Определение № 460 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500458 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, подадена чрез пълномощника адвокат Х.

М., против Определение № 15463 о т 10.12.2024 г., постановено по гр.д. № 17217/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI гр.с., с което е оставено без уважение искането на „Сити Кеш“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и трайната съдебна практика. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице, като се позовава на декларираните от него данни за доходи и семейно положение при сключване на договора за кредит. Счита, че при направено от насрещната страна възражение за липса на материална затрудненост трябва да се изследват предпоставките за присъждане на разноски. Твърди, че поведението на ищеца представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК предвид броя на заведените от същия искови молби с идентично съдържание.

Оспорва размера на присъдения адвокатски хонорар с оглед критериите за обоснованост и справедливост. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост, а при условията на евентуалност – предвид злоупотребата с процесуални права. Представя съдебна практика.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата Е. И. С., ЕГН ********** от *** чрез пълномощника си адвокат Д. М. намира частната жалба за неоснователна Излага доводи за висококвалифицирания труд, 1 полаган от адвоката, поддържа, че предпоставките за осъществяване на безплатна правна помощ не подлежат на доказване по делото и оспорва твърденията на частния жалбоподател за злоупотреба с права. Сочи съдебна практика в тази насока.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. С. против „Сити Кеш” ООД за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 480 лв.

По искане на ответника за изменение на решението в частта за разноските, съдът е постановил Определение № 15463 от 10.12.2024 г., с което е оставил без уважение искането, като се е мотивирал с липсата на задължение на страната, получила безплатна адвокатска помощ, да доказва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., с липсата на злоупотреба с права от страна на ищеца, както и с естеството на адвокатската професия.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. са оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА дв. и осъждане на насрещната страна да заплати разноските в производството съобразно правилата на ГПК. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА дв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на визираните за нея основания – в случая, че е материално затруднено лице, нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така. Същевременно разпоредбата 2 н а чл. 38, ал. 2 от ЗА дв. предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1518/2021 г., I т.о. и други.

Не е налице сочената от жалбоподателя злоупотреба с права. Ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с търговеца, предоставящ заеми по занятие. При това потребителят е в значително понеблагоприятна позиция в отношенията си с търговеца, доколкото са констатирани неравноправни и нищожни клаузи, с които търговецът е искал да обвърже потребителя с цел извличане на скрита печалба. В този смисъл процесуалното поведение на потребителя в защита на правата му в никакъв случай не би могло да се определи като злоупотреба с права.

Що се отнася до размера на определеното от съда възнаграждение за адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., същото с оглед естеството и броя на предявените искове, макар и вторият заявен под евентуалност, отговаря напълно на възприетите в практиката критерии за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на страната да бъде възмездена за направените по делото разноски и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15463 от 10.12.2024 г., постановено по гр.д. № 17217/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3