Решение № 457 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Пловдив, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20235300503336 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Б. Д. Б., ЕГН ********** против Решение № 4156 от 18.10.2023г., постановено по гражданско дело № 3424/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен искът срещу „Елезиум“ ЕООД за неплатено трудово възнаграждение за разликата над сумата от 228, 17 лева до пълния предявен размер от 800 лева, както и искът за мораторна лихва за разликата над сумата 9,39 лева до пълния предявен размер от 39,33 лева, както и за периода от 23.08.2021г. до 31.08.2021г. Жалбоподателят счита правните изводи и фактическите констатации на решението за неправилни в обжалваната част. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част, като искът бъде уважен за размер от 800 лева заедно с претенцията за мораторна лихва в размер от 39, 33 лева. С оглед основателността на така предявения иск, жалбоподателят счита, че не следва да бъде осъден за заплащане в полза на ответника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, по съразмерност.

Ответникът по жалбата „Елезиум“ ЕООД, ЕИК 206064225 заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Д. Б. срещу „Ей си джи трейд“ ООД и „Елезиум“ ЕООД, като срещу ответника „Ей си джи трейд“ ООД са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. с чл. 225 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 245 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД, а срещу ответника „Елезиум“ ЕООД исковете са с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ и чл.

245 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД. Ищецът Б. Д. Б. е предявил срещу ответниците обективно и субективно съединени искове, както следва: Срещу ответника „Ей си джи трейд“ ООД – иск да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № 372/02.02.2022г., да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в ресторант „***“ – гр. Б., както и да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: сумата от 1600 лева, неплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2021г. и януари 2022г., по 800 лева месечно, както и мораторна лихва върху сумата от 1600 лева в размер на 32 лева за периода 05.12.2021г. – 15.02.2022г.; сумата от 120 лева – обезщетение за три дни неползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение; сумата от 4800 лева – обезщетение за оставане без работа за 6 месеца след уволнението, за периода 02.02.2022г. – 02.08.2022г. В уточняващите молби изрично заявява, че 2 претендира и законна лихва върху главниците.

Срещу ответника „Елезиум“ ЕООД, ЕИК: 206064225, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Сливница“ № 6А, ет. 2, представлявано от управителя М. К. – иск да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: Сумата от 800 лева, неплатено трудово възнаграждение за периода 23.08.2021г. – 14.09.2021г., мораторна лихва върху него за периода 23.08.2021г. – 15.02.2022г. в размер на 39, 33 лева.

Претендира и законната лихва от завеждане на исковете насетне по отношение на всяка от главниците.

От ответника „Ей си джи трейд“ ООД е постъпило писмено становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди се, че всички дължими суми за трудови възнаграждения и обезщетения на ищеца да са платени. Сочи се, че прекратяването на посоченото основание – чл. 325, т.

4 от КТ, е било законосъобразно извършено, тъй като е била завършена определената работа. Ищецът бил назначен за *** на обект – ресторант „***“ гр. Б., обл. Б., като към 02.02.2022г. възложената работа била завършена.

Твърди се тази дата да съвпада с обявена пандемия в цялата страна от Covid 19, което довело до прекратяване и на други трудови договори, освен този на ищеца. Навежда се довод, че към м. март 2022г. дейността на обекта била вече преустановена, което било видно и от издадени фискални бонове. Освен това, дейността на самия обект била с временен, сезонен и краткотраен характер – касаело се за ресторант, отворен само през зимния сезон, и ищецът е заел това. С оглед на горното се твърди уволнението да е законосъобразно, поради което исковете за отмяната му и възстановяване ищеца на работа са неоснователни. Отделно от това, счита за недоказано ищецът да е бил без работа в целия шестмесечен период, поради което на това самостоятелно основание искът по чл. 225 от КТ следвало да се отхвърли.

В срок е постъпил и писмен отговор от ответника „Елезиум“ ЕООД, чрез пълномощника адв. М. З.. С отговора се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва се между страните да е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма, с оглед на което се твърди исковете да са неоснователни.

С постановеното по спора Решение № 4156 от 18.10.2023г. по гражданско дело № 3424/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, 3 първостепенният съд е постановил следното: (1) признал е уволнението на Б.

