Решение № 1661 от 03.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. Плевен, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430100487 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът К. В. К., ЕГН **********, е предявил против ***, ***, иск, в който твърди, че през м.януари 2025г. получил телефонно обаждане от *** на *** за дължими суми към ответника по неплатени фактури на стойност 2807 лева по сключен договор с ответника. Твърди, че има сключен договор с ответника през 2018г. за ползване на кабелна телевизия и интернет, който заплаща редовно. След извършена справка по телефон му била дадена информация, че имало сключен от негово име договор в офис на *** в ***, ***, където твърди, че никога не е ходил. Посочено му било, че по този договор с ***, е ползвал *** и е закупил на лизинг ***, като договорът е прекратен през 2023г., поради спиране на плащанията. Ищецът твърди, че не е подписвал такъв договор, а някой е използвал личните му данни. Сочи, че за него съществува правен интерес от предявяване на иск за недължимост на сумите по процесния посочен договор. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не е сключвал договор ***, с който да му е предоставена *** и не е закупувала на лизинг *** както и че не дължи суми на ответника за неплатени услуги и вноски за апарат. Заявява, че не е подписвал договор за посочените конкретни услуги.

1

В срок, ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим, тъй като вземанията срещу ищеца са цедирани на дружеството *** ***. Заявява, че е ненадлежен ответник и производството по делото следва да се прекрати. Претендират се разноски.

Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено, че между ищеца и ответника не съществува правоотношение по договор с ***, по което ответникът е ползвал *** и е закупил на лизинг ***, и недължимост на суми по договора в размер на 2807 лева, който се явява допустим между страните, т.к. се твърди сключване на договора именно между тези страни.

Съдът е задължил, на основание чл.190 ГПК, ответника да представи по делото, в оригинал, пълното досие на договор с *** със страна К. В. К., ЕГН **********, с приложения за всички предоставени услуги и устройства, приемо-предавателен протокол за предоставяне на ищеца на *** както и справки: за задълженията на потребителя по процесния договор, и за всички сключени между страните договори. Ответникът не е изпълнил указанията и не са представи в оригинал изисканите документи. В с.з. от 16.09.2025г., съдът е указал допълнително на ищеца, че при непредставяне на изисканите документи, на осн. чл. 161 ГПК, ще приеме за доказани всички твърдени от ищеца факти в исковата молба, за които ответникът е създал пречки за събирането на доказателства. Във второто с.з. ответникът отново не е представил изисканите договори и досиета.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл.124 ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая, ответникът в отговора си не е оспорил, че е имало такъв договор и по него е имало начислени суми, представил е доказателства, че е цедирал конкретни вземания по такъв договор, което сочи и правния интерес на ищеца да предяви настоящия отрицателен установителен иск. В случая, в тежест на ответника е било указано, че следва да установи възникването на валидно облигационно отношение с ищеца, произтичащо от договор с ***, че е предоставил на ищеца услуги по договора, и *** че в неговия патримониум е възникнало правото да 2 претендира сумата от 2807 лв. поради неизпълнение на посочения договор от страна на ищеца. Тази тежест е изрично указана на ответника в доклада на съда. Носещият доказателствената тежест ответник обаче не ангажира по делото доказателства за наличие на договор с ***, с място на сключване офис на *** в ***, ***, сключени от името на ищеца с ***, нито за основанието за начисляване на цедираните от него впоследствие вземания за сумата от общо 2807 лв. Поради горното, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде приет за основателен и да бъде уважен изцяло във всичките му части.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата – 800лв., което съдът намира за неоснователно, с оглед обстоятелството, че само в частта за недължимост на сумата от 2807лв. дължимото адв. възнаграждение е в размер на 580.70лв., а в петитума на иска се иска установяване и на други обстоятелства, които, поради непредставянето на договорите, не могат да бъдат оценени – стойността на договора и стойността на мобилния апарат.

Поради изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в поискания общ размер от 900 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че между К. В. К., ЕГН **********, и ***, ***, не съществува облигационно правоотношение по договор с ***, по което К. В. К. е ползвал *** и е закупил на лизинг ***, и по което К. В. К. дължи суми в размер на 2807 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.

В. К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 900.00лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4