Определение № 39413 от 30.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39413 гр. София, 30.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20241110138640 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „фирма ООД срещу *** основно училище „***“.

Ищецът твърди, че на 18.12.2019г. между страните се сключил договор № 2219199/18.12.2019г. с предмет предоставяне на услуги от длъжностно лице по защита на данните и защита на личните данни от страна на ищеца в качеството му на изпълнител.

Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, считано от 01.01.2020г., като в случай че някоя от страните не уведоми другата писмено в 60-дневен срок преди изтичането му, че желае да го прекрати, същият се продължава автоматично за срок, равен на първоначалния. С оглед на това, договорът е продължен до 02.01.2024г. На 06.06.2023г. било получено писмо от ответника, с което отправял покана за прекратяване на договора по взаимно съгласие от 01.09.2023г., на която покана ищецът отказал. На 24.08.2023г. ищецът получил уведомление от ответника, с което го уведомява, че не желае договорът да продължи и го прекратява, считано от 01.01.2024г. Ищецът счита, че не са спазени условията на договора относно срока на предизвестието, поради което договорът продължава своето действие и след тази дата до 03.01.2026г. Поддържа, че считано от 03.01.2024г. изпраща месечни фактури до ответника за дължимото възнаграждение от 260лв. с ДДС месечно с падеж за плащане 29-то число на месеца. На 07.02.2024г. поканил ответника да плати, но същият не го сторил. Към датата на депозиране на исковата молба били издадени 5 фактури с настъпил падеж от дати 08.01., 09.02., 11.03., 09.04. и 08.05.2024г. на обща стойност 1300лв. с ДДС, които не били платени.

Съобразно изложеното, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1300лв., представляваща дължимото възнаграждение за м.01.-м.05.2024г. по договора, за което са издадени посочените фактури, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Поддържа, че договорът е прекратен най-късно на 01.01.2024г., тъй като ищецът още на 24.08.2023г. е получил изявление за прекратяване на договора. Счита, че съображенията на ищеца за неспазен срок на предизвестието са несъстоятелни. Посочва, че ищецът не е предоставял услугите нито за процесния период, нито по-рано. Ето защо счита, че не се дължи възнаграждение.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на доказателствената тежест е както следва:

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор от дата 18.12.2019г., по което ответникът е възложител, а ищецът изпълнител с предмет описаните в приложение № 1 дейности; че през периода м.01.2024г.м.05.2024г. договорът е бил действащ (автоматично е продължил своето действие при изтичане на уговорения срок за срок от още 2 години); че според договора му се дължи месечно възнаграждение от 260лв. с ДДС; че е изпълнявал пълно и точно задълженията си по договора.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, включително, че е изпратил уведомление до ищеца за прекратяване на договора, което е породило своето действие, с оглед на което към процесния период същият е бил прекратен.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че на 24.08.2023г. ищецът е получил уведомление от ответника, с което го уведомява, че прекратява договора, считано от 01.01.2024г.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Направеното от ответника искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели относно изпълнението и прекратяването на договора следва да бъде оставено без уважение, доколкото ищецът носи тежестта да докаже изпълнението на своите задължения, а по отношение на прекратяването намира приложение чл. 164, ал. 1, т. 5, пр. последно ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2024г. от 10:45ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2