безспорно се установи, 4 че водачът на лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ****** – неустановен по делото виновно е нарушил правилото на чл. 40, ал.2 от ЗДвП. Доколкото собственикът на лекия автомобил, с който е извършено нарушението – жалбоподателят Е.К. не е посочил лицето, на когото е предоставил управлението на автомобила, то правилно именно той, като собственик и на основание чл. 188, ал.1 изр. 2 вр. чл. 183, ал.2 т. 11 ЗДвП е бил санкциониран с глоба в размер на 20 лева. Доколкото същата е определена в абсолютен размер от законодателя въпрос за нейното намаляване не може да се поставя.