Решение № 474 от 27.10.2023, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 919/2023
- Вид
- Решение № 474
- Подписан
- 27.10.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- Радосвета Добрева Станимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 234 · Кодекс на труда
- чл. 326 · Кодекс на труда
- чл. 326,ал.1 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 474 гр. Габрово, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20234210100919 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „ВЕКО ОЙЛ" ЕООД;
ЕИК117038750, седалище и адрес на управление гр. РУСЕ, П.К. 7005; БУЛ./УЛ. УЛ.
ЧИПРОВЦИ № 60, ВХ. 1, ЕТ. 1, АП. 1 / гр. Русе, ***, представлявано о т КРАСИМИР КОНОВ - Управител, чрез адвокат Р. Н.- ГАК, тел.0888313912, съдебен адрес гр.Габрово, ул. Евтим Дабев N 8, ет.2; СРЕЩУ А. П. П., ЕГН**********; гр.Габрово, ул."**********" №56, вх.Д, ет.7, ап. 13;
ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок .
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че: Ответника П. е служител в ищцовото дружество на длъжността механик с месторабота гр.Габрово, ул. Хр. Смирненски N' 41, на основание сключен трудов договор №29/01.04. 2008 г и Допълнително споразумение към него №401/01.12.2008 г. Съгласно така цитираното допълнително споразумение, раздел шести, чл. 8 Работодателят поема всички разходи във връзка с провеждането на курсовете за повишаване квалификацията на работника, като уведомява за това работника. Със Заповед N 1-015/20.06.2022 г. ищеца командирова ответника на обучение в Италия за три дни, което обучение е осъществено и Работодателят заплаща всички разходи на ответника за пътуване и престой на обучението, като за същото са издадени необходимите счетоводни документи, доказващи разхода на средствата за провеждането му, като и след завръщането си ответника представя писмен Отчет за командировката в чужбина от 27.06.2 022 г. Със Заповед №1-018/06.10.2022 г. ищеца командирова ответника на обучение в Италия за четири дни, което обучение е осъществено и Работодателят заплаща всички разходи на ответника за пътуване и престой на обучението,като за същото са издадени необходимите счетоводни документи, доказващи разхода на средствата за провежда нето му , като и след завръщането си ответника представя писмен Отчет за командировката в чужбина 1 от 14-10-2022 г. Съгласно уговореното в чл. 9 от Допълнителното споразумение между страните, ако в случаите по чл.8 от същото, Работника прекрати по своя инициатива трудовият договор преди изтичането на една година от завършването на съответните курсове за обучение /и курсове за повишаване на квалификацията, независимо от техният брой, както и ако бъде уволнен дисциплинарно в посоченият срок, Работника дължи на Работодателят връщане на вложените от страна на последният средства във връзка с преведените курсове аа повишаване на квалификацията и/или обучените му. С предизвестие от 26.04.2023 г. ответника уведомява ищеца, че прекратява по своя инициатива сключеният между тях трудов договор, считано от 26.04.2023 г.
На 05.06.2023 г. при получаването на документите си за прекратяване на трудовото си правоотношение, ответника е поканен доброволно да възстанови вложените от работодателят средства за последните му две горецитирани обучения в общ размер на сумата от 1421.76 лв . в 7 дневен срок, но същият категорично отказва да стори това. Разговора се състои в присъствието на друг служител на ищцовото дружество Станислав Саламанов.
ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ А. П. П., ЕГН**********, да заплати на ВЕКО ОЙЛ сумата от
1421.57 лв, представляваща заплатени разходи за обучение в Италия, за периода 23.06.-25.06.2022г и 10.10.- 13.10.2022г ., ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащано на главницата, направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение .
ОТВЕТНАТА СТРАНА - А. П. П.; ЕГН**********; постоянен адрес в град Габрово, ул. „**********" № 56, вх. Д, ет. 7, ап. 13 ; чрез пълномощника адв. М. А. АК Габрово;съдебен адрес: град Габрово, ***, ет. 4 адв. М. А. тел.:
***;депозира писмен отговор в срок, в който взема следното становище по иска:
I. Относно редовността на исковата молбаСчитам, че исковата молба не е редовна, тъй като:В исковата молба не е посочена банкова сметка на ищеца съгласно изискването на чл. 127, ал.
