Определение № 223 от 16.05.2022, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. В**, 13.05.2022 г.

ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АН** М. П**

Членове:

В*Й. М**

Н* Д. Н* като разгледа докладваното от АН*М. П* Въззивно частно гражданско дело № 20221300500073 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 ,т.2 ГПК, във връзка с чл. 417 и чл. 418, ал. 1 от ГПК и вр. чл. 420, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по две частни жалби, подадени от ИВ. К. М., ЕГН**********, с адрес: гр.С*я, Район „Л*” СО, ж.к.”Л* бл, ет*, ап.*, чрез адв.-пълномощник А.А. М. със съдебен адрес: гр.С*, п.к.1**, ул.”К** А**“ № *, ет.*, ап.* и от Н. ЗДР. М. с ЕГН**********, с адрес: гр.

К*, ул.„В**“, №59, общ. К* обл. В* и съдебен адрес:гр. В*, ул. Т*, ет.*, офис* против Определение № 107/27.07.2021г. на Районен съд – К* по ч.г.д.20211330100039 по описа за 2021 г. на същия съд, с което е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело №20217240400155 на ЧСИ В** Т* с район на действие Окръжен съд В*, образувано по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 05.02.2021г. по ч.гр.д. №39/2021г. на Районен съд К*, при условие, че Н. ЗДР. М. представи документ за внесена по сметка на съда парична гаранция в размер на 1000.00 лева.

Жалбоподателят ИВ. К. М. в частната жалба поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага се, че искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20217240400155, е инкорпорирано в частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение направено едновременно с подаване на възражение срещу издадената по ч.г.д.№39/2021г при РСК* заповед за незабавно изпълнение, а с Определение № 244/28.10.2021г., по в.ч.г.д.№391/2021г., на ВОС е потвърдено Разпореждане № 48 от 05.02.2021г. по ч.г.д№39/2021г. на Районен съд –К*.

Възражението от длъжника, е направено по чл.414а от ГПК за изплатена изцяло сума на взискателя, а от приложените към него документи било видно, че плащане на цялата дължима сума не е извършено. От получената от длъжникът покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело било видно, че общия размер на дължимит суми по изп.дело възлизат на 223 875.94лв. към 05.07.2021г. Излага още, че задължението по изпълнителното дело не е погасено изцяло, а платената сума от процесуалния представител на длъжника е само в размер на 875.38 лв., постъпила по банковата му сметка на 27.07.2021 г., с която са погасени част от разноските по изпълнителното дело. Посочва се, че длъжникът е трябвало да извърши плащане по посочената в поканата за доброволно изпълнение банкова сметка на частния съдебен изпълнител. Извършеното плащане от длъжника не било достатъчно да покрие лихвите, разноските, и главницата, съгласно чл.76 ал.2 от ЗЗД, в поредност - разноските, лихвите, главницата. Останали непогасени 14/четиринадесет/ стотинки, тъй като към 27.07.2021г. задължението на длъжника по ч.г.д.20211330100039 от 2021г., е в размер на 875.52 лв. Излага се, че понастоящем заповедта за 1 изпълнение не е безсилена, включително и в частта за разноските, както и издадения по делото изпълнителен лист. КРС не му е указал, че може да предяви иск за вземането си. Посочва се, че определената от първоинстанционния съд парична гаранция, в размер на 1000 лв. не представлява надлежно обезпечение за него, като кредитор, тъй като вземането му ще бъде удовлетворено след удовлетворяване на публичните вземания на НАП, присъединени по силата на закона по изпълнителното дело, и не са налице законните основания за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.420 ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят ИВ. К. М. иска да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

От отвтената по жалбата страна Н. ЗДР. М. не е постъпил отговор.

Жалбоподателят Н. ЗДР. М. в частната жалба поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго с което да се спре принудителното изпълнение по ИД №20217240400155 на ЧСИ Виолета Томова без представяне на гаранции по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД и на друго основание- чл.420, ал.2, т. 1 ГПК - вземането не се дължи, тъй като е платено, видно от представените платежни документи от електронното банкиране от банка ДСК. Алтернативно иска от съда да измени обжалваното определение, като намали размера на паричната гаранция на 175лв.

Излага се в жалбата, че всички суми са заплатени по издадената заповед за изпълнение по чгрд№38/2021г. по описа на КРС общо в размер на 875.38лв., включваща главница-525лв, разноски-325лв и законна лихва от 03.02.2021г. до 26.07.2021г.-25.38лв. Платежните документи от електронното банкиране от банка ДСК са убедителен писмен документ и доказателство за изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение. всички необходими реквизити съгласно изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи/имат ДСК регистрация и уникален регистрационен номер и референция на осчетоводяване/ и не е необходим подпис и печат на банков служител. Излага се още, че КРС неправилно е определил размера на паричната гаранция. Съдът правилно е преценил, че обезпечението следва да бъде в размер на около 20% от задължението - 875.38лв, но неправилно го е изчислил на 1000.00лв, а би трябвало да е в размер на 175.00лв.

От ответната по жалбата страна ИВ. К. М. не е постъпил отговор.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№20211330100039 по описа за 2021 г. по описа на КРС е постъпило заявление от ИВ. К. М. с ЕГН ********** със адрес гр. С* Район „Л*“ ж.к.“Л*“, бл. * ет.* ап.* за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Н. ЗДР. М. с ЕГН:********** и адрес гр. К*, ул. „В*“ № *.

