Решение № 106 от 20.05.2022, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 1397/2021
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 20.05.2022
- В сила
- 26.09.2023
- Състав
- Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242-249 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242-249 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242-249 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242-249 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242-249 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242-249 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242-249 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242-249 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. , 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20211220101397 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Н. Г. Г. от гр.Г. Д., обл.Благоевград против „Р. (Б.“ ЕАД, гр.С., с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите, на основание чл.237 във вр. с чл.242-249 от ГПК, въз основа на което основание е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 704/2007 г. по описа на РС – Гоце Делчев, поради погасяването им по давност, а именно: 1. 5788.01 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва от 01.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. 60 лева - просрочена редовна лихва от 15.11.2006 г. до 14.12.2006 г.; 3. 1071 лева - наказателна лихва за периода от 15.11.2006 г. до 31.10.2007 г.; 4. 138.39 лева - държавна такса; 5. 247 лева юрисконсултско възнаграждение. Иска се също така да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски.
Твърди се от ищеца, че на 21.11.2007г. на основание чл.237 във вр. с чл.242-249 от ГПК е издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 704/2007 г. по описа на РС – Гоце Делчев, съгласно който ищеца е осъден д а заплати в 1 полза на ответната банка, следните процесните суми. На 09.01.2008 г., въз основа на гореописания изпълнителен лист, е образувано и.д. № 8/2008 г. на ДСИ към РС - Гоце Делчев. На 22.01.2008 г. е връчена на задълженото лице покана за доброволно изпълнение. На 02.06.2008 г. е изготвен Протокол от опис на движимото имущество на задълженото лице, в който е отразено, че описът не е осъществен, поради нередовно призоваване. На 24.11.2008 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен и опис на движимото имущество на задълженото лице, като същата е получена от С.
С. М.. На 02.12.2008 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен и опис. На 04.12.2008 г. е изготвен Протокол, че описът не се е състоялия. На 16.02.2015 г., с оглед сключения договор за цесия за друго вземане на ответната банка, предмет на същото изпълнително дело, “Е. М.” ЕООД е подало молба за конституиране като взискател по изпълнителното дело. По и.д. № 8/2008 г. на ДСИ към РС - Гоце Делчев държавният съдебен изпълнител продължава да извършва изпълнителни действия, след извършената цесия. На 10.10.2017 г. е подадена Молба за действие от „Р. (Б.)“ ЕАД, с която е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на задълженото лице. На 28.05.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на лицето в “Б. ***” АД и в “Р. (Б.)“ ЕАД. На 09.02.2021 г. е подадена молба за действие от ответника, с която е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. В продължение на повече от 2 години – от 02.12.2008 г. до 10.10.2017 г., по и.д. № 8/2008г. на ДСИ към РС – Гоце Делчев, не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което ъщото се е прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поради това давността за процесните задължения е изтекла на 02.12.2013 г. Дори да се приеме, че до 02.12.2011 г. - момента на перемиране на изпълнителното дело по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК по изпълнителното дело, давност не е текла, то след момента на перемиране на изпълнителното дело давност върху вземането тече. При това положение давността за вземането пак би изтекла от до 02.12.2011 г. до 02.12.2016 г. Въпреки гореизложеното държавния съдебен изпълнител продължава да извършва изпълнителни действия по изпълнителното действие и към настоящия момент, поради което са предявени настоящите искове.
Правното основание на предявения иск е по чл.439 от ГПК.
Ответникът представя писмен отговор в определения от закона срок, 2 с който изразява становище за неоснователност на иска. Заявява, че още при подаване на молба за образуване на изпълнително дело№ 8/2008 г. по описа на ДСИ при РС-Гоце Делчев са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Давността се прекъсва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ДСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Ако кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Считат, че въпреки обстоятелството, че с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. е отменено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на ТР. В периода преди приемане на ТР от 2015 г. правните субекти са съобразявали поведението си с действалото тогава постановление, като с оглед правната сигурност не следва към това тяхно поведение да се прилагат правните последици на тълкувателен акт, който не е съществувал към този момент. Изпълнително дело № 8/2008 г. е образувано при действието на ППВС 3/1980 г. и по силата му давността е била спряна. Дори да се приеме изложеното от ищеца относно исканите и извършени изпълнителни действия, то изпълнително дело се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК преди постановяване на ТР № 2/2013 г. и към този момент приложима е била постановката на ППВС 3/1980 г. Предвид горното, изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени. Също така погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му 3 изпълнение. Плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането, е неоснователен – вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество - станало е естествено вземане. В исковата молба не се оспорва неизпълнението по сключен договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.
