Решение № 260086 от 12.04.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1064/2020
- Вид
- Решение № 260086
- Подписан
- 12.04.2021
- В сила
- 12.04.2021
- Състав
- ГАЛИНА ДИМИТРОВА ЖЕЧЕВА, ГАЛАТЕЯ ПЕТРОВА ХАНДЖИЕВА, ДЕСИСЛАВА БОРИСОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.144 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260086 гр.Добрич
12.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На десети март
2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
Н.
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:……………………… като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА въззивно гражданско дело №1064 по описа за 2020 год., за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Р.Ю.Н. от гр.В. срещу решение №260024/23.10.2020 г. по гр.д.№253/2020 г. на Балчишкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Ю.Ц.Н. *** иск за осъждане на ответника да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 300 лв,считано от 13.06.2019 г.,до настъпване на причини,водещи до нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата.Според въззивника първоинстанционното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано.Докладът по делото бил лаконичен и непълен,като неправилно била разпределена доказателствената тежест.Районният съд не анализирал представените от страните доказателства в тяхната съвкупност и не обсъдил доводите на ищеца.Изводът,че ответникът нямал възможност да дава на пълнолетния ищец издръжка без особени затруднения поради това,че имал две непълнолетни деца,към които бил задължен за издръжка,и че нямал доходи заради здравната криза,бил необоснован.Не било съобразено,че двете непълнолетни деца имали и втори родител,който също участвал в издръжката им,както и че издръжката за най-малкото дете К. се престирала от ответника в натура,тъй като живеели в едно домакинство.Не било установено какъв размер издръжка ответникът заплаща за детето Б..Не било съобразено,че ответникът като едноличен собственик на капитала на „Дейзи“ ЕООД разполагал с неразпределена печалба на дружеството от 104 000 лв за 2018 и 2019 г.,която не била разпределена по установения ред с единствена цел ответникът да укрива доходи и да не плаща издръжка на низходящите си.Не било обсъдено,че ответникът бил собственик на имоти,получени от него в дял при развода с майката на ищеца,които веднага продал симулативно на своя баща при ниска продажна цена отново с горната цел-да лиши низходящите си от издръжка.Не било обсъдено от районния съд,че представените от ответника платежни документи за плащана издръжка не удостоверявали изплащане в пълен размер на дължимата такава,нито сумите по тях покривали нуждите на ищеца за разходи за квартира,такси за университета и пр.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на иска,респ. за присъждане на разноски в полза на въззивника.
В писмен отговор въззиваемият Ю.Ц.Н. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 04.11.2020 г.,а жалбата е подадена на 16.11.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 18.11.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна.
Гр.д.№253/2020 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.144 от СК от пълнолетния Р.Ю.Н. от гр.В. срещу Ю.Ц.Н. *** за присъждане в полза на ищеца на месечна издръжка в размер на 300 лв,начиная от 13.06.2019 г. /една година назад от датата на предявяване на иска/,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.Сочи се като основание за получаване на издръжка фактът,че след навършване на пълнолетие ищецът продължава обучението си във висше учебно заведение,но не е в състояние да се издържа сам от собствено имущество и доходи,а ответникът е достатъчно материално обезпечен и може да дава исканата издръжка без особени затруднения.
С атакуваното решение БРС е отхвърлил иска изцяло,приемайки,че даването на издръжка от ответника представлява особено затруднение за него предвид недоброто му финансово състояние и задължението му за издръжка към още две ненавършили пълнолетие деца.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на компетентния първоинстанционен съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.То е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:
Съгласно справката от НБД „Население“ на лист
70 от делото на БРС и удостоверението за родствени връзки на лист 75 от делото на БРС изх.№079/03.08.2020 г.,издадено от Община-гр.Б.,ответникът Ю.Ц.Н. е баща на ищеца,който на 07.05.2018 г. е навършил пълнолетие и понастоящем е на 20 години.Не е спорно по делото,а е видно и от уверение №19/10.07.2019 г.,издадено от СУ „Св.Климент Охридски”-гр.София /на лист 11 от делото на БРС/,че през учебната 2019/2020 г. пълнолетният ищец Р.Н. е записан като студент редовна форма на обучение в първи курс на специалност „Право” в горното висше учебно заведение.Не е спорно между страните,че ищецът не е прекъсвал и продължава обучението си във висшето училище и в хода на настоящото дело.Така към датата на предявяване на иска /16.06.2020 г./ същият учи редовно във висше учебно заведение и все още не е навършил пределната по чл.144 от СК 25-годишна възраст.За да е основателен предявеният иск за издръжка,е необходимо да са налице кумулативно всички предпоставки на разпоредбата на чл.144 от СК,едната от които вече е установена,а именно редовното обучение на пълнолетния претендиращ издръжка във висше учебно заведение при ненавършена от него все още 25-годишна възраст.Нужно е освен това ищецът да не е в състояние да се издържа от собствени доходи или от използване на свое имущество,като ответникът-негов баща следва да може да дава издръжка без особени затруднения.
Няма доказателства по делото ищецът Р.Н. да притежава недвижимо или движимо имущество на значителна стойност,от което би могъл да реализира доходи.Същият е депозирал декларация под страх от наказателна отговорност,че притежава единствено 1/2 ид.ч. от апартамент по силата на дарение от негова баба,която обаче живеела в имота при запазено право на ползване,като от последното следва,че ищецът не би могъл да реализира доходи от този имот напр. под формата на наемна цена.Същевременно ищецът има значителни разходи по издръжката си като студент.Заплаща 400 лв семестриална такса за обучението си /така фискални бонове на лист 6 от делото на БРС/.Според договор за наем от 02.09.2019 г. заплаща по 300 лв наемна цена за квартира,наета от него и още двама души /общо договорена наемна цена за тримата 900 лв/.Нужни са му парични средства и за закупуване на учебни пособия и материали,за храна,облекло,транспортни разходи и пр.