С разпореждане №48 от 05.02.2021 г. по частно гр.д.№20211330100039 по описа за 2021 г.на Районен съд-К* е разпоредено да се издаде Заповед за изпълнение в полза на ИВ. К. М. с ЕГН:********** със адрес гр. С* Район Л* ж.к.Л* бл. * ет.* ап.*, срещу Н. ЗДР. М. с ЕГН:********** и адрес гр. К* ул. В* № *, за сумата от 525.00 лева, представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 година, за нива от 15.000 дка, представляваща имот №067006 в землището на село И* М*а общ. Ку*по Анекс-споразумение №1 от 29.09.2015г. с нотариална заверка на подписите от нотариус В* Б*, с район на действие Районен съд К*, вписан в службата по вписванията с рег.№2442 от 30.09.2015 г., Акт№228 том V, за аренда на земеделски земи, ведно със законната лихва от 03.02.2021 г. до изплащане на вземането, и разноски в размер от 325.00 лева.

Постановено е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист за присъдените суми,след представяне на оригинал на договора за арена.

По делото е издадена заповед за изпълнение №20/05.02.2021г и изпълнителен лист от 30.03.2021г. за сумата 525лв, и 325лв. за стопанската 2019/2019г., получени от заявителя на 30.03.2021г.

2

От ПДИ по изп.д №155/2021г. на ЧСИ В.Томова с рег.№724 и район на действие ОС-В* е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. на 12.08.2021г Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение №971/27.07.2021г., с пощенско клеймо от 26.07.2021г., от длъжника Н. ЗДР. М. в което е направил изявление за недължимост на търсеното вземане поради плащане след връчване на заповедта, като е приложил и Авизо за издадено платежно нареждане на банка

„ДСК“ЕАД с уникален рег.номер:ОВ62607210044662/26.07.2021г. и основание – главница,разноски по чгрд №39/21г. на КРС на И.М. за сумата от 875.38лева.

С депозирана по делото частна жалба №971/27.07.2021г., с пощенско клеймо от 26.07.2021г. е заявено искане от длъжника за спиране на изпълнението, образувано по заповедта.

С обжалваното Определение № 107/27.07.2021г. по чгд№39/2021 г. по описа на Районен съд – К* първоинстанционният съд е постановил спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20217240400155 на ЧСИ В* Т* с район на действие ВОС, образувано по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 05.02.2021 г. по ч.гр.д. №39/2021г. на КРС, при условие, че Н. ЗДР. М. представи документ за внесена по сметка на съда парична гаранция в размер на 1000.00 лева.

За да постанови обжалваното определение РС-К** е приел, че от длъжника М. не са представени убедителни писмени доказателства, че задължението е платено, поради липса на подпис и печат на банков служител върху представения банков документ. Липсват доказателства да е заверена банковата сметка на взискателя с посочената сума. Също така съдът е приел, че със платежното нареждане са платени суми по заповедното производство но не и тези по изпълнителното, които видно от ПДИ са значително по-големи. При така изложените мотиви КРС е приел, че на се налице основания за спиране на изпълнението в хипотезата и въз основа на убедителни писмени доказателства.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира двете частни жалби за процесуално допустими, като подадени от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата на жалбоподателя ИВ. К. М. е неоснователна.

Разгледана по същество, жалбата на жалбоподателя Н. ЗДР. М. е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК уважаването на искането за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативното наличие на следните предпоставки: представянето от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.

180 и 181 ЗЗД / което в случай, че длъжникът е потребител е в размер до 1/3 от вземането/ или наличието на писмени доказателства, обосноваващи извод, че вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител / ал. 2/.

В конкретният случай от данните по делото съдът констатира, че длъжникът по делото няма качеството на потребител.

От друга страна не са налице и доказателства за надлежно обезпечение в полза на кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД., но и такова не е необходимо, поради плащане от длъжника на цялото вземане на заявителя по заповедта за изпълнение и приложени по делото доказателства за това, т.е в настоящият случай следва да се приложи чл.420, ал.2,т.1 от ГПК, като принудителното изпълнение следва да бъде спряно, като не е необходимо обезпечение.

Предмет и цел на производството по спиране на изпълнението по чл.420 от ГПК са размерът на признатите от съда вземания с издадената заповед за изпълнение и тяхното обезпечаване по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД, а не и вземанията на присъединени взискатели по образуваното изпълнително производство въз основа на допуснатото незабавно изпълнение и издаденият изпълнителен лист.

3

Следва да се отбележи, че в настоящото производство не се разглеждат действия на съдебния изпълнител, извършени по образуваното изпълнително производство и предвиденото в чл.420 от ГПК обезпечение не служи за обезпечение на всички вземания по изпълнителното производство, а единствено и само за признатите с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е приел обратното Районен съд-К* е постановил неправилен съдебен акт.

Предвид изложеното настоящият състав на ВОС намира, че наведените от жалбоподателя/заявителя/ М. възъражения в тази насока също са неоснователни.

В конкретния случай длъжникът М. не е обосновал конкретно с изрично волеизявление искането си за спиране, с някоя от хипотезите на чл. 420, ал. 2 ГПК, а по делото към възражението по чл.414 от ГПК е приложил платежното нареждане установяващо плащане на вземането по заповедта за изпълнение, поради което са налице предпоставките по чл.420, ал.1 от ГПК.

Плащането, погасяването на вземанията на заявителя М. по издадената по делото заповед за изпълнение от длъжника М. се установява от приложеното Авизо за издадено платежно нареждане на банка „ДСК“ЕАД с уникален рег.номер:ОВ62607210044662/26.07.2021г. и основание – главница,разноски по чгрд №39/21г. на КРС на И.М. за сумата от 875.38лева и признанието на взискателя материализирано в частната жалба по делото.