Решение № 49 от 14.03.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500382 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу решение № 395 от 25.04.2024г. по гр.д. № 111/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и против П. Д. К., В. П. И., двамата от гр.С. и „Агрокас“ ЕООД, гр.С. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 516997,82 лв., както следва: от В. И. – 500 дружествени дяла с равностойност 5000 лв. от капитала на „Агрокас“ ЕООД, 10 дружествени дяла с равностойност 500 лв. от капитала на „Булвек Груп“ ЕООД, 100 дружествени дяла с равностойност 1000 лв. от капитала на „ВС Агро Консулт“ ЕООД, сумата в размер на 65797,82 лв., предоставен заем на „Булвест 77“ ЕАД; от „Агрокас“ ЕООД – недвижим имот в с.Г., Я. област, ПИ № 670 на площ от 355 кв.м., ведно с изградените в имота масивна стопанска сграда-цех на площ от 300 кв.м. и навес от 55 кв.м. с пазарна стойност 72000 лв.; апартамент с идентификатор *** в кв.К., гр..Б, на площ от 92,80 кв.м. с припадащите се общи части от сградата и правото на строеж и пазарна стойност 144000 лв.; недвижим имот в с.К., Я. област, ПИ №466 на площ от 930 кв.м., в едно с изградена в него жилищна 1 сграда от 60 кв.м. и два гаража общо 36 кв.м., с пазарна стойност 45000 лв.; апартамент в гр.Я. с идентификатор *** на площ от 75,25 кв.м.,с прилежащи избено и таванско помещения и пазарна стойност 54700 лв.; лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № * с пазарна стойност 68000 лв.; сумата в размер на 61000 лв., пазарна стойност на продаден апартамент в гр.Я. с идентификатор *** на площ от 66 кв.м. с прилежащи избено и таванско помещения, като в тежест на комисията са възложени съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и незаконосъобразно. Изложени са възражения относно приетото от решаващия съд, че не се установява причинна връзка между процесното имущество и престъплението, за което К. е оправдан с влязла в сила присъда, както и че не следва да се вземат предвид констатациите в ревизионните актове на данъчната администрация. Оспорва се кредитирането на свидетелските показания на Ж. К. и М. М., при игнориране разпоредбата на чл.172 ГПК и възприемането на СИЕ по въпросите на ответниците без излагане на мотиви за това. Възразява се, че при направената от съда преценка за липса на пропорционалност на мярката по конфискация, не е направен задълбочен анализ за вложения смисъл в цитираната практика на ЕСПЧ. Комисията счита, че е осъществила пълно и главно доказване по предявения иск, съобразно указаната от съда доказателствена тежест и специалния ЗОНПИ. Развити са пространни съображения за концепцията на държавата, смисъла, философията и целите на „гражданската конфискация“ в националното законодателство. На следващо място са наведени доводи с подробни мотиви за установено по делото значително несъответствие в имуществото на ответниците над предвидения в закона праг от 150000 лв., което сочи на обосновано предположение, че е налице незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане в полза на държавата. Цитирана е и анализирана съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска изцяло, с последиците за съдебните разноски.

В отговор, ответниците В. И. и „Агрокас“ ЕООД, чрез адв. П. В., оспорват въззивната жалба като неоснователна. Претендират оставянето и без уважение и присъждане на сторените по делото разноски. Досежно необходимостта от наличие на доказана причинно-следствена връзка между имуществото на ответниците и извършено престъпление, въззиваемите се позовават на задължителна съдебно практика на ВКС и ЕСПЧ. По отношение липсата на значително несъответствие е посочено, че първоинстанционният 2 съд е възприел заключение на СИЕ по поставени въпроси от ищеца, а не от ответника. Развити са подробно доводи по съществото на спора с коментар на приложимото в случая българското законодателство и съответствието му с общностното право, като е цитирана съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ.

Подаден е отговор и от ответника П. К., чрез адв. Г. Н., с искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и обжалваното решение бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Посочено е, че при оплакванията си с позоваване на правната уредба и съдебна практика по този вид искове, въззивникът не отчита йерархията на съдебните актове и институциите, даваща предимство на общностното право пред вътрешното законодателство, а първоинстанционният съд правилно е съобразил изискванията на ЕСПЧ за необходимост да се установи причинноследствена връзка между престъплението и активите, подлежащи на отнемане при изследване пропорционалността на намесата в имуществените права на проверяваните лица, изисквана по чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС. Доводите в жалбата, досежно значението в настоящия спор на ревизионните актове, въззиваемият определя като неотносими и извън предмета на спора. Изложени са подробни съображения относно прехвърлителни сделки, фидуциарни по своя характер, по които няма извършено реално плащане, като свидетелските показания в тази насока се подкрепят от писмени доказателства по делото. В заключение, въззиваемият отново се позовава на липса на извършена от него престъпна деятелност, поради което правните доводи във въззивната жалба, изведени от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, са неотносими в разглеждания случай.

