Решение № 66 от 03.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. ХАСКОВО, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.А като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно административно наказателно дело № 20235600600039 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

С решение № 260002/06.10.2022 г. , постановено по НАХД № 576/2019 г., Районен съд- Димитровград е признал обвиняемата Н. А. О. от гр. Д. за невинна в това, че на 01.09.2014г. в Република И., гр. Г. Л. , съзнателно действала против законните интереси на „Д. С. Г.“ ЕООД, със седалище в гр.Д., когото представлявала по силата на граждански договор № 3/15.02.2014г., според който същата представлява дружеството пред трети лица, организира и осигурява реализация на продукцията на дружеството, сключвайки договор между „F. S .R.L.“-И. и „Е.“ЕООД- гр.Д. с управител и едноличен собственик на капитала Н. А. О., въпреки наличието на сключен идентичен договор от 01.01.2014 г. между „F. S .R.L.“-И. и „Д. С. Г.“ ЕООДгр.Д. -престъпление по чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и я оправдал по така повдигнатото й обвинение. Със същото решение е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Недоволен от постановеното решение е прокурорът от РП-Хасково, 1

ТО-Димитровград, който го атакува в срок с доводи за неправилност и необоснованост. Оспорват се правните изводи, до които достигнал районният съд при анализа на събраните по делото доказателства. В допълнителни съображения към протеста прокурорът прави обстоен анализ на доказателствените източници, считайки за неправилен извода на съда, че липсвал един от елементите на фактическия състав на престъплението, а именно надлежното оправомощаване на обвиняемата да действа с грижата на добър търговец за регистрираното от Д. Г. дружество, приемайки, че сключения между тях граждански договор е нищожен. Според прокурора процесният договор породил правно действие, понеже не бил обявен за унищожаем в предвидените законови срокове и съставлявал валидно правно основание за оправомощаване на обвиняемата да действа с грижата на добър търговец за „Д. С. Г.“ЕООД. Считайки за осъществен състава на престъплението по предявеното обвинение, прокурорът прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което обвиняемата да бъде призната за виновна и на основание чл.78а от НК да й бъде наложено административно наказание.

Защитникът на обвиняемата- адв. Н. П. оспорва протеста и поддържа неоснователност на изложените в него доводи. В хода на съдебните прения излага аргументи, изключващи наказателната отговорност на подзащитната си и с оглед изявлението й, направено в съдебно заседание , че иска производството да се прекрати, поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Обвиняемата Н. О. се присъединява към изложеното от защитника си и към направените от него искания. С изявление пред настоящата въззивна инстанция обвиняемата заявява, че желае да се ползва от последиците на погасителната давност.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Съдебното производство по делото е било образувано въз основа на постановление, изготвено от прокурор при РП-Хасково, ТО-Димитровград, с което е било направено предложение обвиняемата Н. А. О. да бъде освободена от наказателна отговорност за деяние, съставомерно по чл. 217, 2 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, след което за същото деяние да й бъде наложено административно наказание. В хода на съдебно следствие, протекло по диференцираната процедура на глава ХХVІІІ от НПК, съдът е извършил проверка на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, което е било наложено от оспорването на възприетите от прокурора фактически положения, както и от направените от защитата допълнителни доказателствени искания.

Така събраните доказателства са установили следната обстановка:

Дружеството „Г.“ АД, със седалище в гр.Д., имало предмет на дейност производство и търговия в страната и чужбина на трикотажни и шивашки изделия. Управител на дружеството бил Д. С. Г., а в съвета на директорите влизали св. М. Й. и обвиняемата Н. А. О.. Към 2009 година „Г.“ АД- гр. Д. натрупало задължения, по повод на които били образувани изпълнителни производства от НАП, а банковите му сметки запорирани и насрочени публични продани на недвижими имоти и движими вещи.

