Решение № 1068 от 18.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100510512 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 8537/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 38179/2022 г. по описа на СРС, 70 състав, са уважени изцяло предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Р. К. Я., дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1626,08 /хиляда шестстотин двадесет и шест лв. и 8 стотинки/ лева главница за изразходвана топлоенергия за периода 01.05.2017г. 01.04.2020г., 311,14 /триста и единадесет лв. и 14 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.20218г. - 17.08.2021г., 5,00 /пет/ лева главница за услугата дялово разпределение за периода м. 07..2018г. - 01.04.2020г. и 1,14 /един лев и 14 стотинки/ лева мораторна лихва върху нея за периода 31.08.2018г. - 17.08.2021г. лева, както и законни лихви върху главниците от 30.08.2021г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18785/11.11.2021г. по ч.гр.д. 50533/2021г. на СРС, 70 състав.

Решението е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг“ ООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Р. К. Я. с доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените още с отговора на исковата молба възражения за недопустимост на производството. Твърди се, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на нередовно заявление, при което вместо солидарна е въведена разделна отговорност между длъжниците, без съдът да укаже отстраняване на порока, поради което заповедното, а оттам и исковото производство са недопустими. Излага се и липса на идентичност между предмета на заповедното и исковото производство, тъй като в заявлението по чл. 410 ГПК спрямо ответницата е претендирана квотна част, а в исковата молба – различна абсолютна сума, включително и по отношение на лихвата.

1

Навеждат се оплаквания и срещу извода на първата инстанция относно погасителната давност – макар съдът да е приел, че вземанията за периода 01.06.2017 г. – 30.08.2017 г. са погасени, възражението е отхвърлено поради липса на доказателства за размера, без да се приложи чл. 162 ГПК и без служебно да се възложи допълнителна задача на вещото лице, при положение че релевантните суми са установими от приетите експертизи. Допълнително се сочи, че съдът не е съобразил нотариалния акт за дарение от 20.02.2020 г., с който ответницата е прехвърлила идеалните си части от имота, поради което за периода след тази дата тя не притежава качеството клиент на топлофикационното дружество и искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен.

Въззивникът моли съда да обезсили, а в условие на евентуалност – да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд правилно е уважил иска.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е основателна по следните съображения:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Р. К. Я., дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1626,08 /хиляда шестстотин двадесет и шест лв. и 8 стотинки/ лева главница за изразходвана топлоенергия за периода 01.05.2017 г. - 01.04.2020 г., 311,14 /триста и единадесет лв. и 14 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.20218г. - 17.08.2021г., 5,00 /пет/ лева главница за услугата дялово разпределение за периода м. 07..2018г. 01.04.2020г. и 1,14 /един лев и 14 стотинки/ лева мораторна лихва върху нея за периода 31.08.2018г. - 17.08.2021г. лева, както и законни лихви върху главниците от 30.08.2021г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18785/11.11.2021г. по ч.гр.д. 50533/2021г. на СРС, 70 състав.

Настоящият въззивен състав намира наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на производството пред първата инстанция и заповеното произовдство за неоснователни. Не е налице нередовност на подаденото заявление, доколкото в него ясно са индивидуализирани претендираните вземания на заявителя, страните, срещу които се иска издаване на заповед за изпълнение, както и вида отговорност. На следващо място въззивният съд не установява да е налице липса на идентичност от обективна и субективна страна на заявените претенции в заповедното и първоинстанционното исково производства.

Специфичният предмет на иска по чл. 422 ГПК предпоставя идентитет между вземането, заявено в заповедното производство, и това, предмет на исковата защита, но този идентитет се отнася до правопораждащите факти и материалноправната характеристика на вземането, 2 а не налага задължително искът да обхваща цялото вземане и всички длъжници по заповедта. Няма процесуална пречка искът да бъде предявен за част от претенциите по заповедното производство, за част от сумата или срещу част от длъжниците, доколкото вземането е делимо и не е налице пасивно необходимо другарство. В случая искът остава в рамките на същите факти и същото правоотношение (доставка на ТЕ/дялово разпределение за конкретния имот и периоди) и е насочен срещу само един от длъжниците по заповедта, без да се подменя основанието. Недопустимо развитие на производството би било налице единствено при подмяна на основанието на вземането чрез въвеждане на различни правопораждащи факти спрямо заявлението или при насочване на иска срещу лица, различни от длъжниците по издадената заповед, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. По изложените съображения следва да бъде оставено без уважение искането на въззивника да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът дали част от претенидираните суми са погасени по давност, както и дали ответникът е бил задължен за заплащането на сумите, начислени му за периода след 20.02.2020 г.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания в условието на т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и подгряване на вода до процесния имот, в какви количества, дали ответникът има качеството потребител на топлинна енергия преди 20.02.2020 г. доколкото тези факти са безспорни между страните.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото е прието като писмено доказателство Нотариален акт за дарение № 14, том I, рег. № 471, дело № 13/2020 г., съгласно който на 20.02.2020 г. ответницата Р. К. Я. е дарила на Б.С.М. притежаваната от нея 1/4 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент – самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. София, район ****, със застроена площ от 83,81 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 12 и 2,868 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. С процесното доказателство се установява последващо прехвърляне на правото на собственост върху имота на трето лице, което да прекъсва собствеността на ответника, поради което въззивният съд приема, че след 20.02.2020 г. ответника вече не е имал качеството потребител на топлинна енергия за посочения имот. Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия за периода 01.05.2017 г. - 20.02.2020 г. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в 3 един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл.

153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответникът – да заплаща нейната стойност.

Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебнотехническата експертиза, което настоящият въззивен съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и неопровергано от останалите доказателства по делото, се установява, че за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено въз основа на отчетените количества по общия топломер в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, като същите са разпределени между потребителите чрез фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД и са отразени в изравнителните сметки. Въз основа на изравнителните сметки експертизата установява, че общият размер на начислената топлинна енергия за процесния период възлиза на 6 998,57 лв., представляващи главница за доставена топлинна енергия, от които 6 131,84 лв. за подгряване на битова гореща вода и 866,73 лв. за отопление, включващи 514,84 лв. топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и 351,89 лв. топлинна енергия за отопление на имота. В рамките на периода са начислявани суми по прогнозни данни, като след извършените годишни изравнявания разликата между прогнозно фактурираните суми и реално изчисленото потребление възлиза на 2 525,65 лв. за доплащане. Експертизата установява още, че начисленията са формирани въз основа на отопляем обем на имота от 201 куб. м., при липса на отоплителни тела и топлоразпределители, с начисляване на служебна топлинна енергия от щранг-лира и нормативно определен разход за битова гореща вода, съответно за 2, 3 и 5 потребители за отделните отчетни периоди. При тези данни експертизата приема, че общата дължима сума за процесния период възлиза на 6 998,57 лв.