Решение № 296 от 16.06.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Търговище, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20263530100121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София, ЕИК:131001375, против Д. Д. П. с ЕГН-********** от гр.Търговище, кв.*************, с която е предявен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за съществуване и дължимост на сумата от 1946.12лв. представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053450639 от 22.05.2023г. сключен с „Ти би Ай Банк“ ЕАД; сумата от 519.75лв. договорна лихва за периода 25.02.2024г. – 09.12.2024г.; сумата от 276.71лв. обезщетение за забава за периода 25.02.2024г. – 12.02.2025г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 147 от 28.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 295/2025г. на РС-Търговище, възразена от длъжницата в срока по чл.414 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 22.05.2023г. между „Ти Би Ай Банк “ ЕАД като кредитор, и Д. Д. П., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 7053450639. С посочения договор е предоставен кредит в размер на 2590.17 лв. / две хиляди петстотин и деветдесет лева и 17 стотинки /, като общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 1

3839.04 лв. / три хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 4 стотинки /.

Същата е следвало да бъде издължена на 24 броя месечни вноски. Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване е до 25.05.2025 г.

Поради неизпълнение задължения за вноски по погасителен план с падежи на 25.02.2024 г.; 25.03.2024 г.: 25.04.2024г. на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 16, т.2 от Договора цялото задължение е обявено за предсрочно изискуемо. Уведомлението, с което задължение е обявено за предсрочно изискуемо е получено от длъжницата на 09.12.2024г.

Договорът за потребителски кредит не е сключен при общи условия, като в самия него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК и всяка от страниците му е разписана от длъжника. Годишният процент на разходите, съгласно чл. 10 от Договора е в размер на 48.94 %. В същия член е упоменато, че при просрочеие от страна на Потребителя, дължимата сума ще бъде увеличена с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15. С чл.

9.4 от договора се предвижда че при просрочие на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Вследствие на неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит, кредиторът „Ти Би Ай Банк " ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя.

Образувано е ч. гр. д. № 295/2025 г. по описа на Районен съд - Търговище, по което съдът е разпоредил в полза на „Ти Би Ай Банк “ ЕАД да се издадат Заповед за изпълнение № 147/28.02.2025 и Изпълнителен лист № 140 /28.02.2025 г.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е образувано изпълнително дело N0 20257690401982 по описа на ЧСИ А. Е. А.-З., с рег. № 769 към КЧСИ.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена. В предоставения срок длъжникът е подал възражение, поради което съдът е дал указания за предявяване на установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК и за „ЕОС Матрикс” ЕАД възниква правно основание за воденето на настоящото производство, в качеството им на 2 цесионер по силата на сключен на 28.07.2025 г. Договор за продажба на вземания (цесия). Съгласно договора между „Ти Би Ай Банк" ЕАД /в качеството на цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с универсален правоприемник „ЕОС Матрикс" ЕАД -"/в качеството на цесионер/, по силата на който „Ти Би Ай Банк" ЕАД е прехвърлило на представляваното от мен дружество портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение №1 към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Предмет на посочения договор за цесия са и вземанията на „Ти Би Ай Банк" ЕАД към Д. Д. П.. С оглед на настъпилото частно правоприемство между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД, кредитор по процесното вземане се явява „ЕОС Матрикс" ЕАД.

На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ЕОС Матрикс” ЕАД е. изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя на посочения от него в сключения договор за кредит адрес. За сключената цесия длъжникът е уведомен с Уведомление Изх. №: МАЗ 00221182/22.10.2025г„ получено на 28.10.2025г.

Молят съда да постановите решение, с което със сила на присъдено нещо, да признаете за установено по отношение на ищеца, че Д. Д. П., ЕГН:

**********, дължи на „ЕОС Матрикс" ЕАД ЕИК 208597211 (като частен правоприемник /цесионер/ на „Ти Би Ай Банк" ЕАД /цедент/), паричните суми, за които са издадени Заповед за изпълнение № 147/28.02.2025 и Изпълнителен лист № 140 / 28.02.2025 г. по ч. гр. д. № 295/2025 г. по описа на Районен съд - Търговище, както следва: 1946,12 лв. - главница, ведно със законна лихва за периода от 26.02.2025г. до изплащане на вземането; 519,75 лв. - договорна лихва за периода от 25.02.2024 год. - 09.12.2024г.; 276,71 лв.обезщетение за забава за периода от 25.02.2024 год. -12.02.2025 г. Претендират разноски в заповедното и настоящото исково производства. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Правят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.

С отговора по чл.131 от ГПК ответницата, Д. Д. П., чрез процесуалният си представител, оспорва исковете по основание и размер. Излага съображения, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. В случая 3 в Договор за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент 34.12 %. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, счита, че Договора за потребителски кредит не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.

Отделно от това, в договор за потребителски кредит и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо допълнителните разходи.

На следващо място счита, в чистата стойност на Договор за потребителски кредит не следва да бъде включена застраховка тъй като липсват доказателства кредитодателя да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице са единствено данни, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на застрахователната премия, която според посоченото в договора е начислена към главницата.

Наред с това, застрахователна премия е следвало да се включат в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, опредЕ. с постановление на Министерския съвет.

4

В тази връзка е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за застрахователна премия и такса експресно разглеждане на документи предвидени в Договор за потребителски кредит се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута опредЕ. с ПМС№426/2014г.

В заключение счита, че с използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В съдебно заседание не се явява.

Депозирала е молба, делото да се гледа в нейно отсъствие.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна: Въз основа на заявление по ч. гр. д. № 295 по описа на РСТ за 2025г. е издадена Заповед № 147/28.02.2025г., с която е разпоредено длъжницата Д. Д. П., да заплати на кредитора „Ти Би АЙ Банк“ЕАД, сумата от 1 946.12бв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053450639/22.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2025г., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 519.75лв. за периода от 25.02.2024г. до 09.12.2024г., обезщетение за забава в размер на 276.71лв. за периода 25.02.2024г. – 12.02.2025г., на осн. чл.417,т.2 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 54.85лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

С исковата молба е представен договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит № 7053450639 от 22.05.2023г. между „Ти Би Ай Банк “ ЕАД като кредитор, и Д. Д. П., като кредитополучател.

Параметрите на посочения договор са: главница в размер на 2000 лв., застрахователна премия в размер ан 590.17лв.; застраховка Пакет 3

КРЕДИТ+Сметка – 350.40лв.; Застраховка пакет 3 сметка 239.77лв., като общия размер на кредита е станал 2590.17лв. ГПР е 48.94%, а договореният ГЛП е 41.05%. Така общата дължима сума по кредита е станала 3839.04лв.

Същата е следвало да бъде издължена на 24 броя месечни вноски. Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване е до 25.05.2025 г.

5

Поради неизпълнение задължения за вноски по погасителен план с падежи на 25.02.2024 г.; 25.03.2024 г.: 25.04.2024г. на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 16, т.2 от Договора цялото задължение е обявено за предсрочно изискуемо. Уведомлението, с което задължение е обявено за предсрочно изискуемо е получено от длъжницата на 09.12.2024г., съгласно приложено на лист 29 от ч.гр.д.№ 295/2025г. уведомление.

На 28.07.2025г., е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на Д. Д. П., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 7053450639 от 22.05.2023г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ЕОС Матрикс” ЕАД е. изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя на посочения от него в сключения договор за кредит адрес. За сключената цесия длъжникът е уведомен с Уведомление Изх. №: МАЗ 00221182/22.10.2025г„ получено на 28.10.2025г.

От заключението на вещото лице - икономист, прието без възражения от съда и страните се установява, че усвоените суми по Договор за кредит № 7053450639 са в общ размер на 2590.17 лв. Ответницата е извършвала плащания по кредита, като е внесла сумата от 1302.93лв. След прехвърляне на вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, няма извършвани плащания от страна на Д. П..