Присъда № 14 от 29.09.2022, Апелативен съд - София

Мотиви на присъда № 14 от 29.09.2022г., постановена по внохд № 43/2022г. по описа на САС, НО, 1 – ви състав

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу присъда № 4 от 09.07.2021г. на СГС, НО, 29 – ти състав, по нохд № 3348/2020, с която съдът признал подс. С. Л. И. за невинен в това, че на 15.06.2019г., около 1:20ч., в с. ***, ул. „***“ до спирка на МГТ „Кметство Железница“ в лек автомобил модел „Фабия, с рег. № *** държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП – коноп с общо нето тегло 488,50гр., и процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19%, на стойност 2 931 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението по чл.

354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 4 НК.

На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства – високорисковото наркотично вещество коноп, което постановил да се унищожи.

С протеста се поддържат доводи за неправилност на присъдата. Релевира се, че в хода на досъдебното производство били събрани редица доказателства в подкрепа на обвинението, проверени в хода и на съдебното следствие. Като такива се посочват показанията на св. Ж., св. Г. и св. С. - че подсъдимият споделил пред тях, че намерената тревиста маса е марихуана и е негова. Същевременно тези свидетели не показвали друга съпричастност към деянието – такава на св. А. З.. Прави се искане присъдата да се отмени и вместо нея постанови нова, с която подсъдимият да се признае виновен по обвинението.

Срещу протеста е постъпило възражение от защитник на подсъдимия, който счита присъдата за правилна и обоснована. Моли протестът да се остави без уважение.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста по доводите в него. Добавя, че дори да се откриват известни противоречия в показанията на свидетелите обосноваващи обвинението, те не са такива, че да водят до оправдателен изход на делото. Намира обвинението за доказано, а изводите на първостепенния съд за грешни. Моли присъдата да се отмени, подсъдимият да се признае за виновен и му се наложи съответно наказание.

Защитникът на подсъдимия моли протестът да се остави без уважение. Развива подробни съображения за допуснати нарушения при събирането на доказателства в досъдебното производство, в това число и за формалното участие на поемните лица в действията по претърсване и изземване, за недостоверност на показанията на полицейските служители по тези въпроси и за недоказаност на обвинението. Пледира присъдата да се потвърди.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника. В последна дума моли присъдата да се потвърди.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и като сам подложи присъдата на служебна проверка според 1 задълженията си по чл. 314 НПК, прие, че протестът е основателен.

Присъдата е постановена при превратен анализ на доказателствата, довел до погрешни изводи относно обосноваността на обвинението и неправилно приложение на закона.

При събирането на доказателствата СГС е допуснал и отстраними процесуални нарушения, които не са с характер на съществени и които контролната инстанция отстрани. Сведени са до това, че в две последователни заседания защитникът на подсъдимия е изразил, включително и от името на подсъдимия, желание да не се разпитват вещи лица, а съдебното следствие да протече под формата на съкратено по реда на чл. 371, т. 1 НПК. Съдът не е взел отношение по искането на защитника. Само е постановил да не се призовават вещите лица. Не е дадена възможност и за отделно изявление на подсъдимия в смисъла на искането, както постановява нормата на чл. 371, т. 1 НПК. Липсва и определение на съда по чл. 372, ал. 3 НПК за одобряване на изразено съгласие, с преценка на въпроса дали съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Съдът е пристъпил към събиране на останалите събрани на досъдебното производство доказателства, без по някакъв начин да указва, че редът на съдебното следствие е диференциран. По реда на чл. 283 НПК е прочел и приел писмените доказателства, но не е прочел и приел изготвените по делото експертизи, така, както изисква нормата на чл. 373, ал. 1 НПК.

С изложеното следва да се приеме, че редът на съдебното следствие пред СГС не е протекъл като диференциран по чл. 371,т. 1 НПК, тъй като не са били спазени минимално изискуемите формални предпоставки за това. Само на практика съдът е приел обратното, доколкото в мотивите си се е позовал и на изготвените експертизи като част от доказателствения материал, който ползва.

