Определение № 229 от 29.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. София, 28.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Людмила Цолова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002900123 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т., представляван от адв. Д. Г., срещу решение № 583 от 12.08.2022г. по т.д. № 740/2021г. на САС, 3 състав, с което, след отмяна на решение № 260383 от 05.03.2021г. по т.д. № 349/2020г. на СГС, VI – 5 състав, е отхвърлен предявеният от касатора против „Карта“ ЕООД иск с правно основание чл.95 ЗАПСП за сумата 3285,29 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушаване на авторските му права върху фотографията „Градините край залива“, заснета в Сингапур, чрез публикуването в сайта на „Карта“ ЕООД https://karta-holiday.com, от която 2865,29 лева – обезщетение, съизмеримо с неполучено лицензионно възнаграждение, и сумата 420 лева – разходи за правна защита за доброволно уреждане на спора, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 237,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2865,29 лева за периода от 22.04.2019г. до 13.02.2020г., и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание чл.95 ЗАПСП е отхвърлен за разликата над 3285,29 лева до пълния претендиран размер от 9 515,94 лева, от които сумата 9014,94 лева, претендирани като обезщетение 1 за имуществени вреди и сумата 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирано частично от 1000 лева, както и в частта, с която акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 723,41 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, като е формулирал правни въпроси.

Ответникът „Карта“ ЕООД оспорва касационната жалба. Прави възражение за недопустимост на касационната жалба, тъй като не покрива критериите за допустимост по чл.280, ал.3, т.1 ГПК поради търговския характер на делото. Излага съображения за липса на основания за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но e частично недопустима.

Въззивното решение е постановено по искове за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца вреди вследствие нарушаване на авторското му право върху фотографията „Градините край залива“, заснета в Сингапур, в размер на 420 лева – претърпени загуби поради направени разноски за първоначална адвокатска помощ и нотариални такси в опит за извънсъдебно разрешаване на спора, 500 лева – част от общо претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева, и 8594,94 лева – обезщетение за претърпени пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху него в размер на 723,41 лева. Налице са обективно съединени искове за парични вземания, произтичащи от различни основания, като съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК цената на част от тях – на иска за обезщетение за претърпени загуби в размер на 420 лева и на частичния иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг, обуславящ допустимост на касационно обжалване.

2

Неоснователен е доводът на ответника по касационната жалба за търговския характер на делото. Съгласно трайноустановената практика на ВКС нарушаването на авторски и сродни права е основание за носене на особен вид деликтна отговорност, разновидност на отговорността по чл.45 ЗЗД, и поради това спорът във връзка с такова нарушение има гражданскоправен характер /в този смисъл определение 639 от 12.12.2017г. по ч.т.д. № 1641/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и цитираната в него практика/. Поради това касационната жалба срещу въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл.95 ЗАПСП за сумата 8594,94 лева – обезщетение за претърпени пропуснати ползи, и съединения с него акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 723,41 лева, представляваща законната лихва върху върху посочената сума, е допустима.

По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение по исковете с правно основание чл.95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 420 лева и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. Т., представляван от адв. Д. Г., касационна жалба срещу решение № 583 от 12.08.2022г. по т.д. № 740/2021г. на САС, 3 състав в частта му по исковете с правно основание чл.95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 420 лева и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4