Решение № 125 от 03.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000007 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 15.09.2019 г. в гр. Плевен на кръстовището, образувано от бул. ,,Русе“ и бул. ,,Христо Ботев“, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.11.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата от присъдените 24 000 лв. до претендираните 50 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

С решението ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Лозенец, бул. **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 51, ал.

2 от ЗЗД е осъдено да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, сумата от 978 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди при

ПТП, настъпило на 15.09.2019 г. в гр. Плевен на кръстовището, образувано от бул. ,,Русе“ и 1 бул. ,,Христо Ботев“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, като за разликата от присъдените 978 лв. до претендираните 1 630 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, сумата от 24.18 лв., представляваща мораторна лихва върху размера на обезщетението за имуществени вреди за периода от 07.11.2019 г. до 03.02.2020 г., като за разликата от присъдените 24.18 лв. до претендираните с уточняваща искова молба 62.67 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, е осъдено да заплати на адв. Н.Н. Д., със служебен адрес гр.

София ул. ,,Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис № 4, адвокатско възнаграждение за оказаната на Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, безплатна правна помощ по делото в размер на 1 535.21 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. А. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *******, е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. ********** сумата от 1 548.63 лв., представляваща част от сторените от ответника разноски, съразмерна с отхвърлената част на иска. ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, е осъдено да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд разноски, направени от бюджета на съда, в размер на 371.21лв., както и да заплати държавна такса върху уважения размер на искa в размер на 999.12лв.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. **********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, чрез адв. И.Ж. от АК – Габрово, съд. адрес: гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев“ № 8, ет. 2, против Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 978 лв., мораторна лихва и съдебни разноски, е незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Сочи се, че от доказателства не може безспорно да се установи, че причина за настъпилото ПТП е изцяло противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил ,,Мазда“, модел ,,Демио“ с рег. № СТ 68****, застрахован при жалбоподателя.

Развити са съображения, че от доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин значителният принос от страна на Е. А. П. за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същата е била без поставен обезопасителен колан, какъвто е имало в лекия автомобил, и в нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП. Излага се, че 2 неправилно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението в размер на 40 000 лв., както и степента на съпричиняване от страна на ищцата в размер на 40 %. Сочи се, че обезщетението не съответства на реално претърпените от Е. А. П. болки и страдания и на принципа на справедливост. Излагат се доводи за значително по-голям принос на ищцата при настъпване на вредоносния резултат. Излага се становище за недоказаност на предявения иск за имуществени вреди, като се твърди, че представените по делото документи не установяват, че описаните в тях дейности са във връзка с настъпилото ПТП.

Освен това лисва причинна връзка между двете – като не е поставила обезопасителен колан, Е. А. П. сама се е поставила в състояние, довело до настъпилото увреждане.

Иска се въззивният съд да се отмени проверяваното решение в обжалваната му част и да отхвърли иска по чл. 432 от КЗ изцяло или отчасти като неоснователен и недоказан по размер. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно и несъответно на принципа за справедливост, и промяна в размера на съотношението на съпричиняване от страна на Е. А.

П., като същият бъде увеличен от 40 % на 90 %.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от Е. А. П., ЕГН **********. С доводи за увеличаване размера на присъденото обезщетение и липса на съпричиняване от нейна страна, заема становище за неоснователност на въззивната жалба.

В законния срок е постъпила и въззивна жалба от Е. А. П., ЕГН **********, чрез адв.

Н.Н. Д. против Решение № 260023/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

В същата се прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не е съобразил характера на уврежданията и степента на болките и страданията, които ищцата е претърпяла и продължава да търпи, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че така определеното обезщетение е в противоречие с принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се още, че изводът на съда за съпричиняване от страна на ищцата е неправилен, но дори и при неговото наличие, размерът му не следва да надвишава 10 %.

Извежда се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъдe уважен изцяло предявеният иск. Иска се въззивният съд да уважи жалбата, като отмени обжалваното решение в частта, с която за разликата от присъдените 24 000 лв. до претендираните 50 000 лв., искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Иска се отмяна и в частта, с която за разликата от присъдените 978 лв. до претендираните 1 630 лв., искът за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. На следващо място се иска отмяна в частта, с която претенцията за мораторна лихва е отхвърлена за разликата от присъдените 24.18 лв. до претендираните 62.67 лв. В случай, че 3 съдът приеме наличие на съпричиняване от страна на Е. А. П., се иска неговият размер да бъде съществено намален.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК 831830482, в който се излага че същата е неоснователна, а решението в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано въз основа на предявени от Е. А. П. от гр. Плевен против ЗД „Бул Инс“ АД, гр.

София, искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 623 лв., уточнен с допълнителна молба на 1 630 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че на 15.09.2019 г. в гр. Плевен на кръстовището, образувано от бул.

,,Русе“ и бул. ,,Христо Ботев”, В. Л. М., при управление на лек автомобил „Мазда“, модел ,,Демио“, с рег. № СТ 68****, собственост на Г. Ж. Т., отнел предимството на правилно движещият се лек автомобил ,,Мазда“ модел 3, с рег. № ЕН 12****, управляван от А. П. Ц., в резултат на което последвал сблъсък на двата автомобила. В резултат на това ПТП, Е. А.

П., която пътувала в лек автомобил ,,Мазда“ модел 3, с рег. № ЕН 12****, претърпяла телесна повреда – фрактура на дясна мишница. След катастрофата Е. А. П. била приета в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен, където били проведени консултации с ортопед, анестезиолог и хирург. На 16.09.2019 г. била проведена операция на ръката, при която било извършено открито наместване с вътрешна фиксация. Е. А. П. била лекувана в същата болница за четири дни – от 15.09.2019 г. до 19.09.2019 г., което се установявало от издадената епикриза от отделението по ортопедия и травматология. След изписването от болницата ищцата е продължила да се лекува у дома си, като е провеждала рехабилитация и възстановителни процедури. Твърди се, че в пряка причинна връзка с ПТП Е. А. П. е претърпяла и продължава да търпи силна пулсираща болка в областта на фрактурата, има постоянно главоболие и страда от безсъние поради болките, а освен това изпитвала неудобства в бита си, както и необходимост от чужда помощ. Невъзможно било да се обслужва самостоятелно и да извършва домакинските си задължения. Твърди се също, че Е.

А. П. се откъснала от социалната и приятелска среда. Посочва се, че към датата на ПТП лек автомобил „Мазда“ модел Демио, с рег. № СТ 68****, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на валидност от 11.07.2019 г. до 10.07.2020 г. В исковата молба се твърди, че на 17.10.2019 г. е била предявена извънсъдебна претенция до ЗД „Бул Инс" АД за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на 4

ПТП от 15.09.2019 г., но застрахователят изискал от Е. А. П. допълнителни документи, които според ищцата не са нужни за определяне на застрахователното обезщетение, поради което същата счита, че е налице необоснован отказ от застрахователя да изплати обезщетение. Поради изложеното и на основание чл. 432 от КЗ се обосновава, че ЗД ,,Бул Инс" АД е легитимирано да отговаря по претенцията за обезщетение.

Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати 50 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, понесени от ищцата в резултат на настъпилото ПТП, както и законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на изтичане на петнадесетдневния срок по чл. 497, ал. 1 от КЗ, а така също да бъде осъденo да заплати сумата от 1 623 лв., уточнена с допълнителна молба на 1 630 лв.