Решение № 1116 от 31.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. Варна, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Ж. при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100501682 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 58639/30.06.2025 г. от „КИБЕРГЕНИЙ“ ЕООД, ЕИК 206601020, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Панагюрище“ № 4, срещу Решение № 2084/06.06.2025 г., постановено по гр. д. № 9487/2024 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено, че въззивникът дължи на А. К., с ЛНЧ:

**********, с адрес: ******************, сумата от 4000.00 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 20.08.2023 г. с падеж 20.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК - 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за парично задължение по чл.

417 от ГПК № 2690/22.05.2024 г. по ч. гр. д. 5935/2024 г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът счита, че от приложения по делото баланс на дружеството не можело да се направи извод, че същото е изпитвало затруднения при изплащане заплатите на служителите си. Сочи, че дружеството разполагало с 34000.00 лева в активи и 22000.00 лева в задължения. Твърди, че били представени платежни ведомости, в които служителите му се разписвали срещу получена заплата. Не било доказано и взето решение на едноличния собственик на капитала за изтегляне на заем с 1 аргументи, че такъв не бил осчетоводяван, като показанията на свидетелката, по отношение на която твърди заинтересованост от изхода на спора, били неверни. Св. Р., поради наличието на противоречия с едноличния собственик на капитала – настоящият управител Д.К. досежно управлението на дружеството, била изключена като управител на дружеството на 28.09.2023 г.

По посоченото освобождаване на управителя бил постановен отказ от Агенция по вписванията, като на 11.10.2023 г. била заличена в ТР като управител на дружеството. На следващо място, излага, че записът на заповед и договорът за заем не били подписани на 20.08.2023 г., както и че въззивникът не е получавал сумата от 4000.00 лева. По отношение на свидетелските показания, събрани от първоинстанционния съд чрез разпита на св. Р., счита, че същите били изложени единствено в подкрепа на ищцовата теза, с което били създадени противоречия. Не отрича съществувала комуникация с насрещната страна за доброволно уреждане на отношенията. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 66008/25.07.2025 г., в който насрещната страна А. К. оспорва наведените от въззивника твърдения за неправилност на първоинстанционното решение. Счита за доказано по спора, че процесният запис на заповед бил съставен по повод сключен между страните договор за заем. Твърди като установено обстоятелството, че сумата от 4000.00 лева била предадена на дружеството. Сочи кореспонденция по Viber като аргумент за извънсъдебно признание на задължението от страна на въззивника.

Констатирано било по делото и че търговецът не водил редовно счетоводство за ежемесечните си приходи и разходи, като твърди, че с цел покриване заплатите на служителите си били сключвани договори за заем поради финансови затруднения. Твърди, че представените платежни ведомости не били надлежно изготвени. Искането е за потвърждаване на решението и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, се представлява от адв. Д. К., която поддържа въззивната жалба. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В депозирана молба вх. № 29585/15.10.2025 г. изразява становище по хода на делото и поддържа първоначално отправените си искания. Представя списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А.

К. срещу „КИБЕРГЕНИЙ“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 4000.00 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 20.08.2023 г. с падеж 20.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК - 16.05.2024 г. до 2 окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2690/22.05.2024 г. по ч. гр. д.

5935/2024 г. по описа на ВРС.

Ищцата твърди, че между нея и ответната страна е възникнало валидно правоотношение по силата на издаден запис на заповед от 20.08.2023 г. с падеж 20.12.2023 г., който запис на заповед бил редовен от външна страна и подлежал на изпълнение. По силата на така издадения запис, ответникът се задължил да заплати на ищцата сума в размер на 4000.00 лева. Уговореният падеж на издадения запис настъпил, но липсвало изпълнение на посоченото задължение. Издаденият в полза на ищцата запис на заповед отговарял на изискванията на чл. 535 ТЗ, поради което и същият подлежал на изпълнение.

Относно претенцията си ищцата подала заявление по чл. 417 ГПК и в РС Варна било образувано ч. гр. д. № 5935/2024 г. по описа на ВРС, по което била издадена заповед за изпълнение против ответното дружество. Последното депозирало възражение против така издадената заповед за изпълнение, което обусловило и правния интерес на ищцата да предяви настоящата претенция.

В хода на делото, по повод твърдения на ответника, че записът на заповед обезпечава задължение по договор за заем, ищцата потвърждава това обстоятелство. Твърди, че е бил сключен такъв валиден договор за заем на 20.08.202 г., съгласно който ищцата предоставила на ответника в заем сумата от 4000 лв. и последният имал задължението да ги върне. Отправено е искане за уважаване на предявените искове.

