Определение № 1482 от 13.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. Благоевград, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Атанас Иванов

София Икономова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500862 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от П. Й. Х., ЕГН ********** и С. В. М., ЕГН **********, чрез адв. Н. Х., срещу Решение № 150/ 15.04.2026 г., постановено по гр. д. № 953/ 2025 г. по описа на РС – Петрич, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон, както и за необоснованост.

Наведени са в жалбата оплаквания, че са извършени съществени процесуални нарушения, тъй като съдът е изготвил доклад по делото, който не отговаря на изискванията на чл. 146 ГПК, тъй като не са дадени конкретни указания, че ищците следва да установят факта на приемане на наследството – изрично или чрез конклудентни действия, както и не съдържа указания, че ищците не сочат доказателства за това.

Това възражение е обусловило и искане за допускане на писмени доказателства.

Подддържа се още, че в нарушение на разпоредбите на закона за наследството е постановено обжалваното решение.

1

Поддържа се възражение, че е неправилен извода на съда, че искът по чл. 59 ЗЗД винаги и задължително е обусловен от този по чл. 108 ЗС, както и че за да зашити правото си на собственост, неговия титуляр винаги и задължително следва да стори това по пътя на чл. 108 ЗС, в противен случай рискува или да бъде обвързан от последиците па договор, по който не е страна, или да се лиши от възможността да търси финансово обезщетение от несобственика, който го е лишил за определен период от време от възможността да ползва собствения си имот.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението във всички негови части, като съдът постанови друго такова с което, да уважи исковете.

Във въззивната жалба се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, тъй като чрез устен доклад, несъобразен с изискванията на чл. 146 ГПК, е допуснал съществено процесуално нарушение, като е ограничил защитата на ищеца.

Прави искане за допускане на писмени доказателства – копие от искова молба, протокол за разпределение на дело, удостоверение за висящо дело, поправена искова молба, разпореждане за вписване и извадка от имотния регистър.

По така направеното искане, съдът намира за основателно, тъй като устния доклад по делото не съдържа изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК, тъй като съдът не е дал конкретни указания за кои твърдени факти не се сочат доказателства и не е предоставил възможност на страната във връзка с указанията да предприеми съответни процесуални действия – в случая да посочи доказателства.

Претендира присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.

Поддържа се, че правилно районният съд е стигнал до своите изводи в постановеното от него решение. Сочи се, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. Районният съд законосъобразно е отхвърлил предявените искове по чл. 59 ЗЗД, тъй като по делото не са доказани кумулативните предпоставки за неоснователно обогатяване: ползване на 2 чужда вещ без основание, обогатяване на ответника, обедняване на ищците и пряка връзка между тях. Съгласно чл. 59 ЗЗД връщане се дължи само когато едно лице се е обогатило без основание за сметка на другиго, като това право възниква само когато обеднелият няма друг иск за защита. В случая ответникът е ползвал процесните земеделски земи въз основа на договор за наем от 08.11.2024 г., сключен със съсобственик - В.А.Б., за срок от една стопанска година, като наемната цена е заплатена. Следователно не е налице ползване без правно основание.

Поддържа се, че съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН приемането на наследство може да стане с писмено заявление до районния съдия, а съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме наследството. Следователно качеството „наследник по закон“ и удостоверението за наследници не са достатъчни сами по себе си да установят придобиване на конкретното наследствено имущество, когато правото на собственост се извежда през поредица от наследявания. В първоинстанционното производство ищците основали активната си материалноправна легитимация на сложна наследствена верига: наследяване от Сотир Иванов Беков; последващо наследяване от Мария Кирилова Бекова; наследяване от Валери Николов Димитров; наследяване от Г еорги Сотиров Беков; дарение от С.С.С. на П. Й.

Х.. При такъв фактически състав доказването на правото на собственост не се изчерпва с представяне на удостоверение за наследници. Необходимо е да се установят както наследствените връзки и квоти, така и приемането на съответните наследства, когато именно чрез тях се извежда твърдяното право.

Оспорва като неоснователно е твърдението, че съдът е следвало изрично да укаже отделно доказване на приемането на наследството. В доклада по делото ищците са били задължени да докажат правото си на собственост.

Когато твърдяното право на собственост произтича от наследяване, доказването на приемането на наследството е част от доказването на самото право на собственост, а не самостоятелен, неочакван или външен за спора факт.

Освен това дори да се приеме, че по отношение на част от наследствените права са налице конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН, това не води автоматично до уважаване на исковете по чл. 59 ЗЗД, защото 3 решаващият за спора въпрос е друг: дали ответникът е ползвал имотите без правно основание. Отговорът е отрицателен, тъй като е налице валиден договор за наем за една стопанска година, сключен със съсобственик на земеделската земя.

Представените от въззивниците доказателства не са еднородни по доказателствена сила. Констативните нотариални актове и договорът за дарение имат значение основно за твърдяното приемане на наследството от С.С.С. и за последващото придобиване от П. Х.. Дарението представлява разпоредително действие с твърдяно наследствено имущество и по принцип може да се квалифицира като конклудентно приемане по чл. 49, ал. 2 ЗН, доколкото според практиката на ВКС мълчаливото приемане следва да се изрази в недвусмислени действия, включително действия по прехвърляне на наследствени права.