На 27.12.2010 г. Д. Г. регистрирал търговско дружество с наименование - „Д. С. Г. “ ЕООД, на което дружество бил едноличен собственик на капитала. Дружеството започнало да осъществява паралелна дейност с тази на „Г.“АД, без да има техническата и кадрова обезпеченост за извършване на шивашка дейност. Целта била да се сключват договори с възложители на поръчки, които дружеството на Г. да възлага за изработка на ишлеме на „Г.“ АД. Създаването на фирма на входа на дружеството „Г.“АД по никакъв начин не допринесло за развитието на самото дружество, но възлаганите поръчки за изработка на дрехи на ишлеме, на практика го задържали на пазара.

На 01.01.2011 г. между „Д. С. Г.“ ЕООД и ***** фирма „F. S.R.L“ /“Ф.“ООД/ бил сключен договор за производство на нощници, халати и пижами, със срок на действие от 12 месеца. От този момент нататък договорите между българското и италианско дружество били сключвани за една календарна година, като последният такъв договор бил подписан на 01.01.2014 г., със срок на действие от 12 месеца. Изпълнението на получените от „F. S.R.L“ - И. поръчки, едноличното дружество възлагало за изработка на ишлеме на „Г.“ АД. Дружествата се споразумели „Д. С. Г.“ ЕООД да възлага на „Г.“ АД за изработка на ишлеме на шивашки изделия.

3

Обвиняемата Н. О. се намирала в изключително близки отношения с Д. Г., който по силата на предоставени й пълномощни от 26.11.2013 г., 10.03.2014 г. и от 09.01.2015 г. я упълномощил да представлява дружеството пред „***** Банк“, като тегли и внася пари в брой по сметки на дружеството в банката, да осъществява митническо представителство на дружеството и да представлява дружеството пред „********“ ЕАД.

На 15.02.2014г. бил сключен и безсрочен граждански договор между „Д. С. Г.“ ЕООД, в качеството му на възложител и обв. Н. О., като изпълнител, по силата на който възложителят възлагал на изпълнителя да организира и ръководи дейността на дружеството с грижата на добър търговец при отсъствие или невъзможност от страна на управителя, в съответствие с бизнес програмата му. Уговорено било възнаграждение в размер на 200 лв. месечно за изпълнителя. Съобразно договора изпълнителят отговарял за редовното водене и съхраняване на дружествената документация, организира и осигурява функционирането на дружеството, организира и осигурява стопанисването, управлението и опазването на имуществото на дружеството, организира и осигурява реализиране на продукцията, представлява дружеството пред трети лица.

На 14.05.2014г. обв.Н. О. регистрирала търговско дружество с наименование „E.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала била тя.

На 27.05.2014г. и на 28.05.2014г. била командирована от “Д. С. Г.” ЕООД в И. до гр. Г. Л. за осъществяване на преговори с “Ф.” - И. - за договаряне на поръчки за зимния сезон 2014г. Н.

О. посетила И., съгласно командировъчното й. Като доверено лице на Г., през годините осъществявала работните контакти между фирма „Ф.“- И. и „Д. С. Г.“ ЕООД, понеже владеела италиански език, както и съпровождала Г. при посещенията му през годините в И.

Междувременно, през лятото на 2013г. , св. Г. - съпруга на Д. Г., забелязала промени в поведението му- имало моменти, в които не разбирал какво му се говори, започнал да губи ориентация за време, място и час, като състоянието му с времето започнало да се влошава. Промяната в поведението му била забелязана и от счетоводителката в “Г.” АД, която по нареждане на Д. Г. извършвала счетоводното обслужване и на регистрираното от него дружество. Направило им впечатление, че през пролетта на 2014г. Д. Г.

4 безпричинно започнал да се държи странно, не можел да се ориентира, като на моменти го изпращала на автобусната спирка за гр. Х., където живеел.

Промяната в поведението на Г. била забелязана и от св. М. Й. На Д. Г. били направени изследвания, при които се установило, че има мозъчна атрофия и му била поставена диагноза „ранна болест на Алцхаймер“. По искане на съпругата му било образувано гр. дело №85/2015г. по описа на ОС Хасково, като с решение № 173/20.04.2015г. Г. бил поставен под пълно запрещение, а на 12.05.2016 г. починал.

