Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 08.06.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 500/2026
Вид
Решение № 159
Подписан
08.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2, изр. първо · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Сливен, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИЛ. БОНЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200500 по описа за 2026 година Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от М. С. Г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против Наказателно постановление № 879690 - F874262/19.03.2026 на Началник на отдел „Оперативни дейности“Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и е наложено на основание чл.

185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС административно наказание „глоба“ в размер на 310 евро.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

Жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв.

А. А., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

За ответника по жалбата, редовно призовани, не се явява представител.

По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната главен юрисконсулт Д.а Ж., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление и моли същото да бъде 1 потвърдено, като се претендират и разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 01.03.2026 г. в 11:10 часа на безстационарен обект - сергия за продажба на мартеници, находяща се в гр. *****, пред бл. 13 стопанисвана от М. С. Г. се установило, че при извършена на същата дата в 11.00 часа контролна покупка от ОП на 1 брой мартеница на стойност 1.00 евро, заплатени в брой от св. Т. С. Б. на длъжност „ старши инспектор по приходите“ в НАП при ЦУ, след приемане на парите от М. С. Г. не бил издаден фискален касов бон, нито ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на проверяващия екип и извършване на проверка, се установило, че в безстационарният обект няма монтирано, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката фискално устройство. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0139325/01.03.2026г., в който жалбоподателката вписала възражения.

На 01.03.2026год. на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F874262 за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.

118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил предявен и връчен лично на жалбоподателката на 01.03.2026год.

Въз основа на съставения акт било издадено наказателно постановление № 879690-F874262/19.03.2026год. от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 310 евро, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателката на 03.03.2026г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от 2 събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля, присъствал при съставянето на акта, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени доказателствения материал по съответния процесуален ред. към

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. На това основание от министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата предвижда, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран 3 пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла н а Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, т.к. в проверявания безстационарен обект е нямало монтирано, въведено в експлоатация и свързано с НАП фискално устройство.

Съдът счита, че следва да посочи и, че провереният безстационарен обект има характеристиките на търговски. Търговски обект по смисъла на пар.

1, т. 41 ДР на ЗДЛС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Не бе оборена констатацията, че при извършваната на 01.03.2026г. проверка е осъществена продажба на 1 бр. мартеница на стойност едно евро.

Така установеното налага извода, че жалбоподателката е била длъжна да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП фискално устройство, съгласно законовите изисквания, поради осъществяваната от нея търговска дейност, но не е сторила това, което е нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. За това нарушение наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, която предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. В изречение второ от цитираната разпоредба е предвидено, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: глоба за физическите лица, които не са 4 търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В случая както в акта, така и в НП наказващият орган не е въвел твърдение, че нарушението води до неотразяване на приходи и в какъв размер. След като наказващият орган не е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то е следвало да бъде приложена санкционна норма на чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал.

1 от ЗДДС, като по- благоприятна за нарушителя. Разпоредбата на чл. 185, ал.

2, изр. второ от ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, предвид по-ниския размер на предвидената санкция за извършеното нарушение.

С оглед изложеното, съдът счита, че НП следва да бъде изменено в частта относно приложимата санкционна разпоредба като я преквалифицира в чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС като намали размера на наложеното наказание глоба. При определяне размера на административното наказание съдът отчете тежестта на нарушението, ниската стойност на покупката, както и наличието на смекчаващи обстоятелствалипсата на данни за други извършени нарушения, в резултат на което съдът счита, че следва да бъде наложена „глоба“ в размер от / 100 евро/ на осн. чл.

185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В този смисъл Решение № 1785/25.09.2025 г. по КАНД № 385/2025 г. на Административен съд Сливен С оглед изложеното по-горе съдът не приема, че се касае за "маловажен случай" на административно нарушение, т.к. нарушението не се отличава от типичните нарушения от този вид. Поради това не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.

При наличието на изменено НП, разноските следва да се разпределят по съразмерност. Жалбоподателката претендира разноски като същата е направила такива в размер на 300 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Следва да й се присъдят разноски, съразмерно на отменената част от НП, а именно 204 евро. Наказващият орган претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 70 евро на 5 основание Наредбата за заплащането на правната помощ, в частност чл. 27е от наредбата, вр. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Следователно следва да му се присъдят разноски, съразмерно на потвърдената част от НП, а именно 23 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 879690-F874262/19.03.2026 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на М. С. Г., ЕГН ********** от гр. ***** за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС е наложено наказание „глоба“ в размер на 310 евро в частта относно приложимата санкционна разпоредба като я ПРЕКВАЛИФИЦИРА в чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 310 евро на 100 евро.

ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН ********** от гр. Сливен да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 23 евро, съразмерно на потвърдената част на наказателното постановление.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на М. С. Г., ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 204 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част на наказателното постановление.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.