Д. Б., извършено със заповед № 372/02.02.2022г. на „Ей си джи трейд“ ООД, с която трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 02.02.2022г., за незаконно и го е отменил, като е възстановил Б. Д. Б. на заеманата преди уволнението работа – “***” в ресторант „***“ – гр. Б. с работодател „Ей си джи трейд“ ООД; (2)„Ей си джи трейд“ ООД е осъдено да заплати на Б. Д. Б. сумата от 1760 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 02.02.2022г. – 07.04.2022г. включително, в който ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2022г., до окончателното й плащане, като е отхвърлил искът по чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 1760 лева до пълния предявен размер от 4800 лева, както и за периода 08.04.2022г. – 02.08.2022г., като неоснователен; (3) осъдил е „Ей си джи трейд“ ООД да заплати на Б. Д. Б. сумата от 1396, 77 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 05.12.2021г. – 01.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 15.02.2022г. до окончателното й плащане, както и сумата от 3, 62 лева- мораторна лихва върху неплатеното тр. възнаграждение за м. 12.2021г., за периода от 26.01.2022г. до 14.02.2023г., като е отхвърлил иска за неплатено трудово възнаграждение за разликата над сумата от 1396, 77 лева до пълния предявен размер от 1600 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над сумата 3, 62 лева до пълния предявен размер от 32 лева, както и за периода от 05.12.2021г. до 25.01.2022г., като неоснователен; (4) осъдил е „Ей си джи трейд“ да заплати на Б. Д. Б. сумата от 108 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за 3 дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 15.02.2022г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за обезщетение по чл. 224 КТ за разликата над сумата от 108 лева, до пълния предявен размер от 120 лева, като неоснователен; (5) осъдил е Б. Д. Б. да заплати на „Ей си джи трейд“ ООД сумата от 135, 31 лева - адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете; (6) осъдил е „Елезиум“ ЕООД да заплати на Б. Д. Б. сумата о т 228, 17 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 23.08.2021г. – 14.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 15.02.2022г. до окончателното й плащане, както и 4 сумата от 9, 39 лева

- мораторна лихва върху неплатеното тр. възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане, считано от 01.09.2021г. до 14.02.2023г., като е отхвърлил иска за неплатено трудово възнаграждение за разликата над сумата от 228, 17 лева до пълния предявен размер от 800 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над сумата 9,39 лева до пълния предявен размер от 39, 33 лева, както и за периода от 23.08.2021г. до 31.08.2021г., като неоснователен; (7) осъдил е Б. Д. Б. да заплати на „Елезиум“ ЕООД сумата от 258, 11 лева- адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете; (8) осъдил е „Ей си джи трейд“ ООД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 396, 27 лева – държавна такса по делото, като и сумата от 195 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда; (9) осъдил е „Елезиум“ ЕООД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100 лева – държавна такса по делото, както и сумата от 65 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

По исковете по чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ,и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника „Елезиум“ ЕООД безспорно се установява от направената справка от НАП, че Б. Б. е полагал труд в ответното дружество.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на в. л. Б. Д.. От същото се установява, че при ответника „Елезиум“ ЕООД начисленото БТВ за м.август 2021г. е в размер на 109,74 лв., нетно ТВ – 85,16 лв. и изплатено нетно ТВ е 0,00 лв. За м.септември 2021г. начисленото БТВ е в размер на 181,08 лв., нетно ТВ – 143,01 лв. и изплатено нетно ТВ е 0,00 лв.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът какъв период от време е полагал труд ищецът-жалбоподател при „Елезиум“ ЕООД, респ. какъв е размерът на дължимото трудово възнаграждение за изработеното време. В тази връзка ПОС приема следното:

Видно от справката от НАП, приета като писмено доказателство от районния съд, ТПО между ищеца и ответника „Елезиум“ ЕООД е регистрирано с дата на сключване 23.08.2021г. и дата на прекратяване 5

14.09.2021г.

От приетото по делото експертно заключение се установява, че начислените трудови възнаграждения, съобразно отработеното време, за м. август – 85,16 лева и за м. септември– 143, 01 лева са дължими, тъй като не са изплатени.

Правилен е изводът на районния съд, че на ищеца не се дължи поголяма сума от начислената. Макар ищецът да излага твърдения, че е полагал труд при ответното дружество в продължение на 23 работни дни без почивка, не са ангажирани доказателства в този смисъл. Напротив, това твърдение се оборва и от представената от жалбоподателя справка от НАП, която кореспондира с представените от „Елезиум“ ЕООД ведомости относно отработените от Б. Б. дни за месеците август и септември 2021г., удръжките от работодателя и дължимото трудово възнаграждение. През м.август дните, през които жалбоподателят е полагал труд са шест на брой, а през м.септември – осем. Дължимото трудовото възнаграждение следва да се определи, съобразно отработеното време – 14 дни и след приспадане на направените от работодателя удръжки. Ето защо претенцията на жалбоподателя се явява недоказана и неоснователна.