Решение № 55 от 08.04.2024, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Нова Загора, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20232220101657 по описа за 2023 година

Производството е по чл.127, ал.2 във вр. с чл.149 от СК.

Постъпила е искова молба о т Ж. И. Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, действащ чрез процесуален представител адв.М. П. М. от АК - Сливен срещу С. Г. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, с която са предявени искове относно предоставяне упражняването на родителските права върху малолетните деца Г. Ж. Д. и К. Ж. Д. на бащата, местоживеенето на детето при баща му, размера на издръжката, режима на контакти на детето с майката/ответницата.

В същата се твърди, че страните по делото живели на съпружески начала в продължение на 9 години, през което време се родили синовете им Г. Ж. Д. ЕГН **********, роден на 02.05.2015 г., към момента на 8 години и половина и К. Ж. Д. ЕГН **********, ***, към момента на 7 години.

Излага се, че до началото на 2022 г. ищецът вярвал, че отношенията му с майката на децата са много добри, а животът му с нея е уреден и спокоен, докато се стигнало до положението, описано по-долу в исковата молба и станало причина той да подаде до съда настоящия иск.

Посочва се, че през деветте години съвместен живот, страните успели да подредят живота си така, че нищо да не им липсва. Двамата се разбирали добре, устроили си дом в с.Асеновец, обзаведен с всичко необходимо, работили на постоянни трудови договори и имали доходи спокойно да посрещат нуждите на семейството си. Страните полагали грижи за децата си и животът им бил добър, през тези години все пак се е случвало двамата да се скарат по-сериозно и ответницата да се изнесе от семейното жилище, като оставяла децата при баща им, но след много молби и настоявания от негова страна, тя се връщала при семейството си. Ищецът прощавал на ответницата, тъй като много я обичал и искал децата му да растат в пълноценно семейство.

Твърди се, че на 14.03.2022 г. ответницата отново се изнесла от семейното жилище и заминала да живее при баба си в гр.Раднево, на посочения в настоящата молба адрес, като си тръгнала направо от работното място, без да уведоми ищеца за намеренията си и без да му покаже с каквото и да било, че се подготвя окончателно да го напусне.

Около 3-4 дни след това ищецът не знаел къде се намира жена му, тъй като тя не отговаряла на телефона си. Силно притеснен, той тръгнал да я търси, като водил със себе си и децата. Отишли до дома на баба й, но първоначално ответницата се криела и не искала да говори с него и със синовете си. С много настоявания ищецът успял да осъществи контакт с 1 ответницата и тогава тя го уведомила, че няма намерение да се връща при него, тъй като имала връзка с друг мъж и че ще трябва той да свиква сам да се грижи за децата им. Казала му също, че е направила аборт, защото не желаела да ражда третото им дете, с което била бременна в първите месеци.

Ответницата била категорична в намеренията си и не се трогвала дори от молбите на децата си, които искали да се приберат заедно с нея у дома. Казвала им, че ще остане да се грижи за баба си, а те да отиват с баща си и че той ще ги гледа отсега нататък.

Тогава ищецът ходил многократно в гр.Раднево, за да се види със С., в опит да я убеди да си промени намеренията и да се опитат да запазят семейството си, но тя била непреклонна. Дори веднъж той оставил при нея децата за няколко дни, отново вярвайки, че така ще я убеди да се прибере у дома, което обаче не станало.

След многократни отчаяни опити да върне ответницата в семейството им, през м.април 2022 г. ищецът подал иск до PC - Нова Загора по чл.127, ал.2 от СК, но след образуване на гражданското дело обаче той оттеглил предявения иск, защото тайно се надявал, че все още има шанс С. да се върне при него и децата, и да продължат да живеят заедно.

Сочи се, че година и половина по-късно страните по делото продължавали да бъдат разделени и нямало никакъв шанс това обстоятелство да се промени. От момента на раздялата им - 14.03.2022 г. и до днес ищецът сам полагал грижи за двете им малолетни деца, които вече били ученици и грижите за тях били свързани с по-големи разходи.

Твърди се, че майката напълно се била дезинтересирала от децата. Допреди няколко месеца контактите й с тях се случвали единствено и само по инициатива на бащата, като той водил синовете си в гр.Раднево и молил, и настоявал ответницата да им обърне внимание и да отдели малко време за тях. Много често при такива ситуации обаче ответницата отказвала да се срещне със синовете си и се извинявала, че няма време или че има други ангажименти.

В последните 2-3 месеца ищецът се отказал да настоява майката да се вижда с децата им и престанал да ги води в гр.Раднево. Тогава тя започнала веднъж в месеца да посещава дома на децата в с.Асеновец и въпреки че била добре приемана там, срещите продължавали само няколко минути. Единият път била придружена от новия си партньор и само подала някакви дребни подаръци на децата и веднага си тръгнала, без да прояви каквато и да било нежност и ласка към тях.

Навежда се, че поведението на майката и нежеланието й, дори да се среща с децата си, много наранявало чувствата им, тъй като те били привързани и към двамата си родители.

Единственият няколкодневен престой на децата в настоящия дом на майката бил през 2022 г. и тогава тя ги оставила на грижите на прабаба им, а тя самата предпочела да бъде на друго място и по своя програма. Тогава децата били хранени с някаква развалена храна, от която после Г еорги повръщал.

Твърди се още, че от момента на раздялата с майката, ищецът поел изцяло непосредствените грижи за двете си малолетни деца. Тримата живеели в дома си в с.Асеновец в собствен дом, където бащата бил осигурил всички необходими условия и удобства и имал желанието, възможностите и достатъчния родителски капацитет, за да полага необходимите и адекватни грижи за синовете си така, както го бил правил и до момента. Децата били ученици в основно училище „Христо Ботев“, гр.Нова Загора и ищецът, наред с всички ежедневни грижи за тях, ежедневно им осигурявал и пътуването от и до училището.

