Решение № 233 от 24.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Д. като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско дело № 20223100500163 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 10/05.01.2022 г. от Р.Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 4, ап. 13, и ЕК. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ***, партер, в качеството им на длъжници по изпълнително дело № 20118070400206 по описа на ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, рег.

№ 807, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу Разпореждане от 30.10.2021 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство по горецитираното изпълнително дело.

Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото. Сочи се, че след запорни съобщения от 01.06.2018 г. с изх. №№ 8462, 8463 и 8464, следващото изпълнително действие е едва на 08.06.2020 г. – молба от взискателя за насрочване на публична продан. Навеждат се твърдения, че е настъпила перемпция на 01.06.2020 г. и към тази дата изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като за съдебния изпълнител е възникнало задължение за вдигане на всички наложени запори и възбрани до този момент.

Настоява се за отмяна на обжалваното действие и прогласяване на настъпило по право прекратяване на производството по изпълнителното дело.

В законоустановения срок взискателят „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника си Христиана Д., е депозирал писмени възражения, с които оспорва жалбата. Сочи, че запор върху банковите сметки на длъжниците в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Юробанк България“ АД е наложен на 06.06.2018 г., а молбата от взискателя с искане за насрочване на публична продан на процесния имот е изпратена на 05.06.2020 г. чрез лицензиран оператор на куриерски услуги „Български пощи“ ЕАД, като на осн. чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се 1 смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбата е постъпила в съда ведно с копие от изпълнителното дело, като ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, е изложила мотиви, в които счита жалбата за допустима, но по същество неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20118070400206 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, с район на действие Окръжен съд – Варна, е образувано на 12.04.2011 г. по молба от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 121830616, чрез юрисконсулт Анастасия Павлова, за придунително събиране на присъдени вземания по изпълнителен лист от 18.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 463/2011 г. по описа на РС – Варна, ХХ VI състав, с който Р. Д. Д., ЕГН **********, и Е.Д. Д., ЕГН **********, и двамата с местожителство в гр. Варна, ул.

„Ангел Кънчев“ № 20, ет. 6, ап. 50, са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 220 030 Евро – главница, сумата от 15 046,86 Евро - договорна лихва за периода 01.01.2011 г. – 13.01.2011 г., сумата от 12 373,98 Евро – такса за закъснение за горния период, всичките дължими по договор за ипотечен кредит от 18.03.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2011 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до оконачателното изплащане.

Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 194, том I , рег. № 4143, дело № 170 от 2008 г., на 19.03.2008 г. „Банка ДСК“ ЕАД, на основание Договор за ипотечен кредит от 18.03.2008 г., предоставя на Р. Д. Д. и ЕК. Д. Д. кредит в размер на 220 000,00 Евро със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. За обезпечаване на вземането на кредитора - „Банка ДСК“ ЕАД, ипотекарните гаранти Р. Д. Д. и ЕК. Д. Д. учредяват договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД върху следния свой недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба в условията на СИО, а именно: вилно място, находящо се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, местност Траката, ул. „8-ма“ № 106, цялото с площ от 569 кв. м по представената скица, а по предходен документ за собственост – 600 кв. м, съставляващо поземлен имот № 3303, заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се по акт за узаконяване от две жилища на две нива със ЗП 120 кв. м.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ за събиране на вземането на банката извършване на всички изпълнителни действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Поискани са и налагане на запор: върху банковите сметки на длъжниците; върху вземанията на длъжниците от трети лица; върху дружествени дялове – собственост на длъжниците в търговски дружества; върху ценни книжа – собственост на длъжниците; върху парични влогове – собственост на длъжниците; върху всякакви моторни превозни средства – собственост на длъжниците, в т. ч. и земеделска техника, след което да бъде извършен опис и продажба на същите; върху движими вещи – собственост на длъжниците, след което да бъде извършен опис и продажба на същите; налагане на възбрана върху недвижими имоти – собственост на длъжниците, след което да бъде извършен опис и продажба на същите.

С разпореждането на ЧСИ от 12.04.2011 г. за образуване на изпълнително дело е разпоредено да бъде наложена възбрана върху недвижимите имоти - собственост на длъжниците, ипотекирани в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, да се насрочи опис и оценка на същите с покани за доброволно изпълнение, последните да бъдат връчени ведно с изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, да се направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците в НОИ, АВ, ТР, КАТ.

Видно от Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1935/14.03.2011 г. до Е.Д., същата е връчена на 27.04.2011 г. на Добринка Д. – свекърва. Видно от копие от Разписка, в обстоятелствата при които е залепено уведомлението до Р.Д., е посочено, че бащата на 2 последния е уведомен на 05.05.2011 г. за насрочения опис.

