Решение № 674 от 28.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Варна, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500971 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. К. – Д. против Решение № 4308/01.12.2025 г. по гр.д. № 669/2025 г. по описа на ВРС, X състав, с което е осъдена да заплати на В. П. Б., както следва: сумата от 4827.26 лева, представляваща причинена на последния имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно задържани разноски по изпълнително дело № 652/2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1607 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 16.01.2025 г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че не са налице предпоставките на чл. 74 от ЗЧСИ за ангажиране отговорността на ЧСИ за вреди. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените евентуално обективно съединени искове с правно основание чл. 441 от ГПК 1 вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД. Претендират се разноски.

Въззиваемият В. П. Б. в срока по чл. 263 от ГПК депозира отговор, с който се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.

Депозирана е частна жалба от В. П. Б. против Определение № 3168/25.02.2026 г. по гр.д. № 669/2025 г. по описа на ВРС, X състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 4308/01.12.2025 г. по гр.д. № 669/2025 г. по описа на ВРС, X състав в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Във частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, тъй като присъденият размер на адвокатско възнаграждение е значително занижено, предвид фактическата и правна сложност на делото и броят на предявените искове. Иска се отмяна на горното определение, като вместо него бъде постановено друго, с което се увеличи присъденото в полза на адв. Кр. М. адв. възнаграждение до размера на 1243.42 лева.

Въззиваемият С. Д. К. – Д. депозира отговор по жалбата в срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта по привременните мерки.

Третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД не депозира отговор по частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание главните страни поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл.

441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ е допустим, тъй като ищецът твърди, че за него е възникнало неудовлетворено вземане за обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с противоправни действия на ЧСИ.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на В. П. Б. против ЧСИ С. Д. К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ЧСИ да заплати, както следва: сумата от 4827.26 лева, представляваща причинена на последния имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно задържани разноски по изпълнително дело № 652/2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1607 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 16.01.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата ЧСИ С. Д. К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД изразява становище за неоснователност на предявените искове.

От фактическа страна настоящият съдебен състав установява следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа 3 инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД е специфична деликтна отговорност, която се реализира при противоправни действия /бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ и се преценява от съда по деликтния иск, независимо от това дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били отменени или жалбата е оставена без уважение.

Фактическият състав на непозволеното увреждане включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние - процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес, извършено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина на частния съдебен изпълнител и причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и причинените вреди. В закона /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Следователно вината се презюмира, съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като не е необходимо вредите да са причинени умишлено.

В това производство в тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответника - да обори установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законна презумпция за вината.

За да бъде едно деяние или поведение противоправно съдът приема, че е достатъчен факта с него да са причинени вреди било то поради нарушена правна разпоредба или поради несъответствие с изискванията на добрите нрави. При деликтната отговорност противоправността на деянието се тълкува по-широко от противоправността в други правни отрасли и е достатъчно за да се приеме, че едно деяние е противоправно да са настъпили вреди, при липса на основание, които да оправдават тяхното настъпване. При 4 така заявеното основание на иска, ангажирането на отговорността на ответника е обусловено от доказване, че вредите са в пряка причинна връзка с изпълнението на работата на ответника, което изпълнение е противоправно и виновно.

Тъй като определящ е вида дейност, частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

В конкретния случай се търси сумата от 4827.26 лева, представляваща причинена на Б. имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно задържани разноски по изпълнително дело № 652/2021 г. и по-точно такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В настоящия случай не е налице пълно плащане на взискателя в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни преди връчване на ПДИ или в срока за доброволно изпълнение дължи разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, вкл. и разноските за окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. По общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по горния текст винаги е за сметка на длъжника.

Съгласно чл. 26, б. "д" от ТТРЗЧСИ, тъй като събраната сума е до 100 000 лева /88 743.60 лева/, таксата се състои от сбора на 1646.36 евро /3220 лева/ плюс 4 на сто от горницата над 50 000 лева. Горницата над 50 000 лева в случая е 38 743.60 лева /19 809.29 евро/, а 4 на сто от нея – 1549.74 лева /792.37 евро/, от което следва, че сборът по б. "д" е сумата от 5723.69 лева /2926.48 евро/ с вкл. ДДС. Крайният размер на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, която ЧСИ следва да начисли е 5723.69 лева /2926.48 евро/ с вкл. ДДС. Т.е размерът на горната такса правилно е определен от ЧСИ в рамките на допустимата грешка от 2.58 лева /1.32 евро/.

Видно е от изявлението за прихващане, направено от ЧСИ, че от дължимата такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е събрана сумата от 899 лева /459.65 евро/. Т.е. останалият дължим размер на същата е 4824.69 лева /2466.82 евро/, поради което тази сума не подлежи на връщане, като не е налице недължимо събрана сума.

5

Следователно ответницата в качеството си на ЧСИ не е извършила противоправни действия/бездействия във връзка с принудителното изпълнение, което да е предпоставка за ангажиране на имуществената й отговорност спрямо длъжника.

С оглед изложеното исковете на искове на В. П. Б. против ЧСИ С. Д. К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ЧСИ да заплати, както следва: сумата от 4827.26 лева, представляваща причинена на последния имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно задържани разноски по изпълнително дело № 652/2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1607 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 16.01.2025 г. се явяват неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид несъвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като вместо него постановено друго, с което исковете с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД да бъдат отхвърлени.

Потношение на частната въззивна жалба:

С Решение № 4308/01.12.2025 г. по гр.д. № 669/2025 г. по описа на ВРС, X състав ЧСИ С. Д. К. – Д. е осъдена да заплати на В. П. Б., както следва: сумата от 4827.26 лева, представляваща причинена на последния имуществена вреда, изразяваща се в неправомерно задържани разноски по изпълнително дело № 652/2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1607 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода от 19.05.2022 г. до 16.01.2025 г.