Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2282 от 11.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61016/2023
Вид
Решение № 2282
Подписан
11.02.2025
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 230, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110161016 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба от „М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В....., представлявано от управителя М. Р.

М., чрез адв. Д. срещу Д. К. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес.тр. С.... и Д. Е. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С...., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответниците дължат в условията на солидарност сумите както следва сумата от 10 680,47лв., представляващи обезщетение за причинени щети на автомобила, сумата от 156,47лв. за липсваща полица за застраховка „Гражданска отговорност“; сумата от 156, 47лв. за липсващ знак за технически преглед; сумата от 97,79лв. за силно замърсен интериор на лекия автомобил; сумата от 190,08лв. за липсващо гориво - 54 литра по 3,52лв. всеки; сумата от 29,34лв., представляваща административна такса за липсващо гориво; сумата от 25,48лв. за посещение и транспортиране на автомобила 26 км. по 0,98лв.; сумата от 97,79лв. - административна такса; сумата от 8504,64лв., представляваща неустойка за периода от 14.12.2022 до 15.05.2023г. от невъзможността за използване на лекия автомобил в предмета на дейност на наемодателя;

За сумите е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26539/2023г. по описа на СРС 168 състав.

Ищецът поддържа, че на 08.12.2022г. в офис на ищцовото дружество в 1 гр. София е бил сключен договор за наем на автомобил марка „Хюндай“ модел „Туксон“ и Рег.№******** за срок от 5 дни с дата на връщане 13.12.2022г. Автомобилът е бил нает от ответника Д. К. Д., който е бил вписан в договора за наем като Наемател и е бил запознат с всички условия на договора, както и общите условия към него. Като Картодържател в договора за наем е вписан втория ответник Д. Е. Н., с ЕГН **********, който е предоставил депозит в размер на 1000,00лв., който да гарантира добросъвестното изпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл.4 от Общите условия към Договора за наем, Картодържателят е и солидарно отговорен е Наемателя и гарантира изцяло изпълнението на Наемателя по договора. За да удостовери съгласието си, както с предоставянето на /депозита, така и със солидарната отговорност, Картодържателят също е подписал Договора за наем и общите условия към него пред служител на наемодателя. Наемателят не е върнал автомобила на датата, на която е следвало да го стори – 13.12.2022г. Вечерта на 13.12.2022г., Д. К. Д. се е свързал с представител на дружеството и е поискал да продължи срока на наемане на лекия автомобил. Указано му било да заплати сумата от 172,66лв. за поискания от него срок за продължаване от два дни и той го е сторил, като е следвало да върне същия на 15.12.2022г. до 18:15ч. На 14.12.2022г., с обаждане от полицията, дружеството-наемодател е уведомено, че документите на автомобила, предмет на договора между М. ЕООД и Д. К. Д., са открити в друг автомобил, който е бил намерен изоставен в Бургас. След проверка на GPS проследяващата система в автомобила сме установили, че същият се намира на ул. Й. Йовков в гр. София. През деня на 15.12.2022г, наемателят е поискал по телефона ново продължаване на срока на действие на договор, но такова му е отказано. На 15.12.2022г. отново е установено, че автомобилът се намира на ул. Й. Йовков в гр. София и служител на М. ЕООД е посетил местоположението на автомобила и е установил, че автомобилът е с множество щети, силно замърсен и с липсващо гориво. Веднага е сигнализирал на телефон 112. Също така е подадена жалба в 4 РПУ- София.

Автомобилът е транспортиран посредством платформа до офиса на фирмата.

Осъществен е нов контакт с Д. К. Д., който е съобщил, че е оставил документите и ключовете на свой познат, тъй като му се наложило да замине.

