Определение № 2492 от 21.12.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

Номер 2492 21.12.2018 год.

Гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,

На двадесет и първи декември, две хиляди и осемнадесетата година

В закрито заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар:

________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Гражданско дело №158 по описа за 2018 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Ученически отдих и спорт“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София , представлявано от изпълнителния си директор Емануил Райчев против „Хелиос 27“ООД – гр.София , ЕИК203371084 , С.К.К. и Г.К.К. *** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.Страната се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда – с площ от 2971 кв.м. Този имот попада не територията на почивната база „Равда- Стара Загора“ , която е апортирана в капитала на дружеството „Ученически отдих и спорт“ЕООД въз основа на Решение на МС №1005/20.12.2004 г. за обявяване на имоти – публична държавна собственост за имоти – частна държавна собственост. Тази почивна база представлява бивш пионерски лагер на Окръжен народен съвет – гр.Стара Загора , формиран след отчуждаване за държавни нужди на терени

– частна собственост – налице са АДС №3949/19.02.1960 г./Впоследствие след 1993 г. на основание ПМС №151 от 04.08.1993 г. тези ученически лагери преминават на финансиране от общините към Министерството на образованието и науката – представя се протокол от 10.09.1993 г. – съответно на обслужващи звена на МОН. От тогава до края на 2004 г. имотът е имал статут на публична държавна собственост , владян е от различни ведомства – вкл. и от Национален център за отдих, възстановяване и спорт. На осн. чл.10 ал.2 от Закона за народната просвета – държавни са детските градини , училищата и обслужващите звена , които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството за образованието и науката или чрез други министерства и ведомства като предоставените им имоти са публична държавна собственост. Центровете за ученически отдих и туризъм , които организират обучение , отдих, спорт и туризъм за деца и ученици съобразно чл.10 ал.4 от ППЗНП са държавни обслужващи звена , които са с национално значение и се финансират от държавния бюджет. На това основание процесния терен – вкл. и горепосочения поземлен имот е бил в режим на публична държавна собственост.

Независимо от това части от терена на лагера е бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ и впоследствие – продаден на трети лица. В конкретния случай - поземлен имот с идентификатор …. 602 – част от почивната база „Равда – Ст. Загора“ е бил според ищцовата страна неправомерно е възстановен на ответниците – физически лица – Г.К. и С.К. с решение на поземлената комисия , което е вписано в

Службата по вписвания. Същите са се снабдили с констативен нотариален акт и през 2014 г. са продали имота на „Хелиос 27“ООД. Според ищеца имота не е преставал да бъде държавна собственост на основани ечл.2 т.3 , чл.10б ал.5 и чл.24 от ЗСПЗЗ и ответното дружество не е станало собственик , тъй като е придобило имота от несобственици. Ищцовата страна изразява становището си , че съобразно закона , както и съдебната практика земя с подобен статут не подлежи на възстановяване в реални граници и правния интерес за ищеца от предявяването на иска е обусловен от неправомерното възстановяване на собствеността. Съответно – и нотариалните актове са съставени неправомерно и следва да бъдат отменени. Поради това страната моли да се признае за установено по отношение на ответниците , че не са собственици на поземления имот с идентификатор ….602 по КККР на с.Равда в м.“Хендек тарла“ кв.33 с площ от 2971 кв.м, включен в границите на почивна база „Равда – Стара Загора“ като на основание чл.537 ал.2 от ГПК бъдат отменени нотариалните актове , с които ответниците се легитимират като собственици. Претендират се разноските по делото. Прилагат се към исковата молба писмени доказателства по опис в 39 пункта. Правят се искания по доказателствата – за назначаване на съдебно-техническа експертиза , по която са поставени въпроси , за допускане до разпит на двама свидетели. Правят се и други искания по доказателствата.

В законоустановения срок от страна на ответниците Г.К.К. и С.К.К. се депозира писмен отговор по чл.131 от ГПК.

Исковата претенция се оспорва като неоснователна. Ответниците сочат на първо място , че с Решение №177 постановено по гр.д.№350 на РС – Несебър за 2005 г. е прието за установено по отношение на

ОСЗГ – Несебър , че наследниците на С. Стоянов да възстановят собствеността си върху предадената за общо ползване земя в ТКЗС – Равда – 7 дка, находяща се в землището на с.Равда като решението е влязло в сила на 10.09.2005 г.

Наследници към настоящия момент са двамата ответници – С.К. и Г.К.. Съответно – с Решение №124-Р от 11.01.2007 г. на ОСЗГ на ответниците е било признато правото на собственост в съществуващи / възстановими/ стари реални граници за нива от 7 дка в м.Хендек тарла. С това решение комисията отказва възстановяване на имота в стари , реални граници като се отбелязва , че правото на собственост ще бъде възстановено след представяне на удостоверение и скица от техническа служба на община Несебър по чл.13 ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. След съдебна процедура с решение на съда по адм.д.№1484/2007 г. ответниците са се снабдили с удостоверение №129 от 31.03.2009 г. на община Несебър и скица №167/31.03.2009 г. С тези документи имотът е идентифициран като част от имот с пл.№577 , попадащ в строителните граници на с.Равда , като за него няма одобрен ПУП. На целия имот има изградени два масивни триетажни спални блока, попадащи в Старозагорския лагер. Според документи на общината прилежащата площ към сградите и съоръженията е 3932 кв.м , която е определена като застроена.

Незастроената площ от имот №577 е 2922 кв.м. В решението си по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ от 20.03.2008 г. техническата служба много подробно е индивидуализирала имота , проследила е историята, посочено е , че от 7000 кв.м могат да бъдат възстановени 2922 кв.м, а за останалите 3932 кв.м собствениците следва да бъдат обезщетени по реда на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.