Ето защо, и като прие, че съдебно следствие протекло валидно по реда на чл. 371, т. 1 НПК няма, въззивният съд в рамките на своите правомощия приложи нормата на чл. 281, ал. 3 НПК. Със съгласие на страните прочете и прие без разпит на вещите лица експертизите: комплексна съдебнопсихиатрична и психологична, изготвена от вещите лица д-р Т. К. и Г. Г. /л. 83 ДП/, физико-химическа, изготвена от в.л. С. С. /л. 93 ДП/ и съдебно – оценителна, изготвена от вещото лице Б. М. /л. 154 ДП/.

На следващо място и за изясняване на обективната истина въззивният съд проведе и други допълнителни следствени действия. Постанови да се изследва останало непредявено и неизследвано по делото веществено доказателство – „кожено тефтерче“, с изписани в него цифри и думи на кирилица. Съображенията на съда изхождат от възможността в тефтерчето да се намира съдържание релевантно към фактите на обвинението. За тази цел съдът допусна оглед и предявяване на вещественото доказателство. Назначи съдебно-графологична експертиза с въпрос изписани ли текстовете в тефтерчето от подсъдимия. Прочете и прие съответната експертиза, изготвена от в.л. В. А. – специалист в областта на криминалистиката в ОЕКД – СДВР / л. 38 внохд/. По тези факти допусна и разпит на свидетел - В. И., брат на подсъдимия.

При собствен анализ на всички събрани по делото доказателства въззивната инстанция прие за установена фактическа обстановка, частично различаваща се от тази на контролирания съд. В частност, не се съгласи с фактическите изводи на първата 2 инстанция по съществото на изпълнителното деяние, като прие съответно обратното, а именно, че подсъдимият е лицето превозвало, респективно държало в автомобила си високорискови наркотични вещества. За да достигне до тези факти, въззивният съд не се съгласи с оценката, която първостепенният е дал на основни и обвинителни доказателства по делото. Намери тази оценка за резултат на превратно представяне на съдържанието и значението на доказателствата, довело до неправилното им отхвърляне.

Въззивният съд, въз основа на самостоятелен прочит на доказателствата, прие за установено от фактическа страна, че подсъдимият С. И. през месец януари 2019г. купил от св. Г. К. лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ***.

Сделката не била оформена по изискуемия по закон нотариален ред. Подсъдимият владеел фактически автомобила и го управлявал редовно. Ходел и на работа с него.

На 15.06.2019г. около 1:20 ч. подсъдимият управлявал лекия автомобил в района на с. ***, ул. „***“. С него, на предна дясна седалка, се возел приятелят му от детство – св. А. З..

Подсъдимият превозвал в автомобила черен вакумиран плик с растителна маса коноп /марихуана/ с нетно тегло 488, 50 гр. с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол – 19 %, на стойност 2 931 лв. Пликът бил поставен зад предната дясна седалка, на пода.

В този момент св. Ж. Ж. – старши полицай в 08 РУ – СДВР, заедно с колегите си – св. Г. Г. и св. К. С., всички като ППГ – 856, извършвали обход на района. В близост до спирка на МГТ „Кметство Железница“ спрели автомобила на подсъдимия за проверка. Легитимирали се и поискали документите за самоличност на подсъдимия и св. З.. Огледали и автомобила, при което, и при осветяване от св. Ж. с фенерче, видели черния плик с растителната маса на пода. Св. Ж. попитал какво е това. Подсъдимият видимо се притеснил, отговорил, че е марихуана, била негова, дало му я друго лице, а той я транспортирал.

Св. З. пък влязъл в спор със служителите като ги питал защо ги спират и какво нарушение са извършили. Държал се малко арогантно. Видимо изненадан за плика, категорично заявил, че не знае какво има в него.

