Решение № 151 от 19.09.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. В., 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20221300500206 по описа за 2022 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Община Д. против Решение №35 от 28.04.22г. по гр.д. №697/21 на БРС. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск .

Счита,че претендираният размер на исковата претенция е неоснователно и силно завишен и не отговаря на практическата и правна сложност на делото,по което ответникът е бил процесуален представител на жалбоподателя.Твърди,че пред общинската администрация не е представян договор за правна помощ и съдействие,а дължимото се търси единствено по съдебен ред.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба С.М. Н. не е подала писмен отговор.В с. заседание чрез процесуалният си представител адв. С. оспорва жалбата и иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като му присъди разноски за настоящата инстанция.

1

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

С.М. Н. е подала заявление по чл.410 ГПК за вземането си срещу Община Д. за сума от 21 100лв. Образувано е гр.д. №598/21 на БРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК и заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред БРС.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът С.М. Н. е искала от съда да признае за установено по отношение на Община Д. ,че има вземане в размер на 21 100лв. главница ,съставляваща неизплатено договорно вземане по договор за правна защита и съдействие,ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.

Пред БРС е установено , че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие №20 от 07.03.2017г.,с който Община Д. е упълномощила адв. С.М. да ги представлява по НОХД№22/2017г. по описа на ОС-М..Договорено е адв. възнаграждение в размер на 21 100лв.,което не е изплатено от Община Д..Представени са 10бр. копия от протоколи от с. заседнание по НОХД№22/2017г. на ОС-М.,от които е видно,че адв. С. се е явявала за Община Д..

БРС е приел иска за доказан за исковата сума и го е уважил като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

От така установената фактическа обстановка е видно,че между страните съществуват облигационни отношения,според които Община Д. е възложила,а адв. С.М. е приела да осъществи правна защита и съдействие ,изразяващи се в процесуално представителство по НОХД №22/2017г. на ОС-М..Така сключеният договор между страните е 2 разновидност на договора за поръчка по чл.280 ЗЗД като ищцата е изпълнила задължението си по договора ,а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати договореното възнаграждение.

Направените възражения за прекомерност на договореното възнаграждение са несъстоятелни и недопустими в производството по чл.422 ГПК.Процесуалната възможност такива възражения да се направят е била в производството по НОХД №22/2017г. на ОС-М. и то от другите страни по делото,а не от упълномощителя по договора за правна защита и съдействиеОбщина Д..Зачитайки свободата на договаряне на страните по договора следва да се приеме,че те са се договорили и са постигнали съгласие адв.

С.М. да осъществи правна защита и съдействие за Община Д. по НОХД №22/2017г. на ОС-М. за сума в размер на 21 100лв.Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение принадлежи на другата страна по делото и то в същото производство,а не извън него.В този смисъл направените пред БРС възражение в производството по чл.422 ГПК са несвоевременни и несъотносими.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК въззивната инстанция не счита за нужно да преповтаря мотивите на БРС,които намира за правилни,обстойни и законосъобразни.

Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените пред въззивната инстанциая разноски в размер на 1200лвадв.възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

№697/21г. на РС-Б.

Решение №35 от 28.04.22г. по гр.д.

Осъжда Община Д.,ЕИК 000159554 ,представлявана от кмета С.С. да заплати на С.М. Н.,ЕГН ********** направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 1200лв.- адв.възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4