Постъпила е и частна жалба от КОНПИ против определение № 1698 от 27.06.2024г., с което е оставено без уважение искането на комисията по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за възложените и в тежест държавна такса и съдебни разноски на ответниците, при неуважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.В.. По отношение на държавната такса комисията се позовава на разпоредбите на чл.154, ал.3 ЗОНПИ, чл.84, ал.1 ГПК и съдебна практика, като счита, че същите обосновават освобождаването и от заплащане на държавна такса. Досежно присъдените разноски за адвокатски хонорар на адв.В. е заявено, че същият е прекомерен, предвид осъществената еднотипна защита по отношение на И. и на собственото и „Агрокас“ ЕООД, а и с оглед обема на извършеното от адвоката процесуално представителство, поради което присъждането на разноски в посочения размер в полза на дружеството и 3 определените за И. в обжалваното определение – 8663,62 лв., се сочи като неоснователно. Претендира отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което искането на комисията по чл.248 ГПК да бъде уважено, като за разноските на ответниците се съобрази разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ, алтернативно – същите да бъдат намалени.

Въззиваемите ответници В. И. и „Агрокас“ ЕООД са подали отговор, с който оспорват частната жалба като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Считат, че на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, комисията дължи заплащане на съответната държавна такса по предявения и отхвърлен иск.

Досежно частта от частната жалба, с която се претендира възлагане на съдебните разноски в тежест на ответниците, е заявено, че комисията не е конкретизирала на кой точно ответник, а по алтернативното искане за намаляване на сумите, не е посочено в какъв размер. Твърди се, че заплатеният от „Агрокас“ ЕООД адвокатски хонорар не е прекомерен, а е под минимума, като общо присъдената сума от 42871,17 лв. съдържа и други разноски – 1000 лв. за СИЕ и 600 лв. за САТЕ, както и начислен ДДС и след приспадане на посочените суми, общо за шестте кумулативно съединени иска срещу „Агрокас“ ЕООД платеният хонорар е в размер на 33016,81 лв., под минималния по съответната наредба – 37716 лв. За присъдените в полза на И. разноски за адвокатско възнаграждение е посочено, че също са под минималния размер от 7513 лв. Оспорено е твърдението в жалбата за еднаква защита на И. и собственото и дружество и осъществено от адвоката незначително по обем процесуално представителство, като са изложени пространни доводи в обратния смисъл.

С определение № 572 от 22.11.2024г. по настоящото дело, исковата молба на КОНПИ е оставена без движение и са дадени указания на ищеца да изложи фактически твърдения за връзка /пряка или косвена/ между процесното имущество и престъплението, по повод на което е образувано производството пред комисията.

В изпълнение на указанията КОНПИ е заявила, че счита исковата молба за редовна и без наличието на връзка между съответното престъпление и претендираното за отнемане имущество.

В отговор, въззиваемият П. К. поддържа всички доводи и възражения, изложени в отговора на исковата молба и в защитата пред първата инстанция, като претендира отхвърляне на исковите претенции.

Отговори са подадени и от „Агрокас“ ЕООД, гр.С. и от В. И., чрез адв.

П. В., според които при липсата на връзка между престъпно поведение на проверяваното лице и процесното имущество, искът следва да бъде отхвърлен 4 изцяло.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими за разглеждане.

По съществото на спора, настоящата инстанция, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното:

С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на КОНПИ против П. К., В. И. и „Агрокас“ ЕООД по чл.153 и сл. ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 516997,82 лв., подробно посочено по-горе. Решаващият съд е приел, че между имуществото и нетния доход на К. и И. липсва значително несъответствие по смисъла на § 5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ, надвишаващо 150000 лв. за целия проверяван период, което изключва образуване на производство по чл.107 ЗОНПИ за отнемане на имущество в полза на държавата. Освен това, липсва причинна връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, послужила като основание за производството по специалния закон.

Така постановеното решение, преценено служебно, съобразно изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявени и допустими искови претенции в редовно развило се съдебно производство.

По правилността на решението:

Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и има правното си основание в чл.153, ал.1, вр. чл.107 ЗОНПИ.

Съгласно посочените текстове, комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Проверка се извършва, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпления, посочени в чл.108, ал.1, както и в случаите по следващите алинеи на чл.108 ЗОНПИ. Според §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имущество и нетен доход, който надвишава 150000 лв. за целия проверяван период.

Съгласно ТР № 4 от 18.05.2023г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021г. на ОСГК, не представлява „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието по §1, т.3 получените от 5 проверяваното лице парични средства с неустановен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежат на отнемане паричната равностойност на получени суми с неустановен законен източник, както и суми от придобитото и в последствие отчуждено или липсващо имущество, за което не е установен законен източник на средства, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.