Решение № 3044 от 01.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3044 гр. Пловдив, 01.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330117789 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. П. П. - З., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „************“ №****, ет. ***, офис ****, чрез адв. М. Г. и адв. А. К. срещу Община П., район „*************“, с адм. адрес: гр. П., ул.

„***********“ № ****, представляван от Кмета на района Г. С.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл.

245, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 3 016, 96 лева – главници, сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на заплатите съгл. Решение № ***** от *****г., взето с Протокол № *********г. на Общински съвет –П., вр. с Постановление № ********* г. на МС, обн. ДВ бр. *** от *********г., представляващи разлика между начислените и реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения и обезщетения, от които - сумата от 856, 96 лева (осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода ***********г., и сумата от 2160 лева (две хиляди сто и шестдесет лева), представляваща неплатено обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 222, ал. 3 от КТ вр. с чл. 21 от КТД в размер на БТВ за 8 месеца, както и сумата от 22, 63 лева – мораторна лихва върху главниците от **********г. до **********г., както и законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

В съдебно заседание от *********г. е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на исковете, като след изменението искът за главница е предявен за общо 3051, 67 лева, от които неплатено ТВ 891, 67 лева за периода ************г., и неплатено обезщетение при 1 пенсиониране 2160 лева, а искът за мораторна лихва за периода *************г. е предявен за сумата от 23.47 лева.

Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с ответника Район ********* при Община П., като е изпълнявала длъжността „*********“ в ОУ „***********“ и е получавала основно месечно тр. възнаграждение в размер на 1250 лева, и ДТВ за ТСПО – 35 %, или 437, 50 лева. ТПО на същата било прекратено със Заповед № **********г., считано от ***********г.

С ПМС № ************г. на МС били одобрени допълнителни трансфери по бюджетите на общините за ********г., представляващи целево предоставяне на допълнителни средства от републиканския бюджет на общините, одобрени с актуализацията на ЗДБРБ за *********г. Цитираното ПМС влязло в сила от деня на обнародването му – ДВ бр. **** от *********г. С него било одобрено увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните кабинети на общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детските градини, с цел достигане минималното ниво на заплащане, договорено в КТД в отрасъл „*************“ – за достигане на трудово възнаграждение в размер на 1450 лева. Процесното ПМС било снабдено с приложение за разпределение на средствата по общини, като изпълнението му било възложено на кметовете на съответната община. Съгл. чл. 1, ал. 1, т. 3 от същото, увеличението било със задна дата – считано от ***********г.

С протоколно Решение № ************г., взето с Протокол № ********г. на Общински съвет – П. било гласувано и прието увеличение на работните заплати, вкл. и на служителите за дейностите в здравен кабинет в детски градини и училища. Съгл. т. 4 от това решение, били утвърдени разходите за заплати и числеността на персонала за **********г., детайлизирани по дейности и разпределени по месеци в приложенията. В едно от тези приложения – Приложение № ******** – разходи за заплати през *******г., функция **** – **********, дейност ******** – ***************, се отнасяло за предвидените разходи за длъжността, изпълнявана от ищцата.

Нито в постановлението, нито в решението на ОБС – П. не били предвидени изключения, за които увеличението на възнаграждението да не се отнася. Повишението се отнасяло за всички заети в съответните дейности, по трудово или служебно правоотношение, за един минал период от време, през който вече са положили труда си.

Ищецът счита, че завишението на индивидуалните основни месечни възнаграждения се отнася за всички служители, които са били заети през процесния период – както тези с действащи трудови правоотношения, така и за тези, чиито правоотношения впоследствие са били прекратени, но са полагали труд в периода, посочен във въпросното постановление – от *********г. насетне.

Също така се твърди актът на Общински съвет П. да е вторичен такъв и да следва да се има предвид датата, на която е обнародвано и влязло в сила постановлението на МС, доколкото същият е този, който създава съответните права на посочените служители да получат увеличението със задна дата.

Твърди се ищцата да е полагала труд в периода от датата на увеличението – **********г., до датата на приемане и влизане в сила на процесното ПМС – ************г., но актът на Общински съвет П. целенасочено да е приет след прекратяване на трудовото й правоотношение, не само нейното, но и това на още пет нейни колежки, ищци по първоначално образуваното гр. дело № *********г. на ПРС, с цел да не им бъде изплатено приетото към момента 2 на съществуване на трудовото им правотношение увеличение.

Нещо повече, това увеличение се отразявало и на всички дължими допълнителни трудови възнаграждения – ДТВ за ТСПО, както и на обезщетенията, дължими при прекратяване на ТПО – тези по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск, по чл. 222, ал. 3 от КТ – обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на няколко БТВ според стажа при работодателя и уговореното в чл. 21 от КТД, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекр. на ТПО.

В конкретния случай ищцата твърди трудовото й правоотношение, както и това на колежките й, да е било прекратено незабавно след приемането и обнародването на процесното ПМС, преди приемането решението на ОбС П., с цел работодателят ответник да не изплати полагаемото се увеличение със задна дата, както и увеличеният размер на дължимите обезщетения на горепосочените основания. В случая обаче се твърди, че към датата на приемане на ПМС са били предвидени заетите в община П. бройки на съответните длъжности, вкл. и тази на ищцата, и тъй като средствата са целеви, то увеличението на възнаграждението на ищцата е било предвидено.