По отношение на С. М. и М. Д. доказателствата са различни.

Пълномощните и настоящата искова молба сочат заявено намерение да се упражняват права върху наследствено имущество, но самостоятелно имат поограничена доказателствена сила. По-съществено значение би могло да се приеме, че има исковата молба за делба по гр. д. № 972/2025 г., тъй като предявяването на иск за делба представлява активно упражняване на вещни права върху наследствени имоти. Но тези доказателства са представени едва с въззивната жалба и за тях е настъпила преклузия. Тяхната допустимост следва да бъде преценена по правилата за нови доказателства във въззивното производство, които считаме, че не са налице. Дори въззивният съд да приеме, че част от наследствата са приети чрез конклудентни действия, това не разрешава самостоятелно спора по чл. 59 ЗЗД. Остава отделният решаващ въпрос дали ответникът е ползвал процесните имоти без правно основание, при наличие на сключен договор за наем със съсобственик за една стопанска година и заплатена наемна цена.

Поддържа се, че оплакването във въззивната жалба, че договорът за наем, сключен между В.А.Б. и Г. А. Д., не бил противопоставим на въззивниците, тъй като Виолета Бекова притежавала само 1/9 идеална част от имотите, е неоснователно.

Сочи се, че това оплакване противоречи на специалната уредба на чл. 4а ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 4а, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ земеделска земя може да се отдава 4 под наем от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице. Изискването договорът да бъде сключен от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25% идеални части, е предвидено само за договори за наем на земеделска земя със срок над една година - чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ. Процесният договор е за една стопанска година, а не за срок над една година. В договора изрично е посочено: „Договорът се сключва за срок от 1 /една/ стопанска година и влиза в сила от 01.10.2024 г. за 2024/2025 стопанска година “ - Договор за наем от 08.11.2024 г., приложен към Отговора на искова молба. Следователно за този договор не се прилага ограничението по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ относно притежаване на повече от 25% идеални части. Законът изрично допуска земеделска земя да бъде отдадена под наем от съсобственик, когато договорът е за срок до една година.

Оспорва се и възражението за липса на нотариална форма. Съгласно чл.

4б, ал. 1 ЗСПЗЗ писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите, извършено едновременно, се изисква за договори за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година. Процесният договор е за една стопанска година, поради което не е бил необходим нотариално заверен подпис. Същото се отнася и до вписването. Чл. 4б, ал. 3 ЗСПЗЗ предвижда вписване за договори за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година.

Следователно липсата на вписване в службата по вписванията не засяга валидността на договор за една стопанска година.

Оспорва се като неправилно и възражението, че последващите потвърждения от Мария Гадева и Сотир Беков били в ненадлежна форма. Тези потвърждения не са елемент от фактическия състав за валидност на договора.

Договорът е валиден още с подписването му от Виолета Бекова като съсобственик по смисъла на чл. 4а, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Потвържденията имат само допълнително доказателствено значение относно знанието и съгласието на други съсобственици, но не са необходими, за да възникне правното основание за ползване.

Поддържа се, че исковете са предявени по чл. 59 ЗЗД. За да бъде уважен такъв иск, следва да се установи, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищците. В настоящия случай такова неоснователно обогатяване липсва. Сочи се, че ответникът е ползвал имотите на основание договор за наем от 08.11.2024 г., сключен със съсобственик на земеделската земя. Както 5 беше посочено, за срок от една стопанска година чл. 4а, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ допуска отдаване под наем от съсобственик. Сочи се, че ответникът е заплатил уговорената наемна цена. В първоинстанционното производство е приета разписка, според която Виолета Бекова е получила от Г. Д. сумата от 225 лева по договора за наем от 08.11.2024 г. Следователно ответникът не е спестил разход за ползването на земята, а е изпълнил насрещното си задължение по договора. Трето, ако въззивниците считат, че част от получената наемна цена се дължи на тях като съсобственици, това би било вътрешно отношение между съсобствениците и лицето, което е получило наемната цена. Това не превръща наемателя, който е платил наем по валиден договор, в неоснователно обогатено лице. Четвърто, чл. 59 ЗЗД има субсидиарен характер - правото възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Въззивниците не могат да заобиколят вътрешните отношения между съсобствениците чрез пряк иск срещу наемателя, след като последният е ползвал земята по договор, сключен от лице, което законът изрично допуска като наемодател за срок до една година. Пето, по отношение на имота в местността „Мустафин дол“ по делото се установи, че ответникът фактически е обработвал само част от имота, а другата част е била с лозови насаждения, създадени и стопанисвани от друго лице. Това се установява както от свидетелските показания, така и от заключението на съдебната агроикономическа експертиза, възприето от първоинстанционния съд. Ето защо твърдението, че ответникът е ползвал именно притежаваната от въззивниците 1/2 идеална част без основание, остана недоказано.