Определение № 8583 от 03.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8583 гр. София, 03.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110122653 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника „СК“ АД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от 22.11.2025 г.

С молбата се иска в полза на молителя да бъде присъдено в цялост претендираното от него адвокатско възнаграждение, както и да бъде намалено поради прекомерност претендираното такова от насрещната страна. Сочи се, че предявеният с насрещната искова молба от „СК“ АД евентуален иск е бил изцяло уважен, поради което в негова полза се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 360 лева с ДДС. По отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение се поддържа, че същото е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, количеството извършена работа, както и с оглед обстоятелството, че: по спорните въпроси по делото е налице значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори; ищецът е предявил иска, без да направи опит за извънсъдебно уреждане на спора с ответното дружество, като са цитирани решения на Съда на Европейския съюз. Предвид изложените съображения се прави искане размерът на възнаграждение на насрещната страна да бъде редуциран под посочения ориентир в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът В. В. И. не взема становище по молбата.

Съдът, като взе предвид становището на молителя и наличните по делото доказателства, намери следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответника в производството, който е представил списък по чл. 80 от ГПК. Следователно молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

1

С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил предявения от „СК“ АД главен иск, вследствие на което е разгледал предявеният за същата сума, но на различно основание евентуален иск, като е уважил същия в цялост.

Трайна е практиката на Върховния касационен съд (определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; определение № 477 от 04.11.2016 г. по ч. т. д. № 1218/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и определение № 70 от 05.02.2018 г. по ч. т. д. № 257/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС), която се споделя и от настоящия съдебен състав, че в тази хипотеза произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск – ако той бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, като на ответника не се дължат разноски за отхвърления главен иск. С оглед това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по евентуалния иск има право да му бъдат възстановени сторените разноски в пълния претендиран от него размер. По делото са представени доказателства за заплатено от „СК“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС за осъществената от адв. М. правна защита по предявените насрещни искове. С решението съдът е присъдил само половината от него, предвид което молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна в тази част, като с настоящото определение в полза на „СК“ АД следва допълнително да бъдат присъдени още 92,03 евро (180 лева).

По отношение на поддържаното възражение за прекомерност на претендираните от ищеца В. В. И. разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не намира основание да ревизира позицията си, изложена в постановеното решение. Ищецът е представил доказателства за уговорено и заплатено в полза на адв. Б. Й. възнаграждение в размер на 630 лева, който размер съдът намира за изцяло съответен на правната и фактическа сложност на делото, осъществената правна защита и материалния интерес на предявения иск (4690,70 лева). Следва да се посочи, че размерът на възнаграждението не надвишава установения с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР размер, а тъкмо обратното – същият е с около 140 лева по-малък. На последно място, посочените от молителя други обстоятелства нямат отношение към преценката за прекомерност на адвокатския хонорар. Различен извод не следва и от даденото с цитираните решения на СЕС по дело C‑714/22 и дело C-35/22 тълкуване на национална правна уредба относно разпределяне на разноските при такъв тип спорове. Решението по първото цитирано дело се отнася до задължението на потребителя за разноски, а не правото му на такива и възможността същите да бъдат намалени поради прекомерност, какъвто е настоящият случай. В решението по второто дело се коментира принципната допустимост на национална правна уредба, която предвижда потребителят да понесе отговорността за разноски в съдебното производство, в случай че не е извършил извънсъдебни действия спрямо насрещната страна за уреждане на спора. Такова правило, макар и да е в съответствие с правото на Европейския съюз, не е уредено в законодателството на Република България и следователно няма как да бъде приложено по делото. Предвид изложеното молбата по чл.

248 ГПК в частта, с която се иска намаляване на присъденото в полза на ищеца В. В. И. адвокатско възнаграждение, се явява неоснователна и следва 2 да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на решение № 21339/22.11.2025 г. по гр.д. № 22653/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. И., ЕГН: **********, да заплати на „СК“ АД, ЕИК: 202557159 сумата от още 92,03 евро (180 лева) за съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СК“ АД за изменение на решение № 21339/22.11.2025 г. по гр.д. № 22653/2025 г. по описа на СРС, 128ми състав, в частта за разноските, в останалата й част.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3