Проверката била оформена с протокол от 15.06.2019 от 01:20ч. по реда на чл. 81 ЗМВР за проверка на лични вещи и превозни средства, с типова бланка по Приложение № 1 към чл. 6, ал.1 от ЗМВР.

Полицейските служители веднага след проверката уведомили ОДЧ. Останали на място до пристигане на разследващ екип. След пристигането му било проведено претърсване и изземване от автомобила по реда на НПК. Пликът с марихуаната бил иззет. Бил съставен съответният протокол.

Веднага след това се провело претърсване и на помещения на два адреса в с. ***, свързани с подсъдимия – на ул. „***“ № *** и ул. ***“ № ***, но не били намерени вещи от значение за делото.

От съдебно-психиатрично изследване се установява, че подсъдимият е психично здрав като отрича прием на наркотични вещества. При него не е налице обремененост с 3 психични заболявания. Няма данни за актуално протичащи или минали психотични епизоди. Не е формиран синдром на зависимост към наркотични вещества. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Характеристичните данни за подсъдимия са добри. Той е неосъждан. Завършил е средно образование в 191 ОУ в с. ***. Работел в предприятие за дограма в с. *** като монтажник. В работата си бил познат като изпълнителен работник, полагал извънреден труд при необходимост. Посещавал семинари и обучения свързани с професионалното развитие. Поддържал добри колегиални отношения, тих, спокоен и внимателен.

Работил е и като служител в „Център за градска мобилност“ ЕАД. По местоживеене е познат като спокоен, тих и внимателен.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие въз основа на събраните по делото от досъдебната фаза и съдебното заседание пред първостепенния съд доказателства: показания на свидетели: Ж. Ж., Г. Г., С. С., К. С., А. З., Г. К., О. Д., писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване /л. 58 ДП, л. 60, ДП, л. 62 ДП/, експертни справки /л. 81, 82 ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 99 ДП/, протокол за проверка по ЗМВР /л. 100 ДП/, трудов договор /л. 105 ДП/, характеристики – 2 бр. /л. 106 и 107 ДП/, справка съдимост /л. 108 ДП и на л. 21 нохд/, документи за регистрация на МПС /л. 110 – 112 ДП/, приемо – предавателен протокол по чл. 91 ЗКНВП /л. 116 ДП/, приемателен опис /л. 118 ДП/, констативен протокол /л. 119 – 120 ДП/, веществени доказателства – наркотични вещества, тефтерче, събраните във въззивното следствие способи за доказване – съдебно психиатрична и психологическа експертиза /л. 83 ДП/, съдебно-оценителна експертиза /л. 154 ДП/, физико-химическа експертиза /л. 92 ДП/, съдебнографологична експертиза /л. 38 внохд/, обяснения на подсъдимия дадени пред въззивния съд /л. 29, л. 62, л. 77 внохд/, показания на св. В. И. /л. 76 внохд/.

Настоящият съд се съгласява с мотивите на първостепенния, че доказателствата относно фактите на полицейската проверка, провелите я лица и тези пътували в автомобила, са еднопосочни и не повдигат спорни въпроси.

Същевременно, следва да се отбележи, че първостепенният съд не е описал особени детайли от проверката, значими за изясняване на деянието. Точно тази част от цялостната обстановка е бедно представена в мотивите на присъдата. На практика те са сведени само до отбелязване, че проверка се е провела.

Така, първостепенният съд е пропуснал да отрази, че в хода на проверката полицейските служители са видели плика с растителната маса, мястото, на което се е намирал, че е бил зададен въпрос какво представлява той, че подсъдимият е отговорил, че е негов, че съдържа марихуана и го превозва. Съдът е пропуснал да отрази и психоемоционалното състояние, в което подсъдимият се е намирал, поведението и реакциите и на придружаващия го св. З., в това число и отрицанието, че пликът е негов.