С цел удовлетворяване паричните притезания на взискателя и по повод направено от същия искане, органът по принудителното изпълнение е предприел редица изпълнителни действия – запор на банкови сметки, запор на МПС, описи, оценки, поредица от публични продани, обявени за нестанали, с изключение на последната проведена такава.

Видно от молба вх. № 4095/27.03.2018 г., със същата взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е направил искане за предприемане на следните изпълнителни и обезпечителни действия: да бъде наложен запор върху установени банкови сметки на длъжниците, върху трудовите им възнаграждения, върху притежаваните от тях дружествени дялове, както и МПС.

От данните по изпълнителното дело се установява, че на 1.06.2018 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника Р.Д. - до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, и на длъжника Е.Д. - до „Юробанк България“ АД, и запорно съобщение за запор на трудовото възнаграждение, както и на всякакво друго възнаграждение по граждански или други видове договори на длъжника Е.Д. – до „Ай Пи Джи“ ЕООД. Връчването на запорните съобщения се удостоверява с печат с вх. № 00145190/06.06.2018 г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД; с печат с дата 06.06.2018 г. на деловодството на „Юробанк България“ АД; с разписка от дата 07.06.2018 г. на гърба на съобщението до „Ай Пи Джи“ ЕООД с положен подпис лично от Е.Д..

Видно от молба вх. № 7430/08.06.2020 г., със същата взискателят „Банка ДСК“ ЕАД прави искане за насрочване на нова продан. На гърба на молбата с ръкописни букви е отбелязано, че пощенското клеймо на „Български пощи“ е от 05.06.2020 г. – с обикновено писмо. По изпълнителното дело не е наличен плик с пощенско клеймо.

Видно от Решение № 1487/14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 2274/2017 г. по описа на ВРС, VII състав, със същото е прието за установено по отношение на Р. Д. Д., ЕГН **********, и ЕК. Д. Д., ЕГН **********, че Денислав Радославов Д., ЕГН **********, е собственик на 1/3 ид. ч. от вилно място с идентификатор ***, находящо се в гр.

Варна, район „Приморски“, местност Траката, ул. „8-ма“ № 106, с площ от 590 кв. м, ведно с изградената в имота жилищна сграда, съставляваща две жилища на две нива със ЗП 120 кв. м и РЗП 191 кв. м с идентификатор 10135,2520.1949.1.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че състоялата се от 26.03.2021 г. до 26.04.2021 г. публичната продан на 2/3 ид. ч. от процесния имот при начална цена 70 000 лева е приключила с постановление от 11.05.2021 г. за възлагане на имота на купувача „Изгрев 5000“ ООД, ЕИК 206381058. На 21.05.2021 г. по изпълнителното дело е предявено разпределение. Срещу изготвеното постановление за възлагане на недвижимия имот е постъпила жалба вх. № 5360/26.05.2021 г. от длъжниците. С Определение № 2700/29.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1724/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдено с Определение № 533/25.11.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 544/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, жалбата е оставена без разглеждане.

С молба вх. № 10801/23.09.2021 г. по регистъра на ЧСИ длъжниците Р.Д. и Е.Д. правят искане ЧСИ да постанови прекратяване на изпълнителното дело към дата 01.06.2020 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С разпореждане от 30.10.2021 г. ЧСИ отказва прекратяване поради липса на основания за перемпция. За отказа длъжниците са уведомени с писмо изх. № 18474/16.12.2021 г., връчено им лично на 29.12.2021 г.

На 05.01.2022 г. длъжниците Р.Д. и Е.Д. са депозирали по регистъра на ЧСИ жалба до Окръжен съд – Варна.

Подадената жалба е процесуално допустима – жалбоподателите са длъжници в изпълнителното производство, поради което същите са легитимирани да обжалват издаденото от съдебния изпълнител постановление. Правото си на жалба същите са упражнили в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, като изложените в жалбата оплаквания касаят отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело и попадат в предметния обхват на обжалването по чл. 435, ал. 2, т. 6, изр. 2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда в тази 3 насока са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Предвид становището в мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в този случай т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Като изпълнителни действия, които прекъсват давността, са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В жалбата се навежда, че изпълнителни действия в конкретния случай не са извършвани за периода от 01.06.2018 г. до 08.06.2020 г., като към 01.06.2020 г. изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК

Видно от материалите по делото, на 1.06.2018 г. ЧСИ е изпратила запорни съобщения до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Юробанк България“ АД и „Ай Пи Джи“ ЕООД, като същите са връчени на 06.06.2018 г. – на двете банки, и на 07.06.2018 г. - на „Ай Пи Джи“ ЕООД. С чл. 450, ал. 3 ГПК е уредено, че запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507 (в този смисъл и Решение № 4/16.06.2017 по дело № 3129/2015 на ВКС, ТК, II т.о.). Т.е., датата на последното извършено изпълнително действие е не 01.06.2018 г., както навеждат длъжниците, а 07.06.2018 г.