От заключението на назначената на ДП и приобщена в съдебното производство съдебно-психиатрична експертиза било установено, че здравословното състояние на Д. Г. било изключително влошено, в резултат на мозъчната атрофия и заболяването от „Алцхаймер“. Според експерта, в периода м. ноември 2013г. - м. април 2015г. , същият не е могъл за разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като не е възможно да бъде определен точен момент от който Г. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като диагностицираният тип деменция е с бавно и подмолно начало.

Въз основа на възрастта и отчетената към м. май 2014г. тежест на деменцията можело да се предположи, че началото на дементния процес при Г. е поне една година по-рано. Според експерта към датата на упълномощаването на обв. Н. О. с нотариално заверено пълномощно от 26.11.2013г., Д. Г. не е могъл да ръководи в пълен обем постъпките си и не е разбирал свойството и значението на извършеното от него.

В началото на месец септември 2014г. , обв.Н. О. посетила гр. Г. Л.

Република И., където се срещнала със представителя на фирма „Ф.“ ООД – И. Пред него заявила, че Г. няма да продължи своята собствена дейност. Н.

О. предложила да стане партньор и нов доставчик на ***** дружество, като на 01.09.2014г. между „Ф.“- И. и “E.”ЕООД бил сключен договор за изпълнение на работа- за ушиване, гладене, сгъване и опаковане на нощници, халати и пижами, с валидност на договора 12 месеца. На 01.09.2015г. бил сключен идентичен договор за още 12 месеца, които договори били идентични по съдържание на сключените договори с „Д. С. Г." ЕООД. По силата на този договор, вече с “Ф." - И. започнала да работи “E.” ЕООД, чиито представител била обв. О., а не „Д. С. Г.“ ЕООД. В периода 22.10.2014г. - 13.12.2014г., въз основа на изпълнени по договора поръчки от 5

„Ф.“- И. били издадени четири фактури на “E.” ЕООД на обща стойност 16 625,82 евро, а през 2015г. били издадени фактури за общо 77 540 евро за извършените поръчки.

В показанията си представителят на италианската фирма-възложител „Ф.“ заявява, че останал с убеждението, че фирмата „Д. Г. “ престанала да съществува и била заместена от фирма „E.“, като и в двата случая контактите се поддържали между него и обв. О..

Според заключението на изготвената на ДП съдебно-счетоводна експертиза, със сключения на 01.09.2014 г. договор между „E.“ ЕООД и „Ф.“ ООД - И., се изземвали поръчките на „Д. С. Г." ЕООД, видно от счетоводните данни. Получените приходи от „Ф.“ ООД били в размер на 16 625,82 евро, с левова равностойност в размер на 32 517,28 лв., които „Д. С. Г.“ ЕООД евентуално би получил, ако фирмата беше продължила дейността си по договора до 31.12.2014г.

При така установената фактическа обстановка е постановено и обжалваното решение, с което подсъдимата е оправдана. Настоящата инстанция намира, че районният съд е постановил акта си при напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички доказателства, относими към предмета на доказване. За да признае обвиняемата за невинна и я оправдае по обвинението да е извършила престъпление по чл. 217, ал. 2, вр. ал.1 от НК, решаващият съд е приел, че сключения между Н. О. и „Д. С.

Г.“ ЕООД граждански договор от 15.02.2014г. е нищожен, поради липса на съгласие /чл. 26, ал. 2, изр, 1, пр. 2 ЗЗД /, защото към момента на сключването му Д. Г. бил в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията систрадал от заболяване, изключващо дееспособността му, като това заболяване било необратимо. Позовавайки се на нищожността на договора за възлагане на управление от 15.02.2014г., изложил съображения, че на практика не само отпадало, но и липсвало изначално правното основание, въз основа на което обвиняемата била задължена да се грижи за делата на дружеството „Д. Г.“ ЕООД с грижата на добър търговец. Същата можела да сключва договори, с което и да било дружество, както намери за добре, без да е задължена да съблюдава интересите на дружеството възложител, по силата на конкретно правно основание, поради което и действията на обв. О. не припокривали