Поради изложеното считат, че предявеният иска следва да се отхвърляне като неоснователен.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 116, б."в" от ЗЗД.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:
С изпълнителен лист от 21.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. № ***/2007 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев Н. Г. Г. от гр.Г. Д., обл.Бл. е осъден да заплати на „Р. (Б.)“ ЕАД, гр.С. сумата в размер на 6919.31 лева , от които просрочена главница в размер на 5 788.01 лева, просрочена редовна лихва в размер на 60.30 лева, начислена за периода от 15.11.2006 г. до 14.12.2006 г. вкл. и просрочена наказателна лихва в размер на 1 071.00 лева, начислена за периода от 15.12.2006 г. до 31.10.2007 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2007 г. - датата на завеждане на молбата до окончателното изплащане, ведно със сторените по делото съдебни разноски в размер на 138.39 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 247 лв.
С изпълнителен лист от 21.11.2007 г., издаден по ч.гр.д. № ***/2007 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев Н. Г. Г. от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград е осъден да заплати на „Р. (.)“ ЕАД, гр.София сумата в размер на 3 499.87 лева, от които просрочена главница в размер на 2 949.40 лева, просрочена редовна лихва в размер на 4.74 лева за периода от 15.11.2006 г. до 14.12.2006 г. вкл. и просрочена наказателна лихва в размер на 545.73 лева, начислена за периода от 15.12.2006 г. до 31.10.2007 г. вкл., ведно със 4 законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2007 г. - датата на завеждане на молбата до окончателното изплащане на всички дължими суми, ведно със сторените по делото съдебни разноски в размер на 70.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 144 лв.
По молба на Р. (Б.)“ ЕАД и въз основа на горните два изпълнителни листа на 10.01.2008 г. било образувано изпълнително дело № 8/2008 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Гоце Делчев, с длъжник Н. Г. Г..
По настоящото дело е приложено в заверен препис изпълнително дело № */2008 г. по описа на ДСИ при РС – Гоце Делчев. От материалите по същото се установява, че с молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършване на проучване за наличие на банкови сметки, недвижими имоти и МПС на длъжника, както и е поискано да се извърши служебна справка за семейно положение и роднински връзки на длъжника.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 22.01.2008 г. На 14.03.2008 г. са изпратени до Община Гоце Делчев искания за справки за имотно състояние, както и за семейно положение и родствени връзки на Н.Г.. На 21.03.2008 г. Д“МДТ“ гр.Гоце Делчев представила по изпълнителното дело писмо, че Г. няма заведено недвижимо имущество. На същата дата са постъпили и удостоверения за семейно положение и за родствени връзки на Н.Г..
По изпълнителното дело е насрочен опис на движимо имущество на 02.06.2008 г. Опис не е извършен, поради нередовното призоваване на длъжника, за което е съставен съответен протокол. Опис на движимо имущество е насрочен и на 04.12.2008 г., но изпълителното действие не е проведено поради нередовно призоваване на длъжника, както се установява от съставения протокол.
Следващият документ по изп.дело. № */2008 г. по описа на РС Г.Делчев е от 16.02.2015 г. - молба от взискателя, с която уведомяват за сключване на цесия, съгласно която вземанията към длъжника представляващи главница по изпълнителен лист в размер на 2949.40 лева, лихва в размер на 550.00 лева и разноски в размер на 214.00 лева са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД.
На 04.05.2015 г. по изп .дело № */2008 г. е постъпила молба от „Е. М.“ ЕООД за конституирането им като взискател по делото, ведно с приложение 5
№ 1 и приложение 1А към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.2011 г., сключен между „Р. (Б.)“ ЕАД и „Е. М.“ ЕООД и потвърждение за сключената цесия.
С постановление от 11.05.2015 г. на ДСИ при РС – Гоце Делчев, „Е.М.“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело за сумата по договора за цесия в общ размер на 5589.96 лева към 28.04.2015 г.
Постановлението е връчено на новоконституирания взискател на 21.05.2015 г. с писмо с обратна разписка, а на длъжника е връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, считано от 25.06.2015 г.
На 11.02.2016 г. от страна на „Е. М.“ ЕООД е поискано извършване на справка за притежавани от длъжника автомобили.Такава е изискана на 26.02.2016 г. и представена по изп. дело на 18.03.2016 г.
На 10.10.2017 г. от страна на „Р. (Б.)“ ЕАД е поискано извършване на справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор. След постъпване на справката, с постановление на ДСИ от 28.05.2019 г. е наложен запор върху вземанията на Н.Г. от установената му сметка в „Р. (Б.)“ ЕАД. На 10.06.2019 г. е постъпило писмо от „Р. (Б.)“ ЕАД, че във връзка със запорното съобщение признават вземането, но по сметката няма наличност.