Определение № 803 от 28.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. София, 28.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Грозданова

Членове:

Калинка Георгиева

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по частна жалба на повереника на И. И. И. срещу определение № 279/09.06.2025 година, постановено по НЧД 228/2025 година по описа на Софийски окръжен съд, с което се потвърждава постановление на прокурор от ОП – София от 05.12.2024 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 43/2020 година по описа на ОДМВР София, пр. пр. № 2661/2020 година по описа на СОП на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 от НПК – поради смърт на дееца И. Г..

В частната жалба, която е с идентично съдържание с тази, с която е бил сезиран първостепенния съд, се излагат съображения, че съдът бил допуснал аналогични грешки на тези на наблюдаващия прокурор и така постановил неправилен, незаконосъобразен и необоснован акт, тъй като не бил извършил всестранен анализ на всички данни по делото. Настоятелно се поддържа тезата, че поведението на другия водач Ф. – Ф. Б., който е управлявал микробус „Нисан Интерстар“ с рег. № ********, също има значение за настъпване пътно-транспортното произшествие, вследствие на което е настъпила смъртта на И. Г. и е причинена средна телесна повреда на 1 пътуващата в управлявания от него автомобил Форд Фиеста с рег. № ******** И. Г., тъй като Б. бил допуснал нарушение на чл. 8 и чл. 15, ал. 1 ЗДвП.

Оспорва се обосноваността на двете автотехнически експертизи, тъй като бил използван софтуер Virtual Crash с твърдение, че при този метод дори и наймалките нюанси на залаганите първоначални стойности водели до сериозни отклонения в крайния резултат и се иска да бъда назначена повторна автотехническа експертиза, чието заключение да се изготви по „конвенционалните“ методи. Твърди се още, че мястото на удара било некоректно определено и в тази част заключението на експертизата било компреметирано от факта, че след пътния инцидент т.а. ТИР е преминал покрай катастрофиралите автомобили.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато за назначаване на повторна експертиза, от други вещи лица, които да не използват компрометирани методи за работа, като САС обсъди и вземе предвид и всички направени искания, бележки и възражения в протоколите за предявяване на досъдебното производство.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите в жалбата и се запозна с атакуваното определение и постановлението на прокурора от СОП за прекратяване на наказателното производство, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по чл. 243, ал. 4 НПК пред Софийския окръжен съд е образувано по жалба на повереника на сина на загиналия при ПТП водач на л.а. Форд Фиеста с рег. № ******** И. Г., срещу постановлението на прокурор от СОП от 05.12.2024 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 43/2020 година по описа на ОДМВР - София, пр. пр. № 2661/2020 година по описа на СОП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 от НПК – поради смърт на дееца И. Г..

2

В обжалваното постановление, след анализ на събраните в хода на разследването доказателства, наблюдаващият прокурор е приел от правна страна, че в конкретния случай са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, извършено от И. И. Г., който на 06.09.2020 година на път І-8 – в района на 15ти километър, при управлението на МПС – л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. А. Г., като деянието е извършено в пияно съС.ие. Приел е, че не са налице доказателства, установяващи престъпни действия или бездействия на други лица, участници в ПТП, различни от водача И. Г., който е починал, поради което е прекратил на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 НПК.

В производството по реда на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК съответният първоинстанционен съд е длъжен да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване.

Проверката за обоснованост включва дали в хода на разследването са установени всички релевантни за предмета на делото факти, дали това е станало чрез валидни доказателствени източници и дали фактическите изводи на прокурора са изградени след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По-нататък първата инстанция извършва проверка дали фактическите изводи на прокурора и то при положение, че се основават на доказателствената съвкупност, са съответни и на приложимия закон, така че постановлението за прекратяване на наказателното производство да е законосъобразно.

Софийският окръжен съд стриктно се е придържал към процесуаланите правила за проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление на прокурора. Щателно е проверил всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на назначените автотехнически и съдебно-медицински експертизи и е установил е, че възприетата от прокурора фактическа обстановка почива на вярна интерпретация на събраната доказателствена съвкупност. Пътнотранспортното произшествие е настъпило, тъй като водачът Г. в участък от път I -8 в района на 15-ти километър не се е 3 съобразил с въведената поради извършващия се ремонт в този пътен участък временна организация на движението и с поставените пътни знаци и технически средства, навлязъл е на отС.ие от 29-30 метра от мястото на удара и със скорост от около 62 км/ч (при ограничение на скоростта – 50 км/ч), в лентата за движение на управлявания от свидетеля В. - Ф. Б. със скорост от около 51 км/ч микробус Нисан Интерстар. Ударът между предните леви части на двата автомобила е настъпил изцяло в лентата за движение на св. Б., на 4.20-4,40 метра от десния край на платното за движение, считано в посоката на движение на микробуса и е бил непредотвратим от страна на св. Б., тъй като е в опасната зона на спиране на микробуса и времето, необходимо за привеждане на автомобила към спиране е по-голямо от времето до удара.

