Решение № 7585 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7585 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100508008 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20116973 от 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 52028/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123-и състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Н. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1293.78 лв. – задължение за доставена от „Топлофикация София“ ЕАД в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес град София, ж.к. ********, абонатен № ********, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.05.2016 г.

– на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 25453/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр.

1 от ЗЗД за сумата от 236.97 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 31.05.2013 г. до 19.04.2016 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.

1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 60.96 лв. – неплатена в срок стойност на предоставена в периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.05.2016 г.

– на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 25453/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 10.10 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 31.05.2013 г. до 19.04.2016 г., като неоснователни и недоказани.

Със същото решение и на основание „Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати на Р. Н. М. сумата от 300 лв. – направени разноски за процесуално представителство 1 в заповедното производство по частно гр. дело № 25453/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

С постановеното решение „Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати на Р.

Н. М. сумата от 1060 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана в исковото производство безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице – ответника Р. Н. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 З.., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че съдът неправилно не е кредитирал заключенията по назначените експертизи с аргументи, че същите са изготвени въз основа на неприети по делото документи. Твърди, че при изпълнение на своите задачи вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които се съхраняват в държавни учреждения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от ищец, чрез юрк.

Надежда Панкова, с пълномощно по делото, като е заплатена съответната държавна така за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийският районен съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

На етапа на въззивното производство не е спорно, а и от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти се установява, че на 02.07.1987 г. ответницата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на описания договор за покупкопродажба. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22/26.03.2009 г., том I, рег. № 970, дело № 20 от 2009 г. на нотариус Н.В., рег. № 014 при Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд, ответницата е дарила процесния недвижим имот на П.Х.С., като е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. При разпоредителната сделката ответницата Р. Н. М. си е запазила безвъзмездно правото на ползване върху дарения имот. Следва да бъде посочено, че при конкуренция между т.нар. „гол собственик“ и титуляр на ограничено вещно право, именно вторият от тях 2 е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия, тъй като правомощията владение и ползване на собственика се упражняват единствено от ползвателя чрез служене и получаване на доходите – чл. 56, ал. 1 ЗС. Въз основа на изложеното следва, че облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия съществува между „Топлофикация София“ ЕАД и Р. Н. М. в качеството и на ползвател на процесния имот.

По отношение на количеството топлинна енергия пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ). Настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно приетото заключение, от което се установява, че сумите за отопление на процесния имот са начислени по показанията на три топлинни разпределители, монтирани в жилището плюс за изчислена топлинна енергия, отдадена от щранг-лира без уред от м.11.2014 г. Топлоразпределителите са отчитани с радиоотчет. По отношение на сумите за топла вода вещото лице е посочило, че за периода 2013/2014 е начислена консумация на гореща вода през предходен период, тъй като не е осигурен достъп до жилището за отчитане на водомера през м. 05.2014 г., а за периода 2014/2015 г. – по отчетени показания на един водомер за топла вода от м.11.2014 г. до края на периода, а преди м.11.2014 г. - по предходен период. Според експерта сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация са изчисления въз основа на т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че сумите за топлинна енергия, дължими от ответника за процесния период с включен ДДС са 1245,46 лева.

Експертът е констатирал, че цените на топлинната енергия, по които са изчислявани дължимите от потребителите суми, са определени с Решения на ДКЕВР и съгласно действащата към периода нормативна уредба. От експертното заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че не са налице плащания в процесния период, както и че няма погасени задължения извън процесния период.

Предвид изложеното следва да се посочи, че неправилно районният съд не е кредитирал изготвените по делото СТЕ и ССчЕ, като оплакването на въззивника в тази връзка е основателно. При липсата на заявено в срока и по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението на СТЕ и ССчЕ от страна на ответника, както и при липсата на доказателства, опровергаващи заключението на вещото лице, се налага изводът, че заключенията следва да се кредитират. В принципен план няма пречка експертиза да бъде изготвена и въз основа на документи, неприети като доказателства по делото. Освен това, ако експертно заключение се базира на документи, неприети като доказателство по делото и страна в процеса възрази срещу тяхната достоверност, съдът е длъжен да събере тези доказателства и да осигури възможност за оспорването им. В настоящия случай обаче ответникът не е релевирал възражения срещу достоверността на документите, върху които вещото лице е изградило заключението си, поради което и не са налице пречки за кредитирането на изготвените по делото експертизи.

Само за пълнота следва да се посочи, че обстоятелството колко точно количество енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК.

С оглед изложеното дотук съдът намира, че предявеният иск за главницата за топлинна енергия за периода 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. е основателен за сумата от 1245,46 лева.

За процесния период съгласно приложимите общи условия за процесния период, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца. По делото не е доказано публикуването им на интернет страницата на ищеца, поради което ответникът не е изпаднал в забава, а искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за този период е неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество, е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно правилността 3 на изводите на първоинстанционния съд по отношение на предявената претенция за главница за дялово разпределение, както и за законна лихва върху главницата за дялово разпределение. Предвид изложеното и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон, в останалата част решението следва да бъде потвърдено.