В подадения от ответната страна отговор на исковата молба се сочи, че ответникът оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че представеният запис на заповед няма самостоятелна функция, а е обезпечение по договор за заем от 20.08.2023 г., сключен между страните, съгласно който записът на заповед следвало да се издаде от заемодателя. Ответникът до началото на февруари 2024 г. не разполагал с информация за такъв подписан договор за заем и съпровождащия го запис на заповед. Посочената по записа на заповед сума не била постъпвала в дружеството, не била използвана за заплащане на задължения на дружеството, нито била заприходена в счетоводството на дружеството. Ответникът нямал нужда от вземане на заем, нямало решение на едноличния собственик за вземане на заем, а договорът бил подписан от бившата управителка, която била заличена като управител на дружеството на 11.10.2023 г. Също така ответната страна твърди, че договорът за заем не е подписан на 20.08.2024 г. между настоящия управител Д.К. и подписалото договора и записа на заповед лице Л. Р. съществували противоречия по повод управлението на дружеството, което довело на 28.09.2023 г. до изключване на Р. като управител, като на 11.10.2023 г. Л. Р. била заличена от TP като управител. До напускането й не бил представен договор за заем в дружеството, нито била показвана каквато и да е сума, взета в заем. Ответната страна твърди, че договорът е подписан след изключването на Л. Р. като управител, с цел да бъдат създадени неприятности на дружеството. Отправил е искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните 3 предели на въззивното производство, очертани с жалба, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Основателността на предявения главен иск предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валиден менителничен ефект /запис на заповед/, отговарящ на изискванията на чл. 535 от ТЗ и задължаващ ответника, както и наличието на валидна облигационна връзка между страните по договор за заем с предаване на процесната сума на заемополучателя и настъпване на падежа за нейното връщане, която е била обезпечена с посочения запис на заповед.

Представен е по делото и запис на заповед от 20.08.2023 г., съгласно който издателят „КИБЕРГЕНИЙ“ ЕООД се задължил безусловно да заплати на поемателя – А. К. сумата от 4000.00 лева с посочен падеж на плащане 20.12.2023 г. Записът на заповед е издаден без протест и без разноски.

Страните не спорят, че записът на заповед е издадена именно като обезпечение на сключен между страните договор за заем.

За установяване факта на възникнала облигационна връзка между страните по делото е представен договор за заем от 20.08.2023 г., съгласно който въззиваемата страна, в качеството й на заемодател, се задължила да предаде на заемополучателя в срок до 20.12.2023 г. сумата от 4000.00 лева.

Установява се по делото, че към 20.08.2023 г. – дата на сключване на процесния договор за заем и издаването на записа на заповед като управители на „КИБЕРГЕНИЙ“ ЕООД били вписани по партидата му в ТР Л. Н. Р. и Д.А.К.. Установява се и, че на 11.10.2023 г. по партидата на дружеството били вписани промени в обстоятелствата във връзка с представителството и собствеността на капитала на дружеството, съгласно които като едноличен собственик на капитала и управител бил вписан Д.К..

От събраните по делото доказателства, в частност – показанията на св. Р. се установява, че през лятото на 2023 г., докато същата притежавала качеството „управител“ на въззивното дружество, следвало да изплати заплати на работещи в дружеството работници, като към същия момент били налице финансови затруднения на дружеството. Поради тази причина бил поискан заем от насрещната страна в размер на 6000.00 лева, като вземането в 4 размер на 2000.00 лева е предмет на друго образувано производство. По отношение на сумата от 4000.00 лева заемополучателят обещал, че сумата ще бъде върната през месец 09.2023 г. или най-късно до края на календарната година. В тази връзка именно бил сключен и процесният договор за заем с уговорен падеж на 20.12.2023 г. Свидетелката сочи, че сумата била предадена на представляващата дружеството в брой, поради което същата не била осчетоводена от дружеството.

В проведена между страните кореспонденция се констатира, че са били обсъждани от тях варианти за доброволно уреждане на отношенията им, като споразумение впоследствие не било постигнато. Представен е и счетоводен баланс на въззивника към 31.12.2023 г., отразяващ задължения в размер на 22000.00 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правно основание по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 538, вр. с чл. 535 ТЗ е необходимо ищецът да докаже съществуването на издаден от ответника по делото запис на заповед, съдържащ всички посочени в чл. 535 от ТЗ реквизити, с който е поето задължението да бъде платена на поемателя сума в определен размер, настъпването на падежа на ефекта, както и това, че задължението за плащане по него е възникнало. В конкретния случай това е налице, доколкото представения по делото запис на заповед съдържа всички изискуеми се в чл.