След многократни разговори с посоченото лице за контакт, на 16.12.2022г. в офиса на дружеството в гр. София е дошъл трети човек, който се е представил като Г. и е предал ключовете и част от документите на автомобила. Липсвали са знак за технически преглед и полица за застраховка „Гражданска отговорност“. Г. е казал, че не знае къде е автомобилът , а само е помолен от приятел на Д. К. Д. да предаде ключовете и документите. Самият наемател или третите лица, посочени от него за контакт са отказали каквото и да е съдействие по предоставяне на допълнителна информация затова как и при какви условия лекият автомобил е претърпял щетите, не е изготвен и предаден протокол за ПТП, на практика дружеството - наемодател е било в невъзможност да опише подробности по настъпване на щетите, заради което е получил и отказ от застрахователя за репариране на същите. Сочи че съгласно договора за наем. Сочи че за нанесените щети по автомобила е изготвена 2 автотехннческа експертиза от Д. А. ЕООД, съгласно която щетите са в размер на 10680,47 лв. За липсващите документи и замърсения интериор Д. К. Д. дължи неустойка съгласно ценоразписа по чл.29 от общите условия към договора. Ответниците дължат неустойка и за липсващото гориво и за транспортиране на автомобила. Ответниците дължат и неустойка за престой на автомобила, предвид необходимостта от ремонт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Е. Н. депозира отговор на исковата молба, чрез адв. И. Й., с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи че претенцията е недоказана по основание и размер оспорва наличието на солидарна отговорност.

В установения срок е постъпил отговор и от назначения особен представител на Д. К. Д.. Оспорва исковете сочи че договорът е недействителен поради наличие на неравноправни клаузи по договор сключен с потребител. Оспорва автомобилът да е реално предаден на ответника.

Оспорва размера на вредите.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 121 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.

По отношение на исковете с правна квалификация, чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета (чл. 230, ал. 1 ЗЗД), а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря (чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 4-то ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемопредавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние.

Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова.

3

За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на облигационно отношение между ищеца и ответника, породено от сключен договор за наем; че ответникът, в качеството си на наемател, с поведението си е причинил виновно вреди по отношение на вещта, предмет на договора за наем, както и какъв е размер на причинените вреди.

От представения по делото договор за наем заедно с общите условия и от свидетелските показания на разпитания в проведеното по делото открито съдебно заседание е видно, че между ищеца в качеството му на наемодател и ответника Д. К. Д. в качеството му на наемател било налице договорно правоотношение от дата 08.12.2022 г. по силата на който ищецът предоставил за възмездно ползване на ответника на лек автомобил марка „Хюндай“ модел „Туксон“ и Рег.№******** за срок от 5 дни с дата на връщане 13.12.2022г., в офис на дружеството наемодател.

От свидетелските показания на разпитания в хода на производството свидетел се установява, че договорът бил продължен с още 2 дни до 15.12.2022г.

Не се спори по делото, и се установява, от свидетелските показания на допуснатия на ищеца свидетел, че процесният автомобил бил предаден на ответника. Същото се установява и от представения приемо-предавателен протокол с който автомобилът бил върнат на ищеца.

По делото се установява от разпита на свидетеля и от представения приемо-предавателен протокол, както и от удостоверението издадено от СДВР към МВР че автомобилът бил върнат с увреждания по предната част – (калници, броня, преден капак), предната дясна врата, джантите и интериора,.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря.

Следователно вината на наемателя се предполага /арг. от чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/, като от страна на ответника по делото не е било проведено обратно доказване.

Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че повредите на автомобила са били причинени от ответника по време на действието на наемното правоотношение, поради което при наличието на останалите предпоставки по горепосочения законов текст същият дължи обезщетение на наемодателя.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като пълно подробно и безпротиворечиво се установява, че взъстановителната стойност на автомобила по средни пазарни цени възлиза на 10 421,28 лв. лева с ДДС.

Доколкото в случая се претендира обезщетение в размер на 10680,47 лева, но искът следва да бъде уважен до размера на действителната стойност 4 на вредите съгласно заключението - 10 421,28 лв. лева с ДДС и отхвърлен за разликата.

По отношение на солидарната отговорност на Д. Е. Н..

Съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните, както и че разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори. Разширително тълкуване на чл. 121, ал. 1 ЗЗД е недопустимо предвид изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за разделност на дълговете.

На първо място следва да се държи сметка че договорът е подписан подписан и от ответника Д. Е. Н. в качеството му на картодържател, предоставил депозит в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 4 от общите условия, когато в договора е вписано трето лице различно от основния и допълнителните шофьори се вписва като картодържател, който е солидарно задължен и гарантира задълженията на наемателя.

При това положение съдът намира, че е налице солидарна отговорност на Д. Е. Н. във връзка с договора за наем на автомобил.

Ето защо искът по чл. 233, ал.1 изр.2 ЗЗД се явява основателен и по отношение на втория ответник до посочения по-горе размер.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Според, ал. 2 на цитираната норма, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.