Решение № 109 от 03.11.2025, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Средец, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20242170100469 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано пред Районен съд – гр. Средец по предявена искова молба от М. Д. К., с ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес:обл.

Хасково, общ. Любимец, село Вълче поле, чрез адв. Р. М. П. при САК, с адрес за връчване: гр. София, *****, тел. **********, срещу С. Д. Ц., с ЕГН:**********, с посочен в исковата молба адрес: обл. Бургас, общ. Средец, с. Орлинци. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

Иска се да бъде постановено решение , с което С. Д. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Бургас, общ.Средец, с. Орлинци да бъде осъден да заплати на М. Д. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.

Хасково, общ. Любимец, с. Вълче поле, на основание чл. 84, ал. 3 във вр.с чл.

86 от ЗЗД, сумата от 1 844.59 лева (хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и 59 ст.), съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла за периода от датата на непозволеното увреждане /смъртта на Х.М.К./ - 23.10.2021 г., до 06.04.2022г. /датата на предхождаща тази /07.04.2022г./, на която изтича 3-мес.срок за произнасяне на застрахователя, считано от датата на получаване /06.01.2022г./ на извънсъдебната претенция на увреденото лице/, върху сумата от 40 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Претендират се направените по делото разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена следната банкова сметка на ищеца, за изпълнение на паричното задължение: IBAN:

1

BG88FINV91501117339796, Банка: Първа инвестиционна банка, с титуляр: Р.

М. П..

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2021 г. на път И-79, в района на общ. Средец, обл. Бургас, водачът С. Д. Ц., управлявайки лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ А 2745 HP, нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел неправилно изпреварване, вследствие което реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Киа Рио 1.3“ с peг. № А 3861 КВ, управляван от И.Н.П., и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ А 1403 НВ, управляван от Ж.С.С.. В резултат на възникналото ПТП на пътниците в лек автомобил „Тойота Рав 4“ - В. С.ова Ц.а, К.М. Ц.а и Х.М.К. са причинени травматични увреждания. Същите са приети в УМБАЛ-Бургас, където на 23.10.2021 г. Х.М.К. е починал. По повод настъпилото ПТП било образувано НОХД № 942/2022г. по описа на ОС - Бургас, по което с постановена Присъда № 12/06.03.2023г. подсъдимият С. Д. Ц. е признат за виновен в това, че на 18.09.2021 г., около 16.40ч. на път II- 79, между разклона “Аврамов мост” и гр. Средец, при управление на МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № А 2745 HP, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.М.К., като след деянието направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.

1 от НК. Цитираният съдебен акт е влязъл в законна сила на 22.03.2023г.

Твърди се, че към момента на възникване на непозволеното увреждане гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, съгласно полица № BG/30/121002685868 по неговия опис, със срок на валидност до 16.09.2022г.

Излага се, че по повод на претендирано застрахователно обезщетение, на 01.08.2022г. до Окръжен съд - Сливен е предявена искова молба срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, по повод която било образувано гр.д. № 330/2022г., което било препратено по подсъдност на Окръжен съд - Бургас, където бе образувано гр.д. № 44/2023г. по описа на ОС-Бургас.

Сочи се, че с Решение № 707/29.07.2024 г., постановено гр. д. № 44/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на М. Д. К., с ЕГН: ********** чрез пълномощника адв. Р. П. с адрес на кантората гр.София,****** сумата от 20000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син Х. М.

К.,настъпила в резултат на ПТП,възникнало на 18.09.2021 год. , виновно причинено от водач,управлявал лек автомобил,застрахован в ответното дружество,ведно със законната лихва върху сумата от 20000 лв.,начиная от 07.04.2022 год. до окончателното й изплащане,като искът за присъждане на обезщетение в размер над уважения от 20000 лв. до претендирания такъв е отхвърлен. Съдебният акт е влязъл в сила.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от С. Д. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Бургас, общ. Средец, с. Орлинци.

Намира иска за процесуално недопустим, евентуално за неоснователен.

2

По основателността: Навеждат се доводи, че исковата молба е подадена от ищцата чрез пълномощник - адвокат в PC - Средец на 19.09.2024 г., като с нея е предявен иск на основание чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 86 от ЗЗД - да бъде осъден да заплати законната лихва за забава за периода от настъпилото непозволено увреждане от 23.10.2021 г. - смъртта на Х.М.К., до датата, на която е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по предявената пред него молба-претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на М. К. - 06.04.2022 г., като към момента на предявяването е изтекла погасителната давност на основание чл. 111, б. ,,в“ от ЗЗД. Вземането на ищцата произтича от непозволено увреждане - ПТП, затова същото е станало изискуемо от датата на настъпване на деликта 18.09.2021 г.

