Определение № 1475 от 21.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1475 гр. София, 16.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100602724 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от И. С. Ц. срещу Определение от 06.12.2023 год., постановено по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по НЧД № 15093/2022 год. по описа на СРС, НО, 5 състав, с което е изменено Постановление от 29.03.2017 год. на прокурор при СРП по ДП № 165/2011 год. по описа на СО - СГП, пр.пр. № 29565/2014 год. на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство, с искане за отмяната му.

Посочения съдебен акт се обжалва най – общо с доводи за неправилност, свеждащи се до общи твърдения, че изводът на районният съд, обосновал потвърждаването на атакувания пред него прокурорски акт, не се подкрепя от събраните доказателства и е немотивиран. По същество в жалбата са оспорени правните изводи на първоинстанционния съд, обосновали извода за погасяване на наказателната отговорност. Твърди се, че престъплението е продължавано и е извършено в периода 2014 год. – 2024 год., като продължава и към момента. Към жалбата са приложени психологична консултация от вещо лице Е.М., 2бр. амбулаторен лист от УМБСАЛ Пирогов и Постановление по пр.пр. №53038/2022 год. на Софийска районна прокуратура.

В жалбата се предявява искане за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е допустима подадена е в предвидения в чл.243, ал. 7 от НПК седем дневен срок, от лице имащо правен интерес от обжалване 1 постановлението за прекратяване.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, но поради различни от изложените в нея съображения:

Производството пред районния съд е образувано жалба от И. С. Ц., срещу постановление от 29.03.2017 год. на прокурор при СРП по ДП № 165/2011 год. по описа на СО – СГП, пр.пр. № 29565/2014 год. на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство, с искане за отмяната му. Предявено е искане за отмяна на атакуваното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

В пределите на извършената проверка по чл. 243, ал. 4 НПК на атакувания пред него прокурорски акт, районният съд е достигнал до извода, че са налице основания за изменение на основанието за прекратяване на досъдебното производство, а именно:

Производството по ДП № 165/2011 год. по описа на СО – СГП, пр.пр.

№ 29565/2014 год. на Софийска районна прокуратура е било образувано с постановление от 24.09.2014 год. срещу В.Л.Д. за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, затова че като родител на различни дати през 2014 год. в гр.София, ж.к. ****, ап. 48, не е изпълнила съдебно решение – Определение от 10.04.2014 год. по гр.д. №18277/2013 год. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, относно лични контакти с дете – М. И. Ц., роден на **** год.

1не дала възможност на бащата И. С. Ц. да вижда и взема детето М. И. Ц., съгласно постановеното в цитирания съдебен акт.

На 05.04.2016 год., наблюдаващият делото прокурор е приел, в постановен от него акт, че извършените от Д. деяния на 10.05.2014 год. и на 24.05.2014 год., макар и формално да осъществяват признаците на престъпление по чл.182, ал.2 от НК, поради своята малозначителност не са обществено опасни и е приложил чл.9 ,ал.2 от НК, като е прекратил наказателното производство на основание чл.24, а.1 ,т.1 от НПК.

Посоченият прокурорски акт е бил отменен по жалба на Ив.Ц. от Софийски районен съд, като делото е било върнато на СРП за продължаване на процесуалните действия съгласно дадените указания.

В хода на воденото разследване Д. не е била привлечена под наказателна отговорност в качеството на обвиняемо лице.

С постановление от 29.03.2017 год. на наблюдаващия прокурор, наказателното производство по делото отново е било прекратено на основание чл.24, а.1, т.1 от НПК, като е прието че извършените от Д. деяния на 10.05.2014 год. и на 24.05.2014 год., макар и формално да осъществяват признаците на престъпление по чл.182, ал.2 от НК, поради своята малозначителност не са общественоопасни с оглед нормата на чл.9, ал.2 от НК.

По неясни причини (т.е. доколкото не се установява от материалите по делото), цитираният прокурорски акт е бил връчен на настоящият жалбоподател на 11.11.2022 год., т.е. след повече от 5 години.

2

По жалба на Ив.Ц., Софийският районен съд е извършил проверка върху обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, като е приел, че по делото са налице данни за извършени две престъпления по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК от В. Д.:

- първото – в гр.София с три деяния на 26.04.2014 год. , на 10.05.2014 год. и на 24.05.20214 год., като не е изпълнила съдебно решение – Определение от 05.06.2014 год. по гр.д. 18277/2013 год. по описа на Софийски районен съд, 117 състав относно лични контакти с детето М. И. Ц., като не е дала възможност на Ив. Ц. да го вижда и взема и

- второто - с три деяния на 14.06.2014 год., на 12.07.2014 год. и на 24.05.20214 год., като не е изпълнила съдебно решение – Определение от 10.04.2014 год. по гр.д. 18277/2013 год. по описа на Софийски районен съд, 117 състав относно лични контакти с детето М. И. Ц., като не е дала възможност на Ив. Ц. да го вижда и взема.

Съдът е посочил, че по делото се установяват два съдебни акта, с които са били определени режимите на свиждане на бащата с детето, а именно Определение от 05.06.2014 год. по гр.д. 18277/2013 год. по описа на Софийски районен съд, 117 състав и с Решение № III – 80 – 391/09.01.2015 год. по гр.д. №6452/2014 год. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 24.07.2015 год., т.е. след инкриминираните от прокурора дати.

В обжалвания акт, първостепенният съд е приел, че за последното от деянията, за които е провеждано разследването, прекратено на 24.03.2017 год.

(а постановлението, което се обжалва е от 29.03.2017 год.), с влизане в сила на решението № III – 80 – 391/09.01.2015 год. по гр.д. №6452/2014 год. по описа на Софийски районен съд, предвидената давност в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК от три години е започнала да тече от този момент, като абсолютната такава е изтекла на 25.09.2021 год.

С атакувания съдебен акт, районният съд е изменил постановлението на Софийска районна прокуратура относно основанието за прекратяване – на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и е прекратил наказателното производство с два отделни диспозитива за две престъпления по чл.182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, всяко с по три деяния, описани по – горе и по същество е преквалифицирал престъплението, за което е образувано наказателното производство.

Настоящата въззивна инстанция не споделя възприетото от първоинстанционния съд в атакуваното определение, при следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.193а от НК, за престъплението по чл.182, ал.2 от НК (ред. ДВ бр. бр. 16 от 2019 год.), наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия и представлява престъпление от частен характер. Посочената норма се явява по – благоприятна за дееца, поради което и следва да намери приложение с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК. Първостепенният съд е следвало да съобрази посочената норма и при хипотезата, че е образувано законосъобразно досъдебно производство за 3 престъпление от общ характер съгласно действаща процесуална уредба, но с оглед последващото изменение на чл.193а от НК, е следвало да даде указания за приложението на закона. Съгласно текста на чл.24, ал.6 от НПК, за прокурора е налице възможност за прекратяване на наказателно производство на основание чл.5, ал.1 и по чл.25, ал.1, т.6 от НПК (когато установи че се касае за престъпление от частен характер), единствено в случая когато пострадалият не е подал тъжба по реда на чл.81 от НПК пред съответния първоинстанционен съд в шестмесечен срок от получаване на съобщението за спиране на производството.

В този смисъл и постановлението на прокурора и определението на първоинстанционния съд се явяват неправилни и незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 06.12.2023 год., постановено по НЧД № 15093/2023 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 5 състав, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Постановление от 29.03.2017 год. на прокурор от Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 165/2011 год. по описа на СО – СГП, пр.пр. № 29565/2014 год. на Софийска районна прокуратура на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Връща делото на СРП за приложение на процедурата по чл.24, ал.6 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4