Решение № 5250 от 27.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5250 гр. Пловдив, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330101983 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на Л. Й. А. , ЕГН **********, от П. ********* , против ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, и искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 146 от Закона за защита на потребителите ,чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Исковете са допустими.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен на дата 12.07.2021г. договор за паричен заем № *********, в който били договорено А. да получи по кредита допълнителни услуги – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит ( услуга „Фаст“ ) и право на промяна на погасителния план на потребителския кредит ( услуга „Флекси„ ). На свой ред, ищеца се задължила да плати парична цена за тези две услуги - 60 лева за услугата „Фаст „ и 140 лева за услугата „Флекси „. Изложени са обаче доводи , че тези две клаузи са нищожни по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит , тъй като противоречат на чл. 11 ал. 1 т . 10 от същия; на основанието по чл. 21 от същия, тъй като имат за цел заобикалянето на същия закон , и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , тъй като накърнявали добрите нрави.

С оглед казаното, се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, предвиждаща възнаграждение от 140 лева , дължимо срещу 1 насрещно задължение на кредитора за промяна на погасителния план на потребителския кредит ( услуга „Флекси „ ). Иска се и присъждане на разноските по спора.

Ответното дружество оспорва исковете, отрича пороци на договора или отделните му клаузи.

Исковете са допустими , при наличие на интерес от исканото установяване.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът приема да се осъществени следните факти :

І. Съществуването на договора между страните е безспорно, копие от същия представено на л. 6 и следващите от делото. Установява се от него, че на А. е отпуснат паричен кредит от 200 лева от ответното дружество. Договорено било тази сума да бъде върната ведно с кредиторово възнаграждение в размер на 40.90 % и годишен процент на разходите от 48.20 %, за срок 11 от месеца , като кредиторът приел разсрочено във времето плащане (на части).

Договорено било също така допълнително възнаграждение на кредитора, дължима за оказани „допълнителни услуги“ , изразяващи с в „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на падежната им дата и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства “. Договореното допълнително възнаграждение на кредитора било в размер на общо 200 лева, от които 60лева – по услуга „Фаст „ и 140 лева по услуга „Флекси“.

По правото:

ІІ. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, актуална и към датата на устните състезания по, делото, ДВ , бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г. доколкото твърди се, че договора е сключен на 12.07.2021г.

При изложени в исковата молба факти, сочещи на повече от едно основание за нищожност на дадени договорни клаузи, съдът изследва тези основания, като започва от специалния закон; никоя клауза не може да бъде нищожна на повече от едно основание.

Клаузата на т.VІ от договора („Параметри“) е нищожна в частта си, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги. Стойността им не е включена при изчислението на годишния процент на разходите по кредита; няма обаче причина това да не бъде направено. По общото правило на чл. 19 от ЗПК , в годишния процент на разходите по кредита трябва да се включат всички дължими плащания; нормата на чл. 19 ал. 3 т. 2 от ЗПК е изключение от това общо правило и затова не може да се 2 тълкува разширително в смисъл , че плащанията по допълнителните услуги са различни от покупната цена на стоката или услугата. Тъй като при включването им общия разход, той ще надвиши предвидената от закона горна граница ( размера на плащанията за допълнителни услуги надхвърля размера на отпусната в заем сума), то чрез невключването се заобикаля нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, и съответно клаузата на т.VІ от договора („Параметри“), която предвижда заплащане на възнаграждение за услугите , е нищожна на основанието по чл. 19 ал. 5 от ЗПК. При посочен в договора годишен процент на разходите от 48.20 % , границата от 50.05 % към датата на сключването на договора ще бъде надвишена дори в общия разход да се включи само възнаграждението за клауза „Флекси“.

На плоскостта на потребителската защита, според чл. 10а ал. 2 от ЗПК , кредитора не може да изисква от длъжника „ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“; предвид договореното – промяна на дата на падеж , размера и броя н вноските , на практика кредитора търси точно такава такса , заобикаляйки по този начин законовата разпоредба на чл. 10а от ЗПК. Съдът приема този довод на ищеца за основателен, оттам - договорката за възнаграждение за пакет допълнителни услуги е недействителна на основанието по чл. 21 от Закона за потребителския кредит.

Дори да се приеме, че специалния Закон за потребителския кредит не релевира нищожност на клаузата, то тя е нееквивалентна по смисъла на дефиницията на чл. 143 ал. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото съставлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между паричните еквиваленти на правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съществените елементи на договора за паричен потребителски кредит са два – размера на дадената в заем сума и размера на кредиторовото възнаграждение; промяната на датата на плащане или възможността за бързо одобрение и изплащане на кредита нямат парично изражение или стойност за потребителя, която да оправдава заплащането на парична сума, затова и клаузата за такова плащане внася значително неравновесие в правата на страните. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори.

Клаузата би била нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

Тук следва да се отбележи , че законодателят е предвидил специално основание за нищожност на клаузи, чрез които се заобикаля изискването на закона за максимален размер на общия разход по кредита – чл. 19 ал. 5 от ЗПК. След като е нищожна, една клауза не може да породи действие, включително да създаде притезание за кредитора по нея. Каза се, съдът е длъжен най- напред да приложи специалния закон и да прогласи тази нищожност, а същевременно , размера на годишния процент на разходите не е съществен елемент на договор за потребителски кредит , а само изискване към формата му и неговото съдържание.

3

В резюме, искът е основателен.

ІІІ. Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника , като се лимитират само до платената такса. Дължимия хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата е вече платен, съдът зачита факта на плащането по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район „Средец", ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49, бл. 53 Е, х. В, че е в отношенията между това дружество и ищеца Л. Й. А. , ЕГН **********, от П. *********, е нищожна на осн. чл.

19 ал. 5 от Закона за потребителския кредит клаузата в договора между страните за потребителски кредит „Стандарт“ № *********, сключен на 12.07.2021г. по т.VІ („Параметри“) в частта си, предвиждаща възнаграждение от 140 лева за услуга „Флекси „.

Осъжда „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район „Средец", ж.к. „Мотописта", бул.

„България № 49, бл. 53 Е, х. В, да заплати на Л. Й. А. , ЕГН **********, от П.

*********, сума от 50 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4