Ответникът Ю.Ц.Н. е управител и едноличен собственик на капитала на „Дейзи“ ЕООД,като същият депозира удостоверение №1/23.06.2020 г.,подписано от самия него като ръководител,сочещо,че през периода юни 2019-септември 2019 г. е реализирал брутен доход в размер на 560 лв,а през периода октомври 2019 г.-май 2020 г.-в размер на 0 лв.Посоченото удостоверение е частен свидетелстващ документ,изхождащ от ответника и удостоверяващ изгодни за него факти,поради което не се ползва със задължителна за съда материална доказателствена сила.Той няма никаква доказателствена сила,поради което достоверност на отразените в него доходи не може да бъде възприета от съда.През визирания в удостоверението период ответникът е продължил да заплаща издръжка на непълнолетното си дете от предходен прекратен брак Б. Ю.Н. на 16 години понастоящем /брат на ищеца/ в размер на 250 лв месечно /така представени от самия ответник платежни нареждания на листи 52,53,54,55,56,57,58,59,60,61,62 и 63 от делото на БРС/,като е издържал и третото си малолетно дете К. Ю. Н. на 9 години понастоящем,с което не е спорно,че живее в едно домакинство.Освен това е отделял суми и превеждал такива на пълнолетния ищец /така 120 лв за абитуриентски бал според преводно нареждане от 24.06.2019 г. на лист 37;100 лв такса за университет според преводно нареждане от 08.07.2019 г. на лист 38;по 300 лв месечно през периода 03.09.2019 г.-10.03.2020 г. според преводните нареждания на листи 40-44 от делото на БРС/.Очевидно въпреки декларираните през този период доходи на ответника от 560 лв и 0 лв месечно същият е имал достатъчно средства да осигурява издръжка и на трите си деца.Последното е индиция,че отразеното в цитираното удостоверение №1/23.06.2020 г. не отговаря на действителните доходи,с които ответникът разполага.Същият след прекратяване на брака му с майката на ищеца Д.Р.С.се е разпоредил чрез покупко-продажби с цялото си налично недвижимо имущество в полза на своя баща Ц.И.Н. /така нотариален акт №16/2015 г. на лист 106 и нотариален акт №15/2014 г. на лист 108 от делото на БРС/ и към настоящия момент не притежава такова /в тази насока писмо и удостоверение за декларирани данни на Община-гр.Б. на листи 81 и 82 от делото на БРС/.Същият не притежава и МПС на значителна стойност.Въпреки че се е погрижил имущественото му състояние да изглежда тежко,ответникът все пак развива търговска дейност като управител и собственик на посоченото ЕООД и не оспорва,че стопанисва заведение за обществено хранене в с.К. и очевидно от тази дейност реализира достатъчно доходи,чрез които успява да издържа себе си и да осигурява издръжка на двете си ненавършили пълнолетие деца /Б. и К./,както и да заделя средства за пълнолетния си син Р..Представените отчет за приходите и разходите за 2019 г. и годишна данъчна декларация за 2019 г. на „Дейзи“ ЕООД не сочат някакви значителни печалби на управляваното от ответника дружество,като дори и да е налице неразпределена печалба по сметки на дружеството,както твърди ищецът,тези средства са формално част от капитала на дружеството и нямат пряка връзка с доходите на ответника като физическо лице,което е задължено за издръжка.В този смисъл съдът не следва да обсъжда и да се ръководи от тези декларирани доходи.Факт е обаче,че ответникът с оглед извършените от него плащания в полза на децата си Б. и Р. сам опровергава съдържанието на подписаното от него удостоверение за доходи за периода юни 2019 г.-май 2020 г.Действително през периода след 13.03.2020 г. до настоящия момент с оглед пандемичната обстановка в страната и ограничителните мерки заведенията за обществено хранене не работят постоянно и оборотът им страда,но в случая следва да се отчете,че ответникът стопанисва заведение в с.К.,което населено място е туристическа дестинация,и обикновено работи и реализира оборота си през летния туристически сезон,а през същия,както през 2020 г.,така ще е и през настоящата 2021 г.,значителни ограничения в работата на курортните места няма.Дори напротив държавата се грижи да поддържа туристическата дейност и с оглед стимулиране на туризма отхлабва ограничителните мерки през летния период.В този смисъл все пак съществува възможност ответникът да реализира печалба,дори и в намален обем спрямо предходни години,от дейността на управляваното от него дружество,която би могла да му бъде разпределена като съдружник в това дружество.Освен това като физическо лице същият е работоспособен,няма данни да има здравословни проблеми и би могъл да реализира доходи от трудова дейност поне в размер на средната за страната работна заплата.Въпреки че осигурява издръжка на още две деца,същият би могъл да заделя парични средства в размер на 200 лв месечно за издръжката на пълнолетния си син Р..Следва да се има и предвид,че същият не е единственият родител,който носи тежестта да осигурява издръжката на непълнолетния Б. и малолетната К..Децата имат и втори родител /техните майки/,който също следва да участва в набирането на средства за тази издръжка.
Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dfdbab10-4337-4ef4-8893-0158826e96b9