С решение №124-Р от 04.11.2009 г. на ОСЗ на основание влязлата в сила заповед на кмета на община Несебър

№258/01.04.2008 г., скица №167 и удостоверение №129 признаваправото на собственост в стари реални граници за частта от 2.971 дка и отказва възстановяването в съществуващи стари реални граници за 3.932 дка поради застрояване. Отхвърлителната част е била обжалвана пред РС – Несебър , но с решение №117 от 29.06.2010 г. по гр.д.№824/09 г. на РС – Несебър решение №124-Р от 04.11.2009 г. е било оставено в сила. С оглед осъществения съдебен контрол страната намира , че възстановяването на имота в стари реални граници е осъществено законосъобразно. На основание ТР №5/2011 от 14.01.2013 г. на ВКС при спор за собственост с държавата е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност или материална незаконосъобразност на административния акт за възстановяване на земеделски земи – сочи ответната страна.Според страната държавата чрез своите органи през 2005 г. от една страна участва в реституционното производство – по гр.д.№350/2005 г. и едновременно с това – недобросъвестно като едноличен собственик на капитала учредява акционерно дружество „УОС“, изваждайки имота от патримониума си. Процедурата по апортиране на недвижимите имоти е недовършена – липсва вписване на непаричната вноска в Службата по вписвания – Несебър, проверка на Съдията по вписванията по чл.73 ал.5 от ТЗ относно правата на собственика – вносител. Същевременно - наследодателят на ответниците внасяйки земята в ТКЗС не губи правото на собственост – чл.4 от Примерен устав на ТКЗС. От друга страна ответниците оспорват отчуждаването на земята – не е ясно на какво основание е било извършено това отчуждаване, от друга страна липсва обезщетяване – ТКЗС е ползвател, а собствениците – т.е. – лицата , които са внесли земята за ползване в ТКЗС не са получили никакво обезщетение.Дори и да се счете , че има извършено регулационно отреждане на терен за мероприятие – пионерски лагер, то Държавата не може да стане собственик на процесния имот , тъй като първият регулационен план на с.Равда е от 1963 г. – приет при действието на ЗПИНМ , съобразно чл.39 на който закон недвижимите имоти се считат за отчуждени от деня на обезщетяването на собственика. Аналогични да и разпоредбите на чл.63-109 от ЗТСУ/ относими към втория план от 1988 г./ Дори и да се приеме , че отчуждаването е било извършено по реда на Закона за собствеността /1951 г./ - то съгласно чл.101 от същия – собствеността се придобива от датата на решението , а завземането на отчуждения имот става след заплащането или заменянето му с друг имот, за което няма данни по делото. Въз основа на решенията на ОСЗ и съдебните решения , ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост - №22, н.д.№3531/2012 г. на нотариус Ст.Ангелов , след което е била започната процедура по изготвяне на ПУП – ПРЗ за частта от имот №577, идентификатор по КККР – ***, кв.33 по плана на с.Равда. Същевременно при справка във всички публични регистри/ имотен регистър , кадастър , разписни листи/ не е било видно ищцовото дружество да има права върху процесния имот или върху общия , от който е възстановена собствеността.

Ответниците сочат, че през цялото време са били със знанието , че собственик на този имот - №577 в кв.33 на с.Равда е

Община Несебър. Ответниците оспорват тезата на ищеца – че е следвало да бъдат обезщетени, вместо да им бъде възстановена земята в реални граници на основание чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба не изключва реституция на земеделски земи в строителните граници. Подробно се обосновава възможността за възстановяване н асобствеността върху бивши земеделски земи , понастоящем попадащи в урбанизирани територии по реда на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ. В процесния случай според ответниците е осъществено законосъобразно възстановяване на собственоста – свободната незастроена площ отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен урегулиран имот съгласно изискванията на ЗУТ. Страната се позовава и на кратката придобивна давност. Също – че е налице и хитопетаза и на чл.79 ал.1 от ЗС, тъй като наследодателят е владял процесните земи от 1931 до 1957 г., когато са предадени на ТКЗС , при което са изтекли 26 г. , към което непрекъснато владение се присъединява и собственото им – в продължение на 5 години. Ответниците заявяват , че оспорват всички твърдения и приложени документи от ищеца като изразяват становище , че не е налице идентичност между апортираните имоти и възстановения им имот: липсва индивидуализация на имота , който е апортиран в капитала на дружеството – ищец като липсата на данни не може да бъде запълнена по реда на експертиза. Страната се противопоставя на една такава експертиза. Оспорва се собствеността на ищеца и актовете за държавна собственост, от които ищеца черпи права. Представените и приложени с исковата молба АДС в случая не пораждат права и не могат да се разглеждат като основание за придобиване на право на собственост.Въз основа на тях само се констатира придобитото по някой от регламентираните от закона способи вещно право. Оспорват се всички приложени от ищеца документи като се изразява становището , че не доказват право на собственост. Моли се за отхвърляне на предявената от ищеца искова претенция като недоказана и неоснователна. Претендират се разноските по делото. Страната прилага писмени доказателства по опис в 22 пункта.

Постъпил е отговор на исковата молба и от „Хелиос 27“ООД със седалище и адрес на управление – гр.Несебър. Оспорва се предявената претенция като недопустима и неоснователна. Според този ответник ищецът не доказва право на собственост , а оттам и правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, тъй като такъв може да води само когато заявява самостоятелно право върху вещта , както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи имот. Поради това на първо място страната претендира прекратяване на производството , тъй като е налице абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска.

Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dfe06030-0db4-4466-87e3-dc81e8fe4b47