Решение № 351 от 11.07.2024, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Дупница, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20241510100816 по описа за 2024 година

Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ***, адрес за призоваване: ***, чрез адвокат A. К.Кьосева, е предявила срещу ЮЗДП – ДП, ТП ДГС – Дупница, адрес: гр. Дупница, ул.

„Саморанска“ № 35, иск с правно основА.е чл.124, ал.1, пр.2 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата на основА.е наследство от Р. Й. М. е собственик на поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ: 500 м2 , трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; съседи: ***, ***,***,***.

Ищцата твърди, че нейните дядо и баба Й. Я. М., ЕГН **********, починал на 25.10.1986 г. и Ф. Г. М., ЕГН **********, починала на 23.11.1995 г., на основА.е ПМС № 1 и Решение № 367 от 17.03.1981 г. получили право на ползване върху „орници в размер на 0.500 дка, находящи се в землището на ***, която може да се ползва за нива“. За предоставеното право на ползване било издадено удостоверение № 554/30.03.1981 г. от Общински народен съвет гр. Станке Димитров. Впоследствие Ф. Г. М. подала заявление вх.

№ 1456/22.06.1992 г. за закупуване на имота. Със Заповед № 88 от 19.07.1993 г. на кмета на община Сапарева баня е наредено Ф. Г. М., на която е предоставено право на ползване с удостоверение № 554/30.03.1981 г. върху 500 кв.м. земи в землището на с. Овчарци, местност „През реката“, да заплати за 500 кв.м. по 12 лв. - 6000 лв., по извънбюджетната сметка на общината“. Тази сума е изплатена от бащата на ищцата Р. Й. М., като е заплатена и сумата 3570 лв. за построената жилищна сграда в имота.

Понастоящем този имот представлява част от поземлен имот с идентификатор *** в с. Овчарци, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-382/05.06.2019 г. на ИД на АГКК, вид собственост: държавна частна; вид територия горска; площ 27026 кв.м., последно изменение със заповед:

14.09.2022 г.

Съгласно направеното в съдебното заседА.е уточнение на местоположението на 1 процесния имот, той грА.чи от север, запад и юг с имот № 218, и от изток с имот № 212, съгласно извършеното геодезическо заснемане /л.50/.

В постъпилия отговор е изразено становище за основателност на предявения иск, тъй като имотът е купен и платен съгласно действащото законодателство през 1993 г.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и доводите на стрА.те, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 19/07.03.2023 г. на община Сапарева баня, ищцата е наследник по закон /дъщеря/ на Р. Й. М., ЕГН **********, починал на 04.07.2019 г., чиито родители са Й. Я. М., ЕГН **********, починал на 25.10.1986 г. и Ф. Г. М., ЕГН **********, починала на 23.11.1995 г. Съгласно удостоверение № 554/30.03.1981 г. от Общински народен съвет гр. Станке Димитров на основА.е ПМС № 1 и Решение № 367 от 17.03.1981 г. на ИК на ОбНС на Й. Я. М. е предоставено право на ползване върху орници в размер на 0.5 дка, находящи се в землището на ***, която може да се използва за нива.

Видно от изготвения оценителен протокол на имот по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ от 11.11.1992 г., имотът представлява овощна градина и в него има изградена сграда на един етаж с площ 84 кв. м. Мястото се намира на един километър от с. Овчарци и на 9 км. от гр.

Дупница. Мястото е оценено на 6000 лв. Със Заповед № 88 от 19.07.1993 г. на кмета на община Сапарева баня е наредено Ф. Г. М., да заплати за земята 6000 лв. по извънбюджетната сметка на общината, а за построената сграда – 3540 лв., както и режийни разноски в размер на 30 лв. С вносна бележка от 05.08.1993 г. Р. Й. М. е заплатил сумата 6000 лв. с основА.е „за закупена земя по заповед 88 от 19.07.1993 г.“ С приходна квитанция от 04.08.1993 г. е удостоверено заплащането от Р. Й. М. на сумата 3570 лв., включваща 3540 лв. за построената сграда и разноски в размер на 30 лв.

Представени са и доказателства за неприключена процедура по приемане на проект за изменение на кадастралната карта и регистри и нанасяне на промяна в грА.ците на поземлен имот с идентификатор ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основА.е: - че правото на ползване е било трансформирано при условията на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията обн.ДВ, бр.105 от 1992 г., в сила от 31.12.1992 г.: необходимо е ползвателят да живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, същият да е на не по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица/ в право на собственост по реда и в сроковете по §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /в редакцията обн. ДВ, бр.8 от 1993 г., в сила от 29.01.1993 г./.

В тежест на ответника е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищцата.

Предявеният иск е допустим – правният интерес от предявяването му произтича от невъзможността за приключване на процедурата по приемане на проект за изменение на кадастралната карта и регистри и нанасяне на промяна в грА.ците на поземлен имот с идентификатор *** до разрешаването на спора за собствеността върху процесния имот.

Разпоредбите на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ уреждат условията, при които ползвател, на когото е било предоставено ползване на земеделски имот по реда на някой от актовете, посочени в § 63 ПЗР на ПМС № 456/1997 г., с което се изменя ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/1997 г.) 2 може да придобие правото на собственост. Двете норми уреждат самостоятелни фактически състави. Общите и в двете хипотези факти са предоставено право на ползване, което е прекратено по силата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и заплащане на земята чрез общината въз основа на изготвена по административен ред оценка в определен срок от влизането й в сила.

Дали ще е приложим § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ зависи от това, дали имотът е бил застроен. Фактическият състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. и в хипотезата на ал. 5 от правната норма, изисква застрояване, извършено до 1.03.1991 г. Фактическият състав на § 4б ПЗР на ЗСППЗ изисква земята да е единствена за семейството на ползвателя в землището на населеното място, в което живее или да представлява лозе или овощна градина и да не се намира на по-малко от 30 км от град с население над 300 000 жители или на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.

В конкретния случай ищцата обосновава правото си на собственост с твърдение за наличие на предпоставките по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията обн. в ДВ, бр.105 от 1992 г., в сила от 31.12.1992 г.

От представените от ищцата и неоспорени от ответника писмени доказателства се установи предоставянето на право на ползване на нейните наследодатели върху процесния имот по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, построяването на сграда в имота, извършването на оценка на земята и сградата и заплащането на определената цена през м.08.1993 г., т.е. в законовия срок - до 30 септември 1993 г.

След като процесният имот е предоставен за ползване на наследодателите на ищцата и ползвателите са упражнили правото по § 4 а ПЗР ЗСПЗЗ да изкупят земята въз основа на извършената от общинската администрация оценка, то имотът не е подлежал на възстановяване на бившия собственик, тъй като правото по § 4 а ПЗР ЗСПЗЗ изключва правото на реституция. Следователно собственик на процесния имот е ищцата и предявеният положителен установителен иск е основателен.

Ищцата не е претендирала разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Югозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201627506, със седалище и адрес на управление: Благоевград, ул.

„Зора“ № 18, че Ф. Р. М., ЕГН **********, на основА.е наследство от Р. Й. М. е собственик на поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ: 500 кв. м., трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, грА.чещ от север, запад и юг с имот № *** и от изток с имот № ***.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на стрА.те.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3