Определение № 3631 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3631 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110155119 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Е. П. М. срещу С.П.Г.К.Е., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата 8960,33 лева, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.2023 г. до 05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 495 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.07.2025 г. до 14.12.2025 г.; сумата 8806,09 лева представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2022 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 1913,55 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.01.2023 г. до 14.12.2025 г. включително; сумата 10428,54 лева представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за задържане на трудовата му книжка за периода от 01.06.2025 г. до 01.09.2025 г., а при условията на евентуалност, сумата от 10428,54 лева, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за невписване на прекратяването на трудовия договор по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за периода от 01.06.2025 г. до 01.09.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 187,50 лева, представляваща дължима и неизплатена сума за представително облекло за 5 месеца за периода от 01.01.2025 г. до 30.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за назначаване на експертиза, както и искане по чл. 190 ГПК.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба.

Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.

По направените доказателствени и други искания:

1

Исковата молба е допустима и редовна. Представените с нея и с отговора документи следва да бъдат приети като доказателства. Искането за задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи е неоснователно, тъй като има за цел установяване на безспорни между страните факти. Искането за назначаване на експертиза също е неоснователно, тъй като поставените въпроси са с юридически, а не със счетоводен характер.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09март 2026 г. от 10:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства, така, както да описани в тях.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи преписи от находящи се у него документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по искова молба от Е. П. М. срещу С.П.Г.К.Е., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата 8960,33 лева, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.2023 г. до 05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 495 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.07.2025 г. до 14.12.2025 г.; сумата 8806,09 лева представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2022 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 1913,55 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.01.2023 г. до 14.12.2025 г. включително; сумата 10428,54 лева представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за задържане на трудовата му книжка за периода от 01.06.2025 г. до 01.09.2025 г., а при условията на евентуалност, сумата от 10428,54 лева, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за невписване на прекратяването на трудовия договор по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за периода от 01.06.2025 г. до 01.09.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 187,50 лева, представляваща дължима и неизплатена сума за представително облекло за 5 месеца за периода от 01.01.2025 г. до 30.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2025 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на основание трудов договор на длъжност “старши учител по математика”, като изпълнявал и длъжноста „класен ръководител“.

Трудовото му възнаграждение възлизало на 1533 лева за месец за периода от 01.09.2022 г. до 31.12.2022 г., 1736 лева за периода от 01.01.2023 г. до 2

31.12.2023 г., 1911 лева за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2025 г. и 2198 лева за периода от 01.02.2025 г. 30.05.2025 г. Съгласно колективен трудов договор му се дължали 50 лева месечно за изпълнението на длъжността „класен ръководител“. Твърди, че за процесния период ответникът не му бил изплащал трудово възнаграждение за клас прослужено време, както и за изпълнението на длъжността „класен ръководител“. Освен това правел неосновани удръжки от заплатата му. Общата стойност на неизплатените възнаграждения възлизала на 8806,09 лева. Дължал и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1913,55 лева. На следващо място ищецът твърди, че ответникът не му бил заплатил обезщетение за неползван платен годишен отпуск от общо 93 дни за периода от 01.01.2023 г. до 30.05.2025 г. в размер на общо 8960,33 лева.

Дължал и мораторна лихва върху тази сума в размер на 495 лева. На следващо място ищецът твърди, че ответникът неправомерно задържал трудовата му книжка, поради което му дължал обезщетение в размер на 10428,54 лева. На последно място ищецът твърди, че ответникът му дължал сумата от 187,50 лева – сума за облекло за първите пет месеца на 2025 г. Моли съда да осъди ответника да му заплати тези суми. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактите, че ищецът е бил негов служител на длъжност “старши учител по математика”, като изпълнявал и длъжноста „класен ръководител“, размера на трудовото му възнаграждение, прекратяването на трудовото правоотношение на 30.05.2025 г., задържането на трудовата книжка. Оспорва останалите твърдения в исковата молба. Счита, че допълнителните възнаграждения от 50 лева месечно били неправилно изчислени по размер, а освен това и недължими. Удръжките от заплатата били законосъобразно наложени. Оспорва дължимостта на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 и чл. 226, ал. 1 КТ като излага подробни юридически съображения в тази насока. Счита, че трудовата книжка била законосъобразно задържана. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1 КТ. Съдът обявява за безспорни между страните фактите, ищецът е бил служител на ответника на длъжност “старши учител по математика”, като изпълнявал и длъжноста „класен ръководител“, размера на трудовото му възнаграждение, прекратяването на трудовото правоотношение на 30.05.2025 г., задържането на трудовата книжка. С оглед на това по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът не е длъжен да доказва факти. В тежест на ищеца е да докаже изплащането на възнаграждението. Представени са доказателства за установяване на този факт. По иска с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ, ищецът не е длъжен да доказва факти. В тежест на ответника е да докаже ползването на платения годишен отпуск. Представени са доказателства за установяване на този факт. По иска с правно основание чл.

226, ал. 1 КТ страните не са длъжни да доказват факти.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

3

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4