Определение № 3967 от 26.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3967 гр. Варна, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501699 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр.чл.279, вр.чл.278, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5403/19.06.2025г., подадена от Сдружение с нестопанска цел „Б..." АД, ЕИК ... против Разпореждане № 2511/02.06.2025г. постановено по ч.г.д. № 769/2025г. по описа на РС-Провадия, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателят по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „П...“ ООД, ЕИК ... за сумата от 101,60 лева, представляваща платен от заявителя, дължим от длъжника, данък върху недвижим имот, находящ се в с.К..., както и за присъждане на разноски по делото.

В жалбата се твърди, че незаконосъобразно съдът е приел, че подаденото заявление противоречи на закона и добрите нрави, което се явява пречка по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълненеи за претендираната сума. Оспорва този извод, като посочва, че заявлението е редовно и обективира искане за заплащане на сумата, с която е погасено чуждо задължение за данък за недвижим имот собственост на длъжника „П...“ ООД. Излага, че освен заплатената сума на данъчното задължение и таксата за разглеждане на подаденото заявление не се претендират други суми, поради което не е налице нарушение на добрите нрави поради злоупотреба или неправомерно обогатяване. Предвид на това, че след заплащане на данъчното задължени заявителят е поканил длъжника да му възстанови доброволно направения разход, но последният не е изпълнил задължението си, се е породил правен интерес от събиране на вземането по реда на заповедното производство. Моли обжалваното разпореждане, с което о отказано издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление по чл.410 от ГПК да бъде отменено и последното да бъде уважено.

По аргумент от чл.413, ал.2 от ГПК, при отхвърляне изцяло или отчасти на 1 заявлението не се провежда процедура по уведомяване на длъжника чрез връчване на препис от частната жалба.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС-Провадия е образувано въз основа на заявление с вх. № 4524/23.05.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от Сдружение с нестопанска цел „Б..." АД, ЕИК ... срещу длъжника „П...“ ООД за происъждане на претендираното вземане в размер на 101,60 лева представляващо платена на 02.05.2025г. в полза на Община Провадия сума представляваща данък за недвижим имот, находящ се в с.К... дължим от длъжника, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане.

В т.12 от заявлението е посочено, че паричната сума е платена от страна на кредитора, поради което подлежи на връщане.

С обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е намерил, че заявлението противоречи на закона и добрите нрави, предвид на това, че дружеството платило чуждия дълг е заявило, че действа в „обществена полза и интерес“, целеустремено е заплатило чуждото задължение, а претендира за връщане на сумата от длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.278, ал.4, вр.чл.269, ал.1, изр.1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимоатта – в обжалваната му част.

Според чл.278, ал.2 от ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

За да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, заявлението по чл.410 от ГПК следва да отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, към които препраща чл.410, ал.2 от ГПК. Когато заявлението е нередовно, на заявителя се предоставя срок по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за отстраняване на нередовността, а в случай че не бъде отстранена, заявлението се отхвърля.

В случая сезиращото съда заявление по чл.410 от ГПК не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и се явява нередовно, доколкото не е посочено основанието, на което се претендира сумата от длъжника. От заявлението не става ясно дали сумата се търси като регресна претенция поради изпълнение на чужд дълг, дали плащането е извършено по силата на постигната договорка с длъжника за заплащане на негово задължение и възстановяване след това на платената сума, дали плащането е без основание или сумата се претендира като нарушаваща принципа за неоснователно обогатяване. Липсват изложени конкретни фактически твърдения въз основа на които съдът да определи правното основание на претендираното вземане, както и яснота как точно е формирана посочената в заявлението 2 сума от 101,60 лева – дали е сбор от данъчни задължения за период от няколко години или е за една конкретна данъчна година и коя. Горното е от значение за възможността длъжникът да разбере основанието на заявената претенция и да прецени дали да оспорва или не дължимостта на сумата по евентуално издадената заповед за изпълнение.

Първоинстанционният съд е формирал мотиви за противоречие на искането, обективирано в заявлението по чл.410 от ГПК, с добрите нрави и е приел, че е налице отрицателната предпоставка на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпъленение. Тези мотиви биха били относими обаче само в хипотезата, при която от заявените обстоятелства може да се заключи, че е налице договорно основание на извършеното плащане. Поради нередовността на заявлението именно в частта касателно основанието на заявеното вземане, не може да се направи преценка за наличието на обстоятелствата по чл.410, ал.2, т.2 от ГПК. От друга страна, въззивната съдебна инстанция, осъществяваща инстанционен контрол за законосъобразност на постановен акт по същество по заповедно производство, не разполага с правомощия да дава указания на заявителя за отстраняване на нередовности на пораденото заявление. Следователно в хипотезата на нередовно заявление, искането на жалбоподателя за отмяна на обжалвания акт и за уважаване на заявлението чрез издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се явява неоснователно. Макар и с различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви, обжалваното разпореждане № 2511/02.06.2025г. по ч.гр.д.№ 769/2025г. по описа на РС-Провадия следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2511/02.06.2025г. по ч.гр.д.№ 769/2025г. по описа на РС-Провадия, с което е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК вх.№ 4524/23.05.2025г. на Сдружение с нестопанска цел „Б..." АД, ЕИК ....

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3