На следващо място се възразява, че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен, доколкото към датата на предявяване на исковата молба не е установен размерът на главното вземане на ищцата, от където да произтича евентуалният й правен интерес от предявяването на акцесорен иск за лихва. Към датата на подаване на исковата молба нямало произнасяне с окончателен съдебен акт по гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС - Бургас и въззивното дело, образувано по повод на същото. Искът за заплащане на законна лихва има акцесорен характер и следва главния иск, а нито в настоящия процес, нито в друго производство са налице доказателства да е предявен главен иск срещу ответника. Липсата на валидно главно вземане срещу ответника правило недопустимо самостоятелното предявяване на акцесорен иск за заплащане на законна лихва, доколкото е неизвестен размерът на главното вземане, а оттам остава неизвестен и начинът, по който е определен размерът на искът за законна лихва за забава. Поради посочените обстоятелства, считам искът на ищцата за недопустим, алтернативно за неоснователен

Излага се, че освен изложеното, в подадената искова молба се твърди, че на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС - Бургас, в което страни са М. К. и ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД. В посоченото производство не съм бил страна и не съм участвал като трето лице - помагач на страната на ответника, съответно дори да е налице влязло в сила решение по гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС Бургас и образуваното по повод на същото въззивно гражданско дело, то размерът на присъденото по посоченото дело застрахователно обезщетение по никакъв начин не ме обвързва, защото не установява вземане, по което да съм длъжник, така че да имам задължението да платя законната лихва за забава.

След като липсва главно вземане, по което да дължа изпълнение, то няма как да се породи задължение за заплащане за обезщетение за забава, тъй като неговият размер не може да бъде определен. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК Това. което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или 3 доказателства. След като не е участвал в гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС - Бургас и образуваното по повод на същото въззивно гражданско дело, то няма как решенията по тези дела да имат за него задължителна сила.

Респективно размерът на присъденото в полза на М. К. застрахователно обезщетение, дължимо от застрахователното дружество, по никакъв начин не го обвързвало и не може да се претендира да заплати законна лихва за забава от датата на смъртта на сина на ищцата до изтичането на тримесечния срок, в който ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е следвало да определи и изплати застрахователно обезщетение. Това, че не е участвал в гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС - Бургас и последващото въззивно производство е довело до невъзможността да участва активно, с правата на страна, в посочения граждански процес, в който са се събирали доказателства, установяващи размера на кърпените от ищцата неимуществени вреди. Така реално бил поставен в ситуация от него да се изисква плащането на обезщетение за забава /законна лихва за забава/, дължима върху главно вземане, в установяването на чийто размер аз не съм участвал. Така били силно ограничени правата му, като е поставен в положение други страни, в друг процес, да са установили какъв е размерът на едно недължимо от него главно вземане, от което според ищцата възниква претендираното от него акцесорно вземане. Всичко изложено навеждало, че искът на М. К. е недопустим, евентуално неоснователен.

Намира за неоснователна претенцията за законна лихва за периода от датата на уведомяване на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с молбапретенция от 06.01.2022 г. до датата, на която изтича тримесечния срок на застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение 06.04.2022 г.

На последно място се оспорва размера иска за законна лихва, както и размера на главното вземане, доколкото съдебните актове по гр. дело № 44/2023 г., по описа на ОС - Бургас и образуваното по повод на него въззивно производство нямат обвързващо действие по отношение на ответника. Счита че са задължителни за страните, които са участвали в производството по постановяването им. Доколкото при предявяването на исковата молба не е бил известен размерът на главното вземане, който има значение за размера.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца, с която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се явява лично.

Заявява пред съда, че признава изцяло претендираната спрямо него искова претенция в размер на 1844,59 лева.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и , съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с наведените в Исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

4

По делото безспорно се установява, че на 18.09.2021 г. на път И-79, в района на общ. Средец, обл. Бургас, водачът С. Д. Ц., управлявайки лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ А 2745 HP, нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел неправилно изпреварване, вследствие което реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Киа Рио 1.3“ с peг. № А 3861 КВ, управляван от И.Н.П., и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ А 1403 НВ, управляван от Ж.С.С.. В резултат на възникналото ПТП на пътниците в лек автомобил „Тойота Рав 4“ - В. С.ова Ц.а, К.М. Ц.а и Х.М.К. са причинени травматични увреждания. Същите са приети в УМБАЛ-Бургас, където на 23.10.2021 г. Х.М.К. е починал.

На съдебния състав е служебно известно, че по НОХД № 942/2022 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас е постановена присъда, с която С. Д. Ц., с ЕГН:********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 18.09.2021 г., около 16:40 ч. на път ІІ-79 км.68+000 между разклона „Аврамов мост“ и гр. Средец, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота“, модел „Рав-4“, с рег. № А 2745 НР нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.М.К., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. “б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го