Ищецът твърди, че ответницата без никаква причина се била дистанцирала от децата си и уреждала живота си на друго място и с друг мъж. Тя не била правила опити да вземе децата при себе си, дори многократно била заявявала, че трябва да свикват тримата да живеят без нея. Ответницата била поставила своите желания и нужди пред тези на децата и поведението й било против интересите на малолетните Г еорги и К..

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което: да предостави на него упражняването на родителските права върху малолетните деца Г. Ж. Д. ЕГН ********** и К. Ж. Д. ЕГН **********; да определи децата Г. Ж. Д. ЕГН ********** и К. Ж. Д. ЕГН ********** да живеят в неговия дом, като местоживенето им и занапред да следва неговото; да определи режим на контакти на ответницата с децата - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. на първия ден до 17,00ч на втория, с преспиване и един 2 месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; да осъди ответницата С. Г. И. ЕГН **********, да заплаща на малолетните си деца Г.

Ж. Д. ЕГН ********** и К. Ж. Д. ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на по 280 лв. за всяко от тях, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда - 30.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване на законови основания за изменението или прекратяване й, както и да заплати на всяко от децата, чрез техния баща и законен представител, издръжка за минало време за една година назад, т.е. за периода 30.11.2022 г. - 29.11.2023 г., в общ размер на по 2400 лв. /по 200 лв. месечно/ за всяко от тях, ведно със законната лихва върху главниците, считано от постановяване на съдебното решение по делото до окончателното изплащане на задължението;

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства по опис и отправя към съда доказателствени искания да допусне до разпит трима свидетели, в режим на довеждане, относно твърденията в исковата молба за пригодността на двамата родители да упражняват родителските права върху децата, за полаганите до момента грижи, за условията, при които те се отглеждат, за нуждите на децата и възможностите на родителите да им предоставят издръжка, както и да изиска от Д „СП”, Отдел „Закрила на детето” гр.Нова Загора социален доклад по делото, по всички въпроси касаещи настоящия спор.

Ответницата С. Г. И., лично уведомена, не представя писмен отговор по предявените срещу нея искове в срока по чл.131 от ГПК.

С оглед изясняване на делото и засягане интересите на малолетните лица е изискан и представен социален доклад от Д „СП” – Нова Загора. В същия са проучени основни грижи, жилищни условия и среда за децата, трудова заетост, работно време и доходи на бащата, роднински и приятелски кръг на детето и семейството, възпитание, обучение, образование и социална интеграция на децата, емоционални взаимовръзки и стабилност, родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка.

В последното по делото откритото съдебно заседание от 12.03.2024 г. ответницата не се явява. Видно от отбелязването на върнатата в цялост/невръчена призовка ответницата е била уведомена по телефона от призовкаря при РС - Раднево за днешното съдебно заседание, както и с оглед, че ответницата е редовно уведомена за образуваното дело, а именно същата е получила съобщението, ведно със съдебните книжа и разпореждането на съда, като със самото разпореждане съдът й е указал, че в случай, че отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, както и съдът и е указал, че ако не изпълни това свое задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени, поради което съдът счита, че ответницата е редовно призована за днешното съдебно заседание по делото.

В същото заседание са разпитани свидетелите Е. Т. Р. и Севда И.

Делчева – сестра на ищеца. В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован - лично се явява и чрез процесуалния си представител адв.М. П. М. от АК – Сливен, като същият е направил искане на основание чл.59, ал.6 от СК и съдът го е допуснал до изслушване.

В заключителната си пледоария адв.М. поддържа изцяло предявените с исковата молба искове и посочва, че счита същите за доказани предвид свидетелските показания, които ги подкрепят, както и представения социален доклад. Счита че е изцяло в интерес на децата, да продължат да бъдат отглеждани от бащата в дома му.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът приема представените писмени доказателства, а именно: удостоверение за раждане на К. Ж. Д. издадено въз основа на Акт за раждане № 2794 от 29.11.2016 г. на община Сливен, удостоверение за раждане на Г. Ж. Д., издадено въз основа на акт за раждане № 975 от 05.05.2015 г. на Община Сливен, пълномощно, писмо с вх. № 309/17.01.2024 г. от ДСП - Нова Загора, ведно социален доклад с изх. № ПР/Д-СН-НЗ/57001/05.01.2024 г. изготвен от ОЗД – ДСП - Нова Загора, четири броя квитанции издадени от СУ „Христо Ботев“ - Нова Загора, за заплатен обяд на децата К. и Г. Д.и, а именно:

3 квитанция към приходен касов ордер № 09029 от 08.01.2024 г. за възстановена сума за обяд, месец 12.2023 г.; Квитанция към приходен касов ордер № 08696 от м.12.2023 г. за възстановена сума за обяд, месец 11.2023 г.; Квитанция към приходен касов ордер № 08482 от 06.11.2023 г. за възстановена сума за обяд за сумата 66.00 лв.; Квитанция към приходен касов ордер № 8256/05.10.2023 г. за възстановена сума за обяд, месец 09.2023 г.; три броя фискални бонове за закупени дрехи и учебни пособия, а именно: фискален бон от 16.12.2023 г. за сумата от 31.30 лв. издаден от „Пепко България“ ЕООД; фискален бон от 12.12.2023 г. за сумата от 93.90 лв., издаден от „Пепко България“ ЕООД и фискален бон от 06.01.2024 г. за сумата 125.90 лева, издаден „Пепко България“ ЕООД, както и гласните доказателства събрани в съдебно заседание.