В случая се твърди дискриминационно, неравно третиране от страна на Община П., тъй като видно от датите на прекратяване на ТПО, в момента на узнаване за ПМС-то, трудовите правоотношения на тези служителки са били прекратени, без да бъде спазен срокът на предизвестие, а вземането на решение от ОБС – П. – забавено, именно с цел неизплащане на увеличеното възнаграждение за вече положения труд, както и с цел изплащане на полагаемите се при прекр. на ТПО обезщетения в намален размер. По този начин ищците били дискриминирани спрямо колегите си, с които били работили в същия период от време и които, поради непрекратяването и продължаващото действие на своите ТПО, получили увеличението във възнаграждението си за вече положения труд , а ищцата и нейните колежки не получили същото, въпреки че трудът е бил положен, само защото ТПО са им прекратени преди вземане решението на ОбС, но след приемане и влизане в сила на постановлението.

Ищцата твърди, че увеличението в трудовото й възнаграждение – основно такова и ДТВ за ТСПО, което й се е следвало, но не е получила, за периода от посочената в ПМС дата – *********г., до датата, предхождаща тази на прекр. на ТПО - ********* г. (ТПО е прекратено на ******** г., считано от тази дата), възлиза на 856, 96 лева (осемстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки). Ищцата твърди, че й е изплатено обезщетение на осн. чл. 222, ал. 3 от КТ вр. с чл. 21 от КТД в размер на БТВ за 8 месеца, в размер на 13 500 лева, като полагаемото й такова, изчислено по реда на чл. 228 от КТ, на база увеличеното тр. възнаграждение, е възлизало на 15 660 лева, като остава да й се дължи сумата от 2160 лева (две хиляди сто и шестдесет лева), представляваща неплатена разлика в изплатеното и полагащото й се обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ вр. с чл. 21 от КТД в размер на БТВ за 8 месеца, общо неплатени разлики - 3016, 96 лева

Със заявление от ********* г. ответникът бил поканен да заплати на ищцата, и на още пет нейни колежки, дължимите разлики във възнагражденията и обезщетенията, като срокът за доброволно изпълнение изтекъл на ******** г. и от следващия ден – ********* г., се дължала мораторна лихва. Същата до завеждането на исковата молба – **********г., върху сумата 3016, 96 лева, възлизала на 22, 63 лева.

С оглед на дотук изложеното моли да бъде осъден ответника да й заплати горепосочените 3 суми. Претендира законна лихва и разноски.

В срока за отговор такъв от ответника е постъпил, чрез пълномощника юрисконсулт В. П.

Твърди се от ответника, че исковете са неоснователни поради това, че ТПО на ищцата е било прекратено, преди приемане на процесното увеличение. Твърди се ТПО между страните да е прекратено по взаимно съгласие със Заповед от ******** г. на Кмета на Район „********“, считано от ********* г., като до този момент на ищцата са начислявани и заплащани тр. възнаграждения в установените размери, съгласно уговореното в ДС към ТД от ******** г. На основание уговорените в това доп. споразумение размери на възнагражденията й били начислени и изплатени всички дължими при прекр. на ТПО обезщетения. В този смисъл се цитира съдебна практика на ВАС. Твърди се, че след прекратяването му, ТПО не може вече да бъде изменяно, защото то вече не съществува. В конкретния случай с процесните искове се искало от съда да преуреди със задна дата едно вече прекратено трудово правоотношение относно уговореното между страните трудово възнаграждение, като се твърди подобно разрешение да не намира опора в действащото законодателство. Сочи се, че с ПМС № *************** г. са били одобрени допълнителни трансфери по бюджетите на общините за ***** г. Това ПМС нямало действие спрямо индивидуалните трудови правоотношения. Тези трансфери е следвало да бъдат отразени в бюджетите на общините по предвидения в Закона за публичните финанси ред, което с § 2 от Постановлението било възложено на кметовете на съответните общини. В изпълнение на своите правомощия Кметът на Община П. внесъл на ******** г. в ОбС П. предложение за изменение бчджета на общината за ****** г., което било прието с решение № ****, взето с Протокол № ********* г. Към тази дата ТПО с ищцата вече било прекратено.

Сочи се, че редът за увеличение на основните месечни работни заплати на работещите по ТПО в дейност „****************“ е уреден във ВПРЗ, утвърдени със Заповед №*************г. на Кмета на Район „**********“. С оглед тяхното изпълнение била издадена Заповед № ***********г. на Кмета на Район „**********“.

С оглед на горното се твърди исковете по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 222 от КТ да са изцяло неоснователни, а също и акцесорният такъв по чл. 86 от ЗЗД. Моли се за отхвърлянето им, претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание от ********** г. е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на исковете, като след изменението същите са предявени в следните размери: искът за главница е предявен за общо 3051, 67 лева, от които неплатено ТВ 891, 67 лева за периода ********** г., вместо първоначално предявената сума от 856, 96 лева, и неплатено обезщетение при пенсиониране 2160 лева, а искът за мораторна лихва за периода *********** г. е предявен за сумата от 23.47 лв. вместо първоначално предявената сума от 22.63 лева. Ищецът, чрез пълномощника си адв. К. поддържа исковете в така предявените изменени размери и моли същите да бъдат уважени, като претендира разноски. Представил е писмена защита в дадения срок, с която обосновава тезата си за дължимост на всички процесни суми на ищцата.