4 от ГПК.Не е ясно как е формиран размерът на исковата претенция.Ищецът не сочи каква част от размера на разходите, чието възстановяване претендира, се припада на всяко от проведените две обучения. Съгласно приложените към исковата молба отчет за командировка в чужбина от 27.06.2022г.,
Разходен касов ордер № 501/27.06.2022г., отчет за командировка в чужбина от 14.10.2022г. и разходен касов ордер № 501/06.10.2022г. общата сума, изплатена във връзка с обученията на А. П. П. е в размер на 1348,22 лева.
Не е ясно от къде произтича разликата между тази сума и размерът на иска (1421,57 лева), възлизаща на 73,35 лева.
Приложената към исковата молба Фактура (Invoice) № 2122004083/11.08.2022, издадена от Subaru Italia S.P.A, очевидно няма как да се отнася до второто посочено от ищеца обучение, в приложената към ИМ Справка е включена сумата от 73,35 лева по тази фактура, но нито става ясно защо се включва такава част от нейната стойност, нито за кое обучение се отнася.
Освен това фактурата е представена на английски език в нарушение на чл. 185 от ГПК.
Не на последно място липсват доказателства платена ли е тази фактура и каква част от нейната стойност се отнася до обучението на ответника.
II. По основателността на предявените искове
Оспорвам предявените искове по основание и по размер
А) Относно основанието на исковете
2
1. Твърдим, че ответникът не е подписвал приложеното към исковата молба Допълнително споразумение № 401/01.12.2008г., поради което оспорваме неговата автентичност на основание чл.
193, ал. 1 от ГПК. В случай че ищецът заяви желанието си да се ползва от този документ, моля да откриете производство по оспорване истинността му по реда на чл. 193 от ГПК. Допълнително споразумение № 401/01.12.2008г. е предоставено на ответника непосредствено преди прекратяването на трудовото му правооотношение, като до този момент той не е разполагал с екземпляр от него, макар да съхранява всички предоставени му от работодателя допълнителни споразумения към Трудов договор № 29/01.04.2008г. Прави впечатление, че Допълнително споразумение № 401/01.12.2008г. е с по - голям пореден номер от всички останали допълнителни споразумения, с които ответникът разполага, които са с последващи дати на сключване и с нарастващи хронологично номера. Посочената дата на сключване на споразумението 01.12.2008г. не съответства на записването в трудовата книжка на ответника, според което размерът на основната му заплата е 635 лева, считано от 01.07.2008г., а не както е посочено в споразумението- от 01.12.2008г. Освен това, съгласно извлечения от банковата сметка на ответника размерът на изплащаното му трудово възнаграждение преди и след посочената дата на сключването на споразумението е един и същ.
Това оспорване е оттеглено от ответинка с молба вх.№5206/27-7-2023 г.
1.
1. Съгласно чл. 9 от Допълнително споразумение № 401/01.12.2008г. основанието за възникване на отговорността на ответника е едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от негова страна. Съгласно Заповед № 105/30.05.2023г. на управителя на „Веко ойл" ЕООД трудовото правоотоншение между страните е прекратено „по взаимно съгласие". Поради това считам, че претенцията за връщане на заплатените от работодателя суми е неоснователна, тъй като от страна на работодателя е изразено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.
2. Систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 9 във вр. с чл. 8 във вр. с чл. 4 б. "д" от Допълнително споразумение № 401/01.12.2008г. налага извода, че предвидената в чл. 9 отговорност касае единствено хипотезите на заплатени от работодателя разходи за провеждане на „курсове за повишаване на квалификацията", но не и разходи във връзка с проведени „обучения". Курсовете за повишаване на квалификацията и обученията са ясно разграничени в чл. 4, б. „д" от допълнителното споразумение. Чл. 8 предвижда единствено поемането на разходите за „курсове за повишаване на квалификацията", а чл. 9 препраща към чл. 8. Както твърди и самият ищец в исковата молба претендираните от него разходи са такива във връзка с проведени обучения, а не във връзка с курсове за повишаване на квалификацията.
2.3. Считам, че в Допълнително споразумение № 401/01.12.2008г. не е обективиран договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ, тъй като в споразумението не е посочено какво включват разходите за „курсове за повишаване на квалификацията" и/или „обучения", поради което техният размер съгласно споразумението, освен че не е определен, не е и определяем.
Б) Относно размера на исковете
3.1. Дори да приемем, че въз основа на допълнителното споразумение за ответника е възникнало задължение за възстановяване на разходите, направени от работодателя за проведените обучения, то същите не са дължими изцяло, а пропорционално на неспазената част от едногодишния срок по чл. 9 от допълнителното споразумение.
Възстановяването на разходите по обученията следва да бъде в размер, съответен на неизпълнението. Задължението за работа през определен срок не е неделимо. А щом задължението не е неделимо, добросъвестността и забраната за неоснователно обогатяване изискват компенсацията да обхваща действително претърпените вреди, а те в случая биха били съизмерими с неизпълнената част от споразумението. В този смисъл са мотивите на РЕШЕНИЕ № 272 ОТ 3
05.10.2011г. по гр. д. № 1637/2010 г., Г. К., III Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Относно първото обучение, проведено през месец юни 2022:
Не оспорваме, че разходите за това обучение са в размер на 616,68 лева и са платени от работодателя.
Периодът между 27.06.2022г. (датата на отчета за командировката за обучение) и 30.05.2023г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) включва 338 дни.
Следователно неспазената част от едногодишния срок е 27 дни (365 дни - 338 дни).
Ако разделим заплатената сума 616,68 лева на 365 дни се получава 1,69 лева/ден.
В конкретния случай, за неизпълнената част от задължението за работа при работодателя, ответникът би следвало да дължи връщането на 45,63 лева (27 дни * 1,69 лева/ден).
Относно второто обучение, проведено през месец октомври 2022г.:
Не оспорваме, че разходите за това обучение са в размер на 731,54 лева и са платени от работодателя.
Периодът между 14.10.2022г. (датата на отчета за командировката за обучение) и 30.05.2023г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) включва 229 дни.
Следователно неспазената част от едногодишния срок е 136 дни (365 дни - 229 дни).
Ако разделим заплатената сума 731,54 лева на 365 дни, се получава 2 лева/ден.
В конкретния случай, за неизпълнената част от задължението за работа при работодателя, ответникът би следвало да дължи връщането на 272 лева (136 дни * 2 лева/ден).
Въз основа на изложеното моля да отхвърлите като неоснователни предявените срещу ответника искове.
Евентуално, ако приемете, че исковете са основателни, моля да ги уважите до размера, посочен по - горе в раздел И, б. „Б".
Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ : Предвид изложеното предявения иск е за ОСЪЖДАНЕ на ответника да възстанови на ищеца разходи за обучение съгласно чл. 9 от Допълнителното споразумение №401/01.12.2008 г. към ТРУДОВ договор
№29/01.04. 2008 г.:
1421.57 лв, за периода 23.06.-25.06.2022г и 10.10.- 13.10.2022г ., ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащано на главницата,
Във връзка с квалификацията, ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, делото са: имащи значение за
Възникването на задължението за възстановяване на разходи за обучение съгласно чл.
9 от Допълнителното споразумение №401/01.12.2008 г. към ТРУДОВ договор №29/01.04.2008 г. в размер на 1421.57 лв, за периода 23.06.-25.06.2022г и 10.10.13.10.2022г ., ОБСТОЯТЕЛСТВА, спорни съобразно отговора: които не се нуждаят от доказване, тъй като не са
4
Ответника П. е служител в ищцовото дружество на длъжността механик с месторабота гр.Габрово , ул. Хр. Смирненски N' 41, на основание сключен трудов договор №29/01.04.2008 г и Допълнително споразумение към него №401/01.12.2008 г.