Констатирал е още, че са изчерпани процесуалните способи за събиране на нови доказателства и проверка на вече събраните такива, а постановлението на СОП за прекратяване на наказателното производство е постановено при установена в цялост фактическа обстановка по делото, като направените от прокурора правни изводи са законосъобразни и правилни. Първостепенният съд подробно и изчерпателно е отговорил и на всички изложени в жалбата на повереника доводи, които са идентични по съдържание с тези в частната жалба, инициирала настоящия въззивен контрол. Като краен резултат и след собствена съвкупна преценка на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, Софийският окръжен съд е споделил извода, направен от прокурора в атакуваното постановление, че единствената причина за ПТП са субективните действия на починалия вследствие на ПТП водач И. Г. и на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 НПК го потвърдил.

САС не намира основание да ревизира фактическите и правни изводи на контролираната инстанция, още по-малко – да отмени както съдебния акт, така и постановлението за прекратяване на наказателното производство и да върне делото за допълнително разследване, при което да се назначи повторна автотехническа експертиза, която да бъде извършена от други вещи лица. В частната жалба не са изложени аргументи за некомпетентност на вещите лица, участвали при изготвянето на експертните заключения на автотехническите експертизи или доводи за необоснованост на дадените заключения или пък че съдържанието им е такова, че поражда съмнение в тяхната правилност.

Недоволството на жалбоподателя-повереник е насочено към ползвания от вещите лица софтуер за онагледяване на отговорите на поставените им 4 въпроси, но всъщност се касае до недоволство от крайния експертен извод за липса на съпричиняване на престъпния резултат от страна на другия водач – св. Б.. Този извод не обслужва очевидната линия на защита на наследниците на починалия Г. срещу възможните регресни претенции към тях от застрахователни компании, след като пътният инцидент е причинен от наследодателя им като водач на МПС след употреба на алкохол. Това обаче не е основание за назначаване на повторни авто-технически експертизи. САС изцяло споделя аргументите, с които първостепенният съд е приел за неоснователни оспорванията на заключенията на автотехническите експертизи поради ползвания софтуер и не намира за необходимо да ги преповтаря. Достатъчно е само да бъде подчертано, че на л. 20 от заключението на тройната автотехническа експертиза изрично е посочено, че софтуерът е ползван за изготвяне на „мащабна триизмерна скица“, а за определянето на мястото на удара са взети предвид данните от протокола за оглед за наличието на следи (следва цитат този протокол), геометричните размери на процесните автомобили, анализа на свидетелските показания относно крайните положения на автомобилите, както и данните от снимки № 2 и № 3 от фотоалбума към огледния протокол, т.а. – ползвани са „конвенционални“ методи за изготвяне на експертното заключение.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че на досъдебното производство и до този момент на е даден отговор на въпроса допуснато ли е нарушение на чл. 8 и чл. 15, ал. 1 ЗДвП от страна на водача на буса „Нисан“.

Въпросът дали е било възможно св. Б. да избегне удара, ако се е движел плътно вдясно на своята пътна лента, е изяснен по експертен път. Видно е от огледния протокол и заключението на тройната АТЕ (ДП, т. 5, л. 51-52), че първоначално лентата за движение на буса е била с широчина 3,60 метра и ограничена с мантинела отдясно, поради което обективно св. Б. и да иска не би могъл да се движи по-плътно вдясно от очертанията на пътната лента и ограничението на мантинелата. По-нататък – едва на 9,10 метра след взетия поС.ен ориентир при огледа, пътната лента се е разширила надясно от 3.60 до 6,70 метра. Управляваният от св. Б. бус Нисан е навлязъл в това уширение, когато се е намирал едва на 8,60-8,70 метра преди мястото на удара, а при скоростта му на движение той би могъл да се престрои плътно вдясно в лентата си за движение след като измине разС.ие от 33 метра. Очевидно е, че това разС.ие, необходимо да бъде извършено подобно престрояване (на 5 каквото настоява жалбоподателя-повереник с оглед версията за допусната от св. Б. нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗДвП), е много по-голямо от разС.ието до мястото на удара, поради което е и технически невъзможно да бъде изпълнено.

Неоснователен е и аргументът в частната жалба, с който се прави опит да се внесе колебание в правилността на заключенията на автотехнически експертизи по въпроса къде е мястото на удара между двете МПС, почерпен от установения по делото факт, че след настъпването на ПТП движещия се след св. Б. тежкотоварен камион безпрепятствено е преминал покрай катастрофиралите превозни средства. Както правилно е посочил в определението си СОС, съгласно данните от свидетелските показания и протокола за оглед на местопроизшествие движението след ПТП е било възможно и не е било преустановено и в двете посоки по време на извършване на процесуалните действия по оглед на местопроизшествие.

В обобщение - не са налице основания за отмяна на обжалваното определение на Софийския окръжен съд и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство. Обективната истина за настъпИ. на 06.09.2020 година пътен инцидент, при който е починал водача Г. и е причинена средна телесна повреда на неговата съпруга, е разкрита при стриктно спазване на чл. 13 НПК. Правилно и законосъобразно е прекратено наказателното производство, тъй като от събраните доказателства по делото е установено по несъмнен начин извършването на престъпление по транспорта